Александър Кадиев е роден в София през 1983-та в семейството на Георги Кадиев и актрисата Катерина Евро. От малък експериментира с импровизирани спектакли и представления.
Започва да учи маркетинг и мениджмънт, но съдбата го свързва с актьорската професия. Пламъкът на театъра в сърцето му се разгаря в Саранда, Албания, по време на театрален фестивал. Тогава близнаците Дарин и Деян Ангелови - ученици на Стефан Данаилов го вдъхновяват да кандидатства в НАТФИЗ. Година по-късно е приет в класа на прочутия актьор. Печели приза за "най-добър актьор на випуска", има много номинации за „Аскеер”. Грабва „Икар” през 2014 година за ролята му на Клеант в постановката “Скъперникът”. Играе основно на сцената на МГТ „Зад канала“.
От 2012-та, заедно с Деси Стоянова, е водещ на предаването „Преди обед“. Преди дни, в края на 12-тия сезон на шоуто, Сашо емоционално съобщи, че напуска предаването. Обвързан е, има дъщеря и четири кучета.
„Крайностите в живота ми се случиха в bTV. Роди ми се дъщерята, загубих баща си. Намерих мястото, намерих гласа си“, каза Сашо Кадиев в предаването „120 минути“.
„Това, което ме изненада е реакцията на публиката, след като обявих, че напускам. Не съм очаквал, че така са ме заобичали. Изказваха съжаление, че ще им липсвам“, сподели Кадиев. „Дадох си сметка, че не е било напразно“, добави той.
По думите му има голяма разлика между театъра и телевизията.
„Татко беше много любопитен човек. Четеше безброй много книги. Става въпрос за човек, който е прочел няколко хиляди книги. Обожаваше муската. Той е научи на хубава музика. Аз продължавам да слушам от неговото време изпълнители. Никога не е работил за някой друг. Създавал е свой неща. Когато е бил тийнейджър е отглеждал гъби в мазето на блока и ги е продавал“, разказа Кадиев за баща си.
„Той беше много широко скроен човек. За съжаление взех много малко от него. Това, което съм взел от него е любопитството. Много съм любопитен. Взел съм хубавите неща, хубавата музика. Липсва ми всеки Божи ден“, каза Сашо Кадиев.
Той разказа как по време на посещението му в Милано с годеницата му са седнали на ресторант срещу катедралата в града и си поръчал нещо сладко, защото баща му много обичал сладки неща. При първата хапка обаче усетил ,че духа на баща му се вселил в него и не можел да мърда около 20 минути.
Любимата му българска дума е милосърдие. „Милосърдието е висша ценност, която трябва да практикуваме по-често“, каза той.
