- За 80-ия му рожден ден негови шлагери звучаха в центъра на Бургас
- След над 10 000 концерта, стотици плочи и дискове обичаният певец е с 390 лв. пенсия, но не се оплаква
Шлагери на Мустафа Чаушев звучаха в центъра на Бургас на 10 април - деня, в който обичаният от няколко поколения певец празнува 80-годишен юбилей. Идеята бе на кмета Димитър Николов. “Благодаря на всички, които ми се обадиха. Получих над 700 честитки в интернет и над 200 съобщения в телефона. Това никога не е било! Разчувствах се, разплаках се”, споделя певецът.
Рожденикът получава страхотни подаръци, но топизненадата е тортата. По идея на дъщеря му Ажда, с която записват невероятни дуети, тя е като кинолента с най-вълнуващите моменти от живота му.
“Не съм виждал такава торта. Имаше и моя снимка с Лили Иванова, която аз боготворя и на която съм благодарен за съвместната ни работа”, признава рожденикът. Самата Лили не пропуска да му честити, а кметът му връчи почетния знак на Бургас. След 40 г. в морския град, откъдето е жена му Лейла, Мустафа Чаушев се чувства повече бургазлия, но не забравя родния Шумен. “Там е детството ми, приятелите, мечтите ми са тръгнали оттам. За мое щастие това, което постигнах, надмина мечтите ми”, доволен е той.
Пее, откакто се помни. В прогимназията дори учителките бързали да приключат с преподаването на материала и Мустафа да попее в последните 10-ина минутки от часа. “Един път бяхме в час по физическо - по долни гащи и потник. И ме викат в 6-и “б” да пея. И аз така излизам пред черната дъска и пея. Това беше много смешно, но и приятно”, разказва той.
Като младеж слуша италианска музика,
пада си и по Елвис Пресли и Пол Анка
Разучавал песните им, слушайки ги по радиото. В 11-и клас със съученици направили група. “Бях и много добър баскетболист, капитан на отбора в гимназията. Но като ме чу как пея на абитуриентската вечер, преподавателят ми по физкултура Яким Лилков ми каза: “Мустафа, много хубаво играеш, но остави баскетбола и продължавай да пееш”. За музиката го вдъхновява и сестра му, която още като дете се записва в театрална трупа.
“Нямах обаче нито китара, нито друг инструмент. Бях на десетина години, когато откраднах 50 лв. от касата на баща ми, защото приятел ми предложи устна хармоника и футболна топка. Тогава 50 лв. бяха много пари.” Като разбрал, баща му така се ядосал, че го съблякъл чисто гол и го завързал за едно ябълково дърво в градината. “Стоях с часове, бях жестоко обиден, но и гузен - ако си бях признал, нямаше да стане така”, разказва певецът.
Докато е войник в Смолян, правят оркестър. Той е солист, пее песните на любимия си Челентано. С красивия си топъл глас Чаушев бързо става звезда. Той е
първият победител в конкурса “Бургас и морето” през 1973 г.
с песента “Зимно море” на Тончо Русев, който му е продуцент до 1980 г. “На три конкурса съм се явявал и трите съм ги печелил. Спечелих и “Песен за Варна” и “Пиринфолк” през 2000 г. с песен по текст на Надежда Захариева.”
Изключително продуктивен е - има 10 000 концерта и 20 плочи, много касети и дискове. Днес Чаушев се чуди как се е справял, как е намирал време. Повече от 5 г. работи с примата на българската естрада Лили Иванова. Двамата имат турнета у нас и в Русия и стават близки приятели.
“С Лили Иванова не мога да се меря, тя за мен е светиня,
богиня. Лили е явление от световен мащаб”, не пести ласкави думи той.
Но си спомня как на концерти публиката и него е викала 6-7 пъти на бис. “Народът ставаше на крака, а аз оставах без сили”, казва с гордост Мустафа Чаушев.
С Йорданка Христова пък имат незабравими спомени от тримесечно турне в Куба. Там певецът отива с оркестъра “6+1” на първия съпруг на Лили Иванова Иван Пеев.
“В самолета Данчето Христова написа испански текст на песента ми “Китка за теб”. Научих го и имаше голям успех. Пеехме в прочутото заведение “Тропикана”. Кубинският оркестър беше на чардак върху едно огромно дърво, страхотна гледка. Месец и половина пътувахме из страната, беше невероятно”, спомня си Чаушев. Съжалява само, че не е успял да посети къщата на Хемингуей.
Не подминава и темата с пенсиите на родните естрадни звезди. Той самият взема 390 лв. “Наслушахме се на оправдания - архивите на “Концертна дирекция” изгорели, наводнени. 5 г. бях на заплата към дирекцията - и тях ги няма. В останалото време сме били на хонорар, но винаги са ни удържали данък. А после нищо не ни признават. Ами за плочите? Имам милиони продадени, а не съм взел нито стотинка.
Ако бяха ми дали процент от тези плочи, днес нямаше да ми трябва пенсия”,
казва певецът. И вметва: Том Джонс, ако беше тука, щеше да е по-беден от мен.”
На младини му предлагат да остане в Турция, където също става популярен, записва плочи, канят го за интервюта. Един от известните актьори по онова време бил готов да му купи парцел, за да си построи къща, но Мустафа отказва. “На 30 г. бях, с дълга червена коса, слаб, интересен. Колебанието ми беше голямо, но оттатък желязната стена бяха майка ми, баща ми, приятелите. Не знаех на какво ще бъдат подложени, ако не се върна. А и вече бях популярен в България, Лили Иванова ме чакаше за концертите, пращаше ми телеграми да се връщам. И така - от Истанбул хванах рейса до Одрин и се прибрах в България и не съжалявам”, разказва изпълнителят на хитовете “А ти си чакала”, “Шехерезада”, “Линда”, “Невъможно е”.
Доволен е, че най-големите наши композитори и поети навремето са писали за него. Няма любима песен, защото всичките са му като деца. Пълни концертните зали, а публиката го обича вече повече от 60 години. Последният му грандиозен спектакъл бе бенефисът му за 75-ия рожден ден в Летния театър на Бургас през 2018 г. С него слага край на концертната си кариера.
“Не че не мога още, но е хубаво човек да знае кога да се оттегли. Искам да остана в съзнанието на хората такъв, какъвто съм бил в най-добрите си години”, казва уникалният певец. Благодарен е на съпругата си Лейла, с която през октомври тази години ще отпразнуват 40 г. съвместен живот. Двамата се запознават в бургаския хотел “Приморец” ,където тя работи. После животът ги разделя за известно време, но и отново ги събира.
“През 1974 г. трябваше да се срещнем с Лейла в Турция и вероятно да останем там. Дошла да ме търси, аз тъкмо бях заминал с една певица в Анкара за концерт. А Лейла помислила, че имам връзка с певицата, и си тръгнала”, разкрива Мустафа семейните тайни. Дава си сметка, че през годините вероятно ѝ е било доста трудно, защото сама отгледала дъщеря им, докато Мустафа все бил на път. А дъщерята Ажда е голямата му слабост и музикален партньор, наследила и таланта, и добротата му. Тя е единственият изпълнител, с когото 80-годишният певец все още иска да направи нова песен.
Радва се, че има много млади изпълнители с красиви гласове, но не харесва някои от текстовете на песните и начина, по който се поднасят на публиката.
“Ние се обличахме елегантно, с костюми, вратовръзки, папионки, защото сцената е свещено място. Това, което имаше в нашето време като гласове и като композитори, надали ще се повтори. Лили Иванова, Емил Димитров, Ваня Костова, Георги Минчев, Георги Кордов, Мими Иванова, Васил Найденов, Орлин Горанов и сред тях - аз”, изброява носталгично Чаушев.
