"Огромно благодаря на Анджела Родел, моя преводач, която изгради на английски език тази клиника на миналото." Тези думи Георги Господинов изрече на най-важната церемония в живота си - награждаването му с международната награда "Букър" за романа си "Времеубежище".
Това е единствената толкова авторитетна награда, която признава равностойно приноса и на преводача, направил литературното произведение достъпно за света. Затова и финансовата стойност на приза - 50 хил. паунда, се поделя по равно между двамата.
Наричат Анджела Родел преводачката, която говори красив български. Тя е родена в Минеаполис, щата Минесота през 70-те години на миналия век и още като студентка идва за първи път в България. Научава езика ни и оттогава - освен че пее с удоволствие народни песни и дори се е снимала в наши филми, превежда. През годините е работила по книги на Ангел Игов, Виргиния Захариева, Милен Русков, Георги Тенев, Захари Карабашлиев, "Хайка за вълци" на Ивайло Петров, Георги Марков.
Благодарение на нея Георги Господинов е познат и в САЩ - неговата "Физика на тъгата" влиза в краткия списък с номинации за най-старата награда за превод в САЩ - на Асоциацията на преводачите. Впрочем с "Времеубежище" двамата са номинирани и за литературната награда на Европейската банка за възстановяване и развитие.
Анджела Родел пристига у нас с две дипломи - от Йелския университет по езикознание (руски и немски, говори ги перфектно) и докторант по етномузикология от Калифорнийския. Прави го заради "Мистерията на българските гласове". Още докато учи, ги чува, а българското пеене е магнитът за душата й, както казва. "Влюбих се първо в България, а след това музиката ме срещна с Иван Христов - доктор по литература, поет и самоук кавалджия. Основахме групата за етно-рок поезия "Гологан" и създадохме семейство." Дъщеря им Керана говори английски и български и също пее народни песни. Днес вече е голяма и омъжена за преподавателя по арабистика Виктор Тодоров.
Анджела пее български народни песни, акомпанирайки си на тамбура, а Иван приглася с кавала. Навремето като ученичка била вокалистка в създадената от нея пънк-рок група "Отровна атмосфера". Доста години слушала алтернативен рок, но й доскучава.
В първи курс на Йейлския университет момичето, което има и немска кръв по бащина линия, открива истинското си призвание. "Записах се в славянския хор към университета, чийто репертоар бе от цяла Източна Европа. И когато чух за пръв път на диск силните гласове на великите певици от "Мистерията на българските гласове", онемях. В мига разбрах, че това е музиката, която цял живот съм търсила", разказва Родел. Изоставя руския език, който без това е научила в гимназията, и започва с българския. Със стипендия "Фулбрайт" специализира българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и взима уроци при народната певица Руска Недялкова.
Така се запознава с проф. Тимъти Райс, един от най-изтъкнатите изследователи на нашия фолклор, който е декан на Департамента по етномузика в UCLA (Калифорнийския университет в Лос Анджелис). Докато следва, Анджела създава и дирижира хора "Супердевойче", който изпълнява български песни. Започва да учи народно пеене с голямата българска певица Цветанка Варимезова, която преподава в университета в Лос Анджелис. Същевременно взима уроци по гайда при Иван Варимезов.
"Не съм танцьорка, но чуя ли музика, се хващам на хорото. В него е кодирана космическа магия, хванеш ли се за ръка в единен ритъм, сякаш изпадаш в транс", казва Анджела Родел и изброява любимите си хора - елениното, правото и копаницата.
За втори път печели Фулбрайтова степендия и пристига да следва "Българско народно пеене" в Академията за музикални, танцови и изобразителни изкуства в Пловдив. Там на студентско парти среща Иван и заедно с поета Петър Чухов основават "Гологан". По-късно пламва любовта между американката и Иван.
Така, заживявайки и работейки в България, тя стига до главната роля на Ема във филма "Козелът" на режисьора Георги Дюлгеров. Той търсил под дърво и камък чужденка, която пее български фолклор и я намерил. На големия екран играе себе си, но после влиза и в сериала "Седем часа разлика" като Натали Станкоф - властна и ревнива съпруга, която от любов забърква страхотни каши. "Осем години живях в Ел Ей - център на филмовата индустрия, и не ми е минавало през ума да се явявам на кастинги. Вълнението и чувствата от тв сериала бяха на макс, но нямам самочувствие на актриса", казва по-късно Анджела.
Тя преведжа българска литература и филми от 1997 г. Отличена е с награда от американския ПЕН център за превода на "Свещена светлина" на писателя Георги Тенев. Отвъд Океана четат съвременна българска литуратура благодарение на таланта й - "Мастиленият лабиринт" на Людмила Филипова, "18% сиво" на Захари Карабашлиев, "Кратка повест за срама" на Ангел Игов. "9 зайци" на Виргиния Захариева е за английския пазар. Нейни преводи на стихотворения на съпруга й Иван са включени в престижната американска антология "Два реда", готова е и третата му стихосбирка "Сбогом, деветнайсти век".
През 2012 г. българската пиеса "Очите на другите" на Иван Димитров в неин превод е сред десетте пиеси (от 400 творби от цял свят) представена на нюйоркския фестивал "HotInk at the Lark".
Така вече 26 години светът научава за България и нейните писатели именно чрез преводите на Анджела Родел.
