Споровете за причините за болестта, а след това и за смъртта на Владимир Илич Улянов, известен като Ленин, не спират и до днес. Повечето факти за кончината на вожда на световната пролетарска революция са засекретени. Сензация става фактът, че през 2017 г. в архивите е открит дневникът на лекарите, които се занимават с него. От него се разбира от какво е бил болен и е умрял всъщност, но достъпът до него веднага е бил блокиран.
Ленин умира на 21 януари 1924 г. в подмосковната резиденция “Горки”. Според официалното съобщение “основата на болестта на починалия е разширена атеросклероза на кръвоносните съдове заради преждевременното им износване”. Смятало се е, че проблемите са провокирани от прекаленото натоварване, а също така и вследствие на атентата срещу него през 1918 г.
Въпреки официалните заявления в Русия и особено в чужбина витаят много слухове, най-упоритият от които е, че смъртта на Ленин е причинена от сифилис.
Стига се дотам, че народният комисар по здравеопазването Николай Семашко дава нарочна заповед да се пише, че при аутопсията не са открити симптоми от "сифилитично поражение". Но въпросните слухове не са съвсем безпочвени, защото признаците на “артерсклерозата” (както тогава наричат атеросклерозата) са доста нетипични за онова време.
Първите признаци за болестта на Ленин се забелязват в средата на 1921 г. -
виене на свят, припадъци, безсъние и главоболие
Първоначално го обясняват с обикновена преумора, но положението се усложнява. Припадъците зачестяват, появяват се и внезапна временна парализа, загуба на говора и паметта. Както отбелязват от най-близкото обкръжение на вожда, изменя се и характерът му - става капризен, изпада в ярост, особено в присъствието на Надежда Крупская.
В началото на 1924 г. състоянието на Владимир Илич като че ли се подобрява. В последния му ден - 21 януари, всичко върви както обикновено. Става, пие бульон, после кафе, спи много.
“Но след това пулсът му се ускори, започнаха гърчове. Отначало държах горещата му мокра ръка, но след това само гледах как кърпата на устата му стана цялата червена от кръвта”, описва смъртта на съпруга си Надежда Крупская.
Смъртният акт за причините за кончината на Ленин е с дата 22 януари 1924 г. и е подписан от 10 лекари.
Новината още на следващия ден започва да поражда множество слухове. В архивите на ЧК са фиксирани най-популярните версии:
- Ленин бил умрял преди половин година през цялото време държали тялото му замразено.
- Ленин бил умрял отдавна, но болшевиките направили восъчна фигура, която показвали на народа.
- Ленин бил отровен от Троцки. Или от Сталин.
- Ленин е жив, но е избягал зад граница.
93 години след смъртта на Ленин д-р Валерий Новосьолов, лекар геронтолог, по време на исторически изследвания върху остаряването на главния мозък открива в централния партиен архив към ЦК на КПСС (сега РГАСПИ) “Дневник на историята на болестта на В. И. Ленин от 28 май 1922 до 21 януари 1924 г.”.
Той съдържа записки на дежурните лекари на комунистическия лидер - описание на симптомите, какви лекарства са предписвани, какви процедури са прилагани и т.н. Именно Новосьолов е първият, който получава достъп до въпросния документ от момента, когато той е бил регистриран в партийния архив.
Изучаването на документа е дълъг процес, признава д-р Новосьолов. Отначало той се обръща към Федералната служба за сигурност (на руски - ФСБ, бел. ред.) Там му казват, че в ленинския документален фонд имало много секретни документи, но дневниците на лекарите не били сред тях. Въпреки това се оказва, че
документът е под възбрана поне до 2024 г.
Това означава, че той не е секретен, но е невъзможно да бъде получен за изследване. През 2017 г. - за 100-годишнината от Октомврийската революция, обаче изненадващо д-р Новосьолов получава възможност да се запознае с документа, но без право да го копира. Той работи при видеонаблюдение и с условието да не носи телефон със себе си.
“През 1999 г. Олга Дмитриевна Улянова, племенница на Ленин, пише писмо до руския държавен архив за социално политическа история с молба да бъде удължен ограниченият достъп до документа с още 25 години. И те го удължиха с фантасмагоричната формулировка: “Въз основа на това, че всичко за болестта вече е публикувано и известно, смятаме за възможно срокът за засекретяване да бъде удължен”, твърди Новосьолов.
Лекарят подава жалба в съда срещу Росархив, защото смята, че не работи просто с исторически, а и с медицински документи. Това означава, че той трябва непрекъснато да прави справки с медицински термини от онова време, учебници, монографии, защото формулировките се различават значително.
Невъзможността да преснима документите силно затруднява работата му. Например
болестта тогава се е наричала артеросклероза,
докато сега е атеросклероза. Някои и до днес бъркат тези два термина. Невросифилиса тогава са го наричали парасифилис. Освен това лекарите във въпросните дневници са използвали различни съкращения, различни били и мерните единици за дозите лекарства. Това е причината Новосьолов да пожелае да преснима документа.
“Непосредствената причина за смъртта е кръвоизлив в мозъка, и по-специално в подкоровите зони, контролиращи зрението и слуха. Комисията, която е направила аутопсията, го описва с немската дума Abnutzungssclerose. Това само по себе си е странно, даже и при факта, че руската и германската медицина тогава са тясно свързани, а сред лекарите консултанти е имало цели 9 чужденци. Според мен е било, за да заблудят обикновените хора”, обяснява докторът.
В документа пише, че основното заболяване на починалия е “артеросклероза на кръвоносните съдове на основата на преждевременното им износване”.
След това в скоби Abnutzungssclerose, а по-нататък: Заради свиване на мозъчните артерии и нарушаването на снабдяването на мозъка вследствие на недостатъчен приток на кръв са се появили огнища на омекване на тъканите на мозъка, които обясняват всички предшестващи симптоми на болестта (парализа, нарушения на говора). Непосредствена причина за смъртта са: 1) Влошаване на кръвообращението на главния мозък; 2) Кръвоизлив в меката мозъчна обвивка в областта на т.нар. четверохълмие в средния мозък.
Интересното е, че от 11 човека са го подписали 10. Липсващият е личният лекар на семейството д-р Фьодор Александрович Гьоте. А протокола, където се говори за кръвоизлива, той го е подписал. Тоест съгласен е с конкретната причина на смъртта - разкъсване на кръвоносен съд, но не е съгласен с това, кое го е предизвикало.
Причината според д-р Новосьолов е сифилис. Специфичните препарати, които са давали на Ленин, на основата на арсеник, живак и олово, са прилагани тогава само за тази болест. Периодично, както е записано в документите, са му правили тест за Васерман - искали са да са наясно дали в организма му се открива бактерията бледа спирохета, която е причинител на сифилиса.
Според Новосьолов Ленин се е заразил в т.нар. самарски период (1889-1893). Сифилисът е инфекциозно заболяване, което е предава главно по полов път. И дълго време се е смятало, че се предава само по полов път.
“Изучавайки ситуацията по онова време, мога да кажа, че тогава, когато е имало много повърхностни наранявания, нямало е не само топла, но и чиста вода, е било възможно сифилисът да се предава и по други начини. Да не говорим, че е имало специфични начини за предаване, за които сега изобщо не се сещаме. Даже е имало безпризорни деца, които са заплашвали, че ако не им дадат пари, ще те ухапят, а били заразени със сифилис”, обяснява д-р Новосьолов.
