Професорът от Търново се бори за подреждане на празниците ни и за памет за великите българи, а кръгът “За Македония” не е като “Звено”, а като “Мисъл”
Историкът проф. Пламен Павлов умее да разкаже увлекателно за широка публика всяка историческа епоха на България. Затова е търсен събеседник в медиите, често и в “24 часа”. Името му прозира зад всяка значима родолюбива кауза в последно време.
Проф. Павлов, който днес става на 65 г., може да се причисли към онези неспокойни умове, които раждат послания и търсят обединителната сила на националния дух и памет.
Вече 4 десетилетия той е един от най-обичаните преподаватели на Великотърновския университет, но и най-активните посланици на българското родолюбие у нас и в чужбина. Макар да е експерт по Византия и историята на средновековните балкански държави, за него няма тайни във всички периоди на българското минало.
Календарът на празниците
Често провокира с изправяне на явни грешки за исторически факти и за несправедливо забравени дати в празничния календар. Двигател е на идеята, лансирана от търновската историческа школа, 24 май да е националният празник. Настоява Априлското въстание да се отбелязва на 20 април, както е по стар стил, и да стане официален празник.
Българите зад граница и паметта за хан Кубрат
Една от каузите му са българските общности зад граница. Държавната агенция за българите в чужбина е особено активна в това отношение само в един период от своето съществуване - от 1998 до 2002 г., когато председател на институцията е той. Тогава се поставя акцент на т.нар. исторически общности в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Албания, Гърция, Западните покрайнини.
Участник е в създаването на различни проекти: серията от международни научни конференции и издания - “Българите в Северното Причерноморие” (от 1992 г.), на издигането на паметници на хан Кубрат при с. Мала Перешчепина до Полтава в началото на века, на св. св. Кирил и Методий в Микулчице - Чехия, през 2009 и още други.
През 2001 г. при с. Мала Перешчепина се провежда Първият общобългарски събор в памет на хан Кубрат. Оттогава до 2021 г. проявите са ежегодни. За съжаление, войната на Русия срещу Украйна спира това събитие.
С проф. Божидар Димитров, с когото бяха единомишленици за идеи и каузи, работиха заедно Иван-Асеновият храм “Св. 40 мъченици” във Велико Тръново да стане Пантеон на българските владетели. През 2007 г. проф. Павлов носи в България пръст от надгробните могили на хановете Кубрат и Аспарух и цар Ивайло. Заедно с режисьора Константин Чакъров изминават с кола само за седмица повече от 5000 км. Металните саркофази с пръстта от гробовете на основателите на българската държава са положени в Пантеона на българските царе в църквата светиня.
Радетел за любимото Търново
За огромния му принос и постоянно участие в обществения и културен живот на старата столица, през 2018 г. е удостоен със званието “почетен гражданин”. Проф. Павлов е в основата и на обявяването на Велико Търново за историческа и духовна столица на България.
Кръгът “За Македония”
Историкът е един от хората, които асоциираме с ясна и категорична позиция по казуса с темата Македония. Категоричен е, че хората в Северна Македония, независимо дали се чувстват българи, македонци или някакви други, имат много добронамерено отношение към България. “Трябва много по-интензивен диалог, много добронамереност, но и съответната твърдост - на антибългарски изявления не бива да се мълчи, трябва да им се отговаря с целия арсенал на дипломацията”, казва проф. Павлов.
Историкът е част от Национален кръг “За Македония” заедно с проф. Николай Овчаров и проф. Ана Кочева. За платформата Павлов обяви, че трябва да се асоциира с кръга “Мисъл”, а не с кръга “Звено”. Учените отидоха да обясняват българската позиция пред европейските парламентаристи в Страсбург. Бе лансирано и провеждането на “Мисия Македония”. Идеята идва от изключителния успех на "Мисия България", която професорите Овчаров и Павлов проведоха преди няколко години по време на българското председателство на ЕС в 15 страни по света. Тогава те разказваха за българската история, поставяйки я на фона на световната.
