Със сигурност трябвало да бъдеш богат, за да си позволиш да пратиш на вечно заточение дъщеря си в манастира "Света Катерина Александрийска" в Палермо. Това бил ексклузивен женски манастир - най-известният не само в града, а и в Сицилия. В него можели да оставят децата си затворени завинаги единствено знатни фамилии и такива, принадлежащи към най-висшите прослойки в едновремешното общество.
От 1311 до 2014 г. в манастира живеели монахините от Доминиканския орден. През 2017 г. той е отворен за пръв път като музей за посещения на външни хора.
Навремето заточението в манастир било единствената възможна съдба за втората или третата дъщеря в едно богаташко семейство. Това било така, защото най-големият син наследявал цялото имущество, докато братята му можели да се посветят на военна или религиозна кариера. И женските рожби имали подобни съдби. Най-голямата дъщеря обикновено била давана на на-богатия претендент за ръката й заедно с цялата зестра, докато за останалите сестри не оставало нищо друго, освен да станат монахини. Така семейството им осигурявала сигурен и почтен живот.
Изпращането в манастира, посветен на Света Катерина Александрийска, която в Православната църква се почита като великомъченица Екатерина, ставало по специален ритуал. В церемонията участвали всички роднини и приятели. Момичето, което било изпращано, заставало в централната част на църквата, лягало на пода и било покривано с черен воал. След това то се „прераждало” като монахиня и божия слугиня, минавало през вратата зад олтара и от този момент приключвали завинаги абсолютно всички контакти с външния свят. Младата жена можела да наблюдава външни хора само през решетка.
От 2017 г. вече е възможно външни посетители да отворят портите на ексклузивния манастир в Палермо и да видят как протичало ежедневието на монахините. Те произвеждали всичко необходимо за живота си зад стените на манастира. Въпреки обета си за мълчание, разполагали със собствени методи да комуникират помежду си. Затова и имало много въжета, вързани за камбани. Чрез удрянето им само някои монахини можели да предават определени заповеди или съобщения на някого.
Въпреки че били затворени като затворнички, монахините водели охолен живот. Богатите им семейства финансирали манастира, затова и неговата вътрешност била по подобие на тази в къщите им.
В центъра на манастира имало двор, където били отглеждани ботанически видове, характерни за Сицилия. Към него гледали всички частни килии, в които живеели монахините. Въпреки че били посветени на Бог, те все пак произлизали от богаташки семейства и били свикнали на определен стандарт на живот. Живеели в тишина и били заобиколени от оазис от красота, имало и много шедьоври на изкуството. Много от монахините държали в килиите си и прелестни кукли, които донесли от домовете си още при влизането си в манастира като момичета.
Монахините можели да наблюдават от височината на манастира едни от най-красивите панорами на Палермо. Погледът им се простирал до морето, въпреки че те били зад решетките. Така виждали живота, който продължавал да си тече, въпреки че не можели да прекрачат прага на манастира. Монахините наблюдавали скришом и мълчаливо отгоре през решетки и олтара в църквата, както и вярващите.
Обитателките на манастира предлагали и „услугите си” към външния свят – молитвите. Векове наред монахините били и единствените, съхранили най-древните сладкарски традиции на Сицилия. Само няколко от тях познавали точните съставки и рецепти за приготвянето на типични сладки, които не можело да се купят никъде другаде. Ако посетите манастира, трябва непременно да опитате от сладкишите, които се продават в сладкарницата му и се приготвят според антични рецепти.
