Документалната лента на Георги Тошев ще бъде излъчена по БНТ на 14 юни
“Този филм е подарък за самия мен, защото аз вече 32 години допълвам пъзела на образа на моя баща в опит да го пазя като безценна част от съзнанието си. Пазя го, защото без Васил Арнаудов аз самият не бих съществувал не само във физически, а най-вече в чисто духовен смисъл!”
Така известният тв водещ и продуцент Андрей Арнаудов представя документалния филм за баща си “Васил Арнаудов - диригент на света”. Лентата е посветена на един от най-ярките представители на българската музикална култура от втората половина на XX век. Премиерата ѝ бе в навечерието на 24 май в кино “Одеон” и събра десетки хора, които са познавали, обичали и работили с проф. Васил Арнаудов. С филма бе отбелязана 90-годишнината от неговото рождение. Автор е Георги Тошев, а творческият екип включва още режисьора по монтажа Калояна Климентова, Таня Решетарова - директор на продукцията, и оператора Георги Гвоздев.
“Филмът е едно лично пътуване на сина на проф. Васил Арнаудов - Андрей Арнаудов, в света на неговия баща. Всичко започва с един задочен разговор между баща и син, в който всеки ще открие частица смисъл за самия себе си”, казва Георги Тошев.
По думите му това е пътуване из спомените на близки и колеги на проф. Арнаудов. Лентата обаче излиза от личната история и очертава картина на времето -
социализма между ограниченията на идеологията и грижата за културата
“Направихме опит да се разбере пътят на един творец, по който има много светлини и сенки, и да открием отговор на въпроса: “Има ли неповторими личности в изкуството?”. Лично за себе си аз открих какво е да имаш мисия, да бъдеш отдаден на изкуството, да не мислиш за успеха като украшение на ревера, а като важна част от живота ти. Проф. Арнаудов не е живял, за да бъде известен и признат, а защото не е могъл да съществува без музиката. И, да, след този филм за пореден път се убедих, че в живота и изкуството има незаменими. И до днес никой не може да постигне успехите на хоровото изкуство, които постига проф. Арнаудов”, казва Георги Тошев.
Според Андрей Арнаудов тoзи филм не е за хората, които познават лично баща му. “Не е за тях, защото всеки, който го е познавал лично, знае, че заради специфичното му излъчване, харизма, чувство за хумор и светоусещане, ако си го виждал лице в лице, няма как да го забравиш никога. Този филм е за милионите българи, които не знаят кой е той и е хубаво да научат. Защото това е част от цялостния проблем в България с паметта. С паметта за големите личности, които са разнасяли славата на нацията ни и българската култура на хиляди километри от София, а ние си позволяваме да ги забравим. Има такива хора и те не са толкова много, че да си позволим да не ги помним. Защото на паметта за тях се крепи националното ни самочувствие. Така че този филм е за новото поколение българи”, казва синът.
“Това беше много изненадващо пътуване в света на един световно признат българин. Ражда се през 30-те години на миналия век и има шанса и предизвикателството да живее в три епохи. Филмът е като
лична терапия за неговия син, който е трябвало да се раздели с баща си в съвсем ранна възраст”,
разказва Георги Тошев. Добавя, че не е искал лентата да е клише за известен, но забравен вече творец, а за сина и неговото търсене да научи все повече за своя баща. Съгласявайки се да направи филма, самият Георги Тошев открива нещо любопитно и за собствената си семейна история. Чувайки за кого ще бъде лентата, майка му вади стар албум и му показва снимки на собствения му баща с Васил Арнаудов. Двамата не само са се познавали, но често сядали в бирхалето на хотел “България” и в Руския клуб, където си правели бохемски вечери.
Във филма нищо не е спестено - нито обожанието на жените към мъжа Васил Арнаудов, нито отношението на ДС към него, както и любовта му към музиката. Едно от откритията, които Георги Тошев прави, е, че той е бил първият диригент, който нарушава социалистическия канон да се изпълняват партийни мелодии, вкарва в българските хорове “буржоазни” за онова време класически произведения. “Властта, а и злобата на много хора никога не прощават таланта. Един от примерите за това е, когато през 1988 г. дирижираният от него русенски хор “Родина” печели всички категории за най-добър хор в света във Великобритания. Няколко месеца по-късно се появява гадна поръчкова статия, която иска да обезцени това признание, защото не е получено в Москва. Това го смазва и е началото на неговия край”, разказва Георги Тошев. Добавя и че никой никога не е позволил на Васил Арнаудов да оглави професионален хор. Въпреки всички световни успехи, които има, е работил само със самодейци. И до последно е воювал с бездарието.
БНТ ще излъчи документалния филм “Васил Арнаудов - диригент на света” на 14 юни, сряда, от 21,00 ч.
