Вече ще се казва Лилиан Лурийн Райс, а не Вани
„Когато дъщеря ми беше на 6, а аз на 28 вървяхме по ул. „Сан Стефано“ към Докторската градинка. Изведнъж я спрях, наведох се към личицето и́ казах: „Съкровище, сега е моментът ти да престанеш да растеш, аз да не остарявам и завинаги да останем както сме сега!“ Тя колебливо ме погледна и изведнъж подскочи: „И няма да стана булка?!““
Този спомен споделя Лияна в деня, когато дъщеря и́ се омъжва за любимия Келън, с когото споделят съвместен живот и две големи кучета от три години.
„Детето ми е най-прекрасното приключение на целия ми живот. Растяхме заедно, възпитавахме се взаимно, тя се превърна в мой железен партньор и опора. Като малка беше жива кукла с която неспирно играех, когато започна да расте всеки ден по малко я подготвях за самостоятелност, отговорност, преценка, честност, упоритост и да знае, че ще се справя, ако не се бои от труд. Проблемът е, че изобщо не разбрах как порасна и вече бе напълно самостоятелна“, споделя символът на СДС от 90-те години.
Майка и дъщеря живеят в перфектен тандем през годините. В петъчни дни Лияна посреща малката пред входа на училището и казва: „Ти си отвлечена“, а после потеглят към Балкана, към някое китно и спокойно място, четат книги и много си говорят. После заедно се научават да яздят и за много кратко време смелостта на детето надминава началните успехи на мама. Тя често взима дъщеря си в командировки и в движение Вани научава какво е професията на журналиста, а когато майка й е в Китай, тя заминава на събитие и пише великолепен репортаж за цяла вестникарска страница.
Когато любимата Вани заминава отвъд океана, разстоянията пак не ги ограничават много. Началото е в Лос Анжелис, където щерката намира работа в шестата по големина туристическа корпорация в Америка и когато става ясно, че не само говори перфектен немски, но знае и много за бизнеса, свързан с туризъм, получава и собствен кабинет и много повече отговорности. Това обаче е за кратко, защото след като стъпва на краката си, се устремява към образованието. В Америка то е болезнено скъпо и почти недостъпно за някой, който няма средствата да си го позволи, а мнозина американци изплащат студентски кредити с десетилетия, след като завършат.
Затова Вани прави план и кандидатства за всички възможни стипендии и започва да покрива всевъзможни критерии – академичен успех, социални дейности, фондонабирателни каузи, участие в борда на управата на учебното заведение. В последните две години от университетската си подготовка получава по 78 хил. долара стипендия на година, като през цялото време не спира и да работи. В този период крие, че по рождение е и американка и признава само българския си произход, за да не опита някой да се ожени за нея заради зелена карта.
„Когато говорех с нея за това какво планира за бъдещето ме удивяваше със стройния и последователен план, който бе направила за себе си. Не се плашеше, че е сама, не се тревожеше, че живее в малка стаичка с кухненски бокс, широк няколко педи, тя знаеше какво иска и то не целеше бурен възход, а градеше живота си стъпка по стъпка. Това вдъхваше увереност и на мен“, разказва Лияна за първите години на дъщеря си отвъд океана.
Американските роднини на Вани - три лели, братовчеди, племенници живеят в различни краища на Калифорния и дори в други щати, но и това не е проблем. „Не са далеч, мамо, за 6-7 часа с колата или просто взимам самолет“, успокоява майка си момичето.
Вдъхновена от каузите за които се бори и от фондонабирателните кампании, които организира, младата жена решава да бъде и доброволец и заминава за Танзания. Доброволчеството в африканската държава означава, че плаща сама за разходите за път, наем и за живот и преподава английски на малки местни дечица.
За първи път се сблъсква не с нечия нищета, а с невъзможност да види, че животът за нейните мънички ученици може да прескочи отсъдената им бедност. Децата играят с парчета от играчки, с частици от лего, с кукли с липсващи крайници. Когато Лияна пристига на гости носи куфар, пълен с играчки – точно нещата, за които децата мечтаят.
Година по-късно Вани сама организира почти едномесечно пътуване заедно с мама из Южна Америка – от Чили, през Аржентина и Перу. Папката с резервации е 56 страници. За да е сигурно, че ще се справят, Вани научава и испански.
Майка и дъщеря се катерят неуморно из шеметните и ветровити върхове на Андите, а в Перу, където достигат до 5 хиляди метра височина, Лияна изпада в тежка криза на височинна болест и не е в състояние да ходи. За да види смайващата красота на непознатата за масовите туристи планина Палкойо, Вани вдига майка си на гръб и я носи до горе.
Година по-късно, като помнят колко усилия са хвърлили в покоряване на планини и височини, двете са на борда на най-големия круизен кораб в света и плават из Карибите в опашката на страховит тайфун, който е заличил цели части от бреговете на острови, които посещават. След края на мързеливото опознаване на островни красоти, те заминават за Колумбия. Местната природа, прекрасните и слънчеви хора, вълнуващите преживявания, езда на коне насред пътя, потапянето в колумбийската джунгла ги карат да мечтаят да се върнат там и то за много повече време.
Когато се разделят на летището в Богота́, Вани се устремява отново към Перу, където с палатка обикаля две седмици по страховито високите и невероятно красиви планини.
Почти всички приключения на двете Лияна описва в книгата си „Свят за обичане“.
И както се случва в живота, приключенията с мама един ден отстъпват пред любовта, която изпълва живота на младата жена. Вече със завършено образование в сферата на бизнеса и икономиката, с добра работа, тя среща Келън и неговия питбул Сър Алекс Фъргюсън.
Лияна влиза в клуба на бъдещите любими тъщи с изненада за Келън, който е фен на истинския футбол. Тя му изпраща автограф от Димитър Бербатов върху фланелка с неговия номер, върху снимка и върху книгата му.
За последно майка и дъщеря са заедно в Мексико, където посрещат 30-тия рожден ден на Вани пред древната пирамида в Чичен-ица. Оттам отлитат обратно към Калифорния, където с бъдещата свекърва Маргарет и главната шаферка Тереза, чехкиня по произход, избират булчинската рокля. Вани вече и била главна шаферка на Тереза.
В деня, когато избира роклята за сватбата, Вани взима съдбоносно решение да промени името си и да се кръсти на любимата баба Лиляна.
„Американците не разбираха цялото ми име, странно им беше и съкращението Вани, трябваше за удобство да се наричам Нина, а това не съм аз!“, споделя младата жена. И тогава решава, че с имената на двете си баби всичко идва по местата си. В Америка процедурата е лесна и в новите документи тя вече е Лилиан Лурийн. И госпожа Райс.
Като малък дар за сватбарите, Лияна носи половин куфар с розови мускалчета, добавена е пивка родна ракия на 13 години, а за онези, които не знаят достатъчно за България, майката на булката разказва набързо за произхода на киселото мляко, българската азбука, маслодайната роза, лавандуловото богатство. После обаче трябва да се вдигат наздравици, преди сватбата да се превърне в комплексен урок по география, история и ботаника.
За да е ясно колко пъстра е България, Лилиан Лурийн е поканила български танцов състав и след първото им хоро, мама и гости от България се включват в „Чичовото“, а после всички американски гости се учат на право хоро.
