“Кулата”, от Борис Кръстев, премиера в Театър 199, съчетава приказка в Дисни стил със Самюел Бекет Даниил Хармс
Актьори, стълбове в театър “Възраждане” (Свежен Младенов и Йордан Ръсин), плюс Йоана Буковска-Давидова са изборът на режисьора Съни Сънински за постановката му “Кулата” в Театър 199.
Премиерата легитимира победата на автора на текста Борис Кръстев в последния конкурс на театъра. В програмата на спектакъла Кръстев (роден през 1999 г.) разказва, че написал пиесата на един дъх, а близките му хора я харесали. После я предложил в конкурса на името на Славка Славова. И спечелил първо място, което дава право на постановка в Театър 199. Борис Кръстев е завършил НАТФИЗ и сега е актьор в Пловдивския театър. Може би усещането му за сцената ще стане обяснимо, ако допълним, че
младият автор е син на
актьорите Станка Калчева
и Малин Кръстев
Историята за непристъпна кула със заключена принцеса, която чака да бъде намерена и спасена от принца, е вечна като света. С нея израства всяко малко дете. И дори възрастните, макар и позагубили много от романтичните илюзии на детството, не престават да вярват в принца на бял кон, който ще се появи един ден в живота им.
В премиерното представление “Кулата” тази история е разказана с намигване, полу на шега, полу на истина, по-близко до сюжетите на Хармс и Бекет, отколкото до приказките на Шарл Перо, братя Грим и Уолт Дисни. Това е модерна приказка, написана в стил магически реализъм. Авторът вкарва персонажите в нетрадиционен любовен триъгълник между принцеса, рицар и принц. На пръв поглед сюжетът е подчинен на формулата “Аз обичам него, той обича друг”, но на по-дълбоко философско ниво това е история за пропуснатите възможности, за рицарите, които съдбата ни изпраща, но невинаги сме готови да ги разпознаем и приемем, за тайните, които всеки е заключил в кулата на подсъзнанието си. Изпълнена е с метафори, като тази за стълбите препятствие или изход, или за червената стая, в която никой не трябва да влиза. Сън и реалност, мечти и действителност се размиват. Историята е смешна, на моменти пародийна, в други малко тъжна. Както се случва в живота, залостената врата често се оказва отворена, само нашите страхове и предразсъдъци ни карат да мислим, че е заключена, и да чакаме някой спасител.
Едва ли има по-добър режисьор от Съни Сънински, който да са заеме с такъв текст, движещ се по ръба на приказката и абсурда. Той е решил спектакъла с много импровизации, гегове, движение, танц (хореограф Мила Искренова).
Сънински, също както
колегите си Сашо Морфов
и Теди Москов,
е режисьор кукленик
и си служи виртуозно с въображението, придавайки на обикновени предмети необикновен смисъл и роли. Още помним представлението му “Охранители”, в което едни дървени тояжки влизаха в ролята ту на бухалки, ту на френски франзели, ту на гимнастически лостове. В “Кулата” режисьорът жонглира с две червени топчета, които се превръщат от клоунски носове в символи на мъжката и женската сексуалност. Тези и още няколко шеги с еротичен привкус изтръгват смях от публиката. И тримата актьори – Йоана Буковска-Давидова, Свежен Младенов и Йордан Ръсин, се забавляват на сцената и отлично влизат в сериозно-смешната двойствена същност на персонажите си. Музиката на Емилян Гацов - Елби и ефектната костюмография на Юлиян Табаков допринасят за въздействието на представлението.
