На 23 август се навършват 7 години от загубата на най-обичания тв водещ
От 7 години едно момче - Димитър Цонев-син, не празнува рождения си ден. Няма да го направи и на този 23 август, защото на тази дата баща му - известният и много обичан журналист Димитър Цонев, си отиде завинаги през 2016 г.
Беше едва на 59 години и само седмица го делеше от рождения му ден на 30 август.
“Митето ще празнува по-нататък, не обича да е на този ден”, казва майка му Мариана, която ще събере семейството си в църква, за да почетат паметта на любимия им съпруг и баща. Ще запали и свещ на двора в къщата, “там, където обичаше да седи”. Градинската мебел там е върху зелена морава, а бели камъчета обрамчват виенските прозорци на къщата им.
Дъщеря му Деси също спазва своя традиция, когато тъжната дата наближи. Тя винаги води сина си Янчо, а вече и дъщеричката си Бианка-Димана на гроба на дядо им и заедно оставят две бели рози.
“Яни е нашето трето дете”, често казваше Димитър Цонев за първия си внук. За да го гледа, да му чете и да играят заедно, често изоставяше приятелски събирания. Не можа обаче да го види първолак, както и не дочака внучката си.
Цонев е известен сред близки и познати с пословичната си любов към децата.
“Колкото баща ми бе строг, толкова аз съм либерален, но с мярка към моите деца. Не съм отказвал желанията им, макар че и аз няма да им купя мотор никога. Но те не са и искали”, казва журналистът. Така отговаря на баща си - големия актьор Коста Цонев, който не му купил мотор с думите: “Митьо, искам жив син”.
“Не знам за другите деца на известни родители, но моите бяха много зле. Много строго се държах с тях”, разказва навремето Коста Цонев в общо интервю със сина си за “24 часа”.
“С риск да ме намразят даже, им бях казал:
“Деца, Коста Цонев съм аз. Вие сте никои
Не си представяйте, че всички врати са отворени. Сами трябва да правите всичко, което е във вашите възможности.” Сутрин им давал по 20 стотинки. Дъщеря му Теодора се оплакала веднъж, че в училището ѝ имало момче, на което давали всеки ден по 10 лв. “Баща му да му мисли”, ѝ казал актьорът.
Но пък е доволен от това, което синът му постига в живота. Помислил си, че от него ще стане човек, когато го видял в казармата. Митко Цонев бил в черната рота, където ги карали да чистят клозетите без противогаз. Баща му го вижда как излиза от едно място, където мелят ярма - целия в бял прах, клепачите му дори.
“Съжалих го и вътре в себе си си рекох: “Той ще стане човек”, така и стана. Сега са личности, които вършат полезна работа, известни са, добри са. Има много случаи на известни люде, чиито деца станаха бандити”, разказва Коста Цонев.
Димитър Цонев обаче е друг тип родител. И с присъщото си чувство за хумор разказва: “Споровете ни са същите, каквито бяха моите с баща ми. Той ме караше вечер да се прибирам до 10 ч, по изключение до 11. Същото е с моите деца. Аз ги карам да са вкъщи до 10-11 ч, те се връщат след полунощ. Но това са нормални неща.”
“На децата - казваше Митко - трябва много да се обяснява как стоят нещата в живота и ако са умни, ще правят това, което трябва. Разчиташе на мисловния процес в тях, а не на наказанията”, разказва жена му Мариана.
Децата му отвръщат със същата голяма любов. Затова и толкова много страдат сега без него. Впрочем Деси много често сънува баща си около датата, на която той си отива. Даже
направи песента “Винаги” за него
и я записа с група “Акага”, като премиерата ѝ беше на 23 август миналата година.
Много чувствителна, тя не спира да пише стихове за него.
Искам да напиша нещо ново
Нещо вън от цялата отрова
Нещичко различно да напиша
В щастливите поети да се впиша...
Стихове красиви, безгранични
Стихове любовни, романтични...
Искам пак за теб да пиша
Докато внука ти до мене диша
И мама гледа те в небето
И чувства в мене пак детето...
Как искам да се върнеш пак
И светлина да донесеш във този мрак...
Отново Тангра да запееш...
Но само в спомени живееш...
Защото няма празници без тебе...
“Соят ни е такъв, гениален, защото е много омесен - гръцки, тракийски, добруджански”, казва Коста Цонев за децата и внуците си. А синът му Димитър добавяше: “И арменски”.
Актьорът си отива от този свят през 2012 г. Анахид Тачева обаче - майката на Димитър Цонев и една от най-известните говорителки на БНТ, преживява най-голямото нещастие, като загубва детето си. Тя си тръгва на 82 години на 18 ноември 2022 г.
С така надарени с талант родители няма как журналистът да не е прихванал и от двамата. И приятелите, и колегите познават артистичните му дарби, проявявани в разговори, на купони, дори и в делови срещи.
Малко обаче знаят, че Димитър Цонев наистина е искал да става артист.
Кандидатствал веднъж във ВИТИЗ
(днес НАТФИЗ), но го скъсали, а баща му не си мръднал пръста да помогне. Според Коста Цонев Христо Христов, режисьор на филма “Последно лято”, го отрязал на приемния изпит, след като Димитър написал съсипваща критика за продукцията. След време обаче Христов срещнал Коста Цонев на улицата и му казал: “Абе синът ти участвал, защо не ми каза”. “Защото щеше да го приемеш и горкото момче щеше да стане нещастно”, отговорил таткото.
Така Димитър Цонев променя желанието си, завършва право, но се отказва от амбицията си да стане прокурор, тъй като по разпределение трябвало да е далече от София. Един конкурс за репортери в тогавашната агенция София прес на практика предопределя професионалната му кариера. Година-две по-късно той влиза в новинарския екип на БНТ, който подготвя късната емисия в 23 ч, за да се превърне във
водещия, на когото зрителите имат най-голямо доверие
Показват го социологическите агенции години наред.
Негов учител за екранното му поведение е именно майка му, която впрочем е помогнала в професията на много от водещите в БНТ. Връзката между двамата е изключително силна и с нея лекарите обясняват деменцията ѝ, отключила се след смъртта му.
“Не е вярно, че годините помагат да забравиш. Всяко нещо всеки ден е свързано с Митко и до днес. От 19-годишна съм с него”, казва Мариана Цонева. Затова, когато се случва непоправимото, тя остава завинаги с чувството, че едната ѝ половина изчезва.
Днес е благодарна на приятелите и колегите му, че не го забравят, продължават да пишат за него във фейсбук и да страдат за липсата му.
“Беше много добър и не беше зъл,
затова продължават да го обичат и досега. Екранът преекспонира лъжата и фалша, но при него нямаше такова нещо, не беше злонамерен”, казва жена му.
Дори когато оставя за известно време журналистическата професия, за да стане говорител на кабинета на Симеон Сакскобургготски, рейтингът му не пада - нещо, което по правило не се случва никога с политиците, които са на власт.
И после отново се връща на малкия екран, готов не само да работи, но и да променя медиите у нас.
Защото по думите му те не изпълняват една от основните си задачи - да възпитават, да дават пример как се говори правилен български, със съдържанието си, което да бъде полезно и дава някакво знание.
“Ако медията е само средство за познание, тя много бързо би се изчерпала. В интернет човек може да намери всякаква информация. Интернет няма да засенчи вестниците и телевизията, ако те са различни от него. Затова толкова години интернет не може да замени класическите медии. Но за да вървят паралелно, тези медии трябва да оправдаят съществуването си пред обществото.
В България има 200 телевизии, а в страни като Румъния и Полша те са по 5-6. За да могат да съществуват толкова много, конкуренцията е огромна. Те трябва да получават приходи от реклами, но за да го правят, някой трябва да ги гледа. Не познавам българин, който гледа 200 телевизии, познавам такива, които гледат 3 телевизии. Затова не знам останалите как се издържат.
Издържането на българските телевизии е малко като издържането на политическите партии. Непрекъснато има пари, но никой не знае откъде идват”, обясняваше журналистът.
В последното лято от живота си Димитър Цонев вече пишеше концепция и беше готов да се кандидатира за генерален директор на БНТ. Времето, уви, не му стигна.
