Актрисата, обичана от режисьорите заради точното си поведение на сцената, в момента е в Париж и се подготвя за “Хага” наесен
Радена Вълканова в този момент скита по булевардите на Париж и избира в кой музей да влезе. Тя трябва да си почине добре, защото участва в ритъма на Народния театър още в средата на септември, когато е премиерата на “Хага” от Саша Денисова.
Постановката привлича куп актьори, освен Радена – Деян Донков, Юлиан Вергов, Радина Кърджилова, Илиана Коджабашева, София Бобчева, Христо Петков, Велислав Павлов, Дарин Ангелов, Пламен Димов, Васил Драганов, Стелиан Радев, Явор Вълканов, Христо Терзиев. Режисьор е Галин Стоев, отлично запознат с възможностите на Радена.
Още никой не потвърждава официално, но из коридорите на театъра се обсъжда как актрисата най-вероятно ще влезе в образа на Путин. (Пиесата “Хага” на украинската авторка Саша Денисова е гротескна фантасмагория, базирана на реални събития и хора, свързани с войната в Украйна. Образът на войната е предаден през емоционалния свят на едно момиченце.)
Въобще Радена Вълканова е била
голяма късметлийка да работи с първостепенните български режисьори
Харесват я заради точното поведение на сцената, така както си го е представял режисьорът. Това наследство ѝ е оставила преподавателката в НАТФИЗ, в чийто клас Радена се дипломира през 1991 г., проф. Димитрина Гюрова. Тя беше известна с настояването актьорите да изчувстват ролята си с душата, а после да търсят зримите жестове, доказващи какво става вътре в душата на персонажа. Така Радена отгледа стил на игра, който не е шумен, илюстративен, впечатляващ на всяка цена. Може да се нарече минималистичен, но това няма да е съвсем вярно. Защото в нейното присъствие на сцената има натрупване и зрителят трябва да я приеме като история с развитие.
Едно от свидетелствата на този стил е играта ѝ в “Неодачници” по Горки в Народния театър, режисирана от госта от Германия Иван Пантелеев (2018 г.). Сред глъчта на останалите персонажи, които завързват интимни отношения или шумно се разделят, хвалят се, оплакват се, насищат егото си, жената на Радена се движи независима и непроницаема за чувствата си. Това придава загадъчност на присъствието ѝ толкова, че персонажът на Николай Урумов се втурва да я ухажва. Но се натъква на отказа ѝ, пак така делово и разумно отреагиран. Радена нарича този стил на игра “наслада за душата”. Това определение страхотно точно навързва ролите ѝ.
Тя
влиза в НАТФИЗ, подготвена от Иван Добчев,
приятел на баща ѝ. Няма залитания по театрални школи в детските си години, макар че разиграва с братовчедките си приказките, които чете майка ѝ. Притежава силна памет и упътва малките “актриси” как да представят приказните случки. Може би майка ѝ, погребала, след като се омъжила, мечтата си да стане актриса, е виждала в нея осъществяване на копнежите си. Във всеки случай родителите не се противопоставят, когато дъщеря им заявява, че иска да се подготви за театралната академия.
Един недостатък, с който иска да се справи Радена в НАТФИЗ, е нейната притеснителност. До известна степен в нейния стил на незрелищно отиграване на ситуациите се просмуква тази срамежливост. Но пък как точно и красиво е участието ѝ в трите постановки в Театър 199 по пиесите на Яна Борисова с режисьор Галин Стоев – “Приятнострашно”, “Малка пиеса за детска стая” и “Хората от Оз”. Пиесите сякаш са писани за Радена. Авторката Яна Борисова неведнъж споделя, че се интересува от движенията на душата, от думите, които открехват чувства, предпочитания, объркване, загуби. Може да се приеме, че персонажите в трите текста са едни и същи, прескачащи от наратив в наратив. Изключително плътното пасване на играта на Радена към текста на трите пиеси обуславя решението на режисьора Галин Стоев да я ангажира и в трите постановки. Така актрисата има интересния шанс да си партнира със Стефан Вълдобрев в трите реализации, като среща и други звезди – Владо Пенев, Снежина Петрова, Цветана Манева, Атанас Атанасов.
Тези три ангажимента в Театър 199 разкриват характера на сценичното присъствие на Радена Вълканова в по-голяма степен, отколкото нейното участие в репертоара на Народния театър. Националните награди не закъсняха да я забележат с
номинация “Аскеер” за главна роля
и първа награда на популярния фестивал на камерните спектакли във Враца за “Приятнострашно”.
Незабавно ще извадя от твърдението си за спектаклите в Народния театър постановката “Богът на касапницата”, много успешна работа на режисьора Антон Угринов. Една семейна двойка (Радена и Юлиан Вергов) идва на гости на друго семейство (Александра Василева и Владо Карамазов), за да се оплаче от 11-годишното им синче, пребило тяхното момче. Срещата започва в спокойно настроение на обмен на информации и мнения за живота и отглеждането на децата, но постепенно тонът загрубява, появяват се обиди и жестоки намеци. Всеки от четиримата се държи според своя темперамент и възпитание. Персонажът на Карамазов започва да говори по телефона и толкова продължава, нехаещ за разговора, че и на зрителите им се приисква да го ударят с нещо твърдо. Спектакълът е и зрелище на актьорската природа на четиримата изпълнители. Например на зрелищната жестикулация на Александра контрастира минималистичната игра на Радена. Авторката Ясмина Реза е уловила типичните чувства и реакции при този род срещи независимо от националността на персонажите и затова спектакълът има голям успех.
Радена, Александра и Владо получават номинации за водещи роли на “Аскеер”.
Радена е работила и с големия руски режисьор Стуруа, с Мариус Куркински, с Маргарита Младенова, Леон Даниел и Крикор Азарян. Тя е от рядката порода артисти, наречени стожери на сцената, отговорни за крайния образ и успех на постановката.
