Поздрав от декана на Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" за издателя на "24 часа"
С Венелина Гочева се запознах през есента на 2001 г. На изборите няколко месеца по-рано благодарение на царя НДСВ беше спечелило половината от депутатските места и парламентът се беше напълнил с нови хора, между които се оказах и аз. Очаквано, почти никой от нас нямаше опит с публично поведение и с медийни участия. И съвсем скоро се сблъскахме с един нов свят, в който думите, жестовете, намеренията и случките се пречупваха и проектираха по един необичаен и затова често неочакван начин.
В този нов свят Венелина Гочева вече беше отвоювала своето място. Тя ръководеше една от най-важните медии, успявайки да наложи в нея особен стил, който съчетаваше лекото и любопитно поднасяне на информация с дълбоки коментари, ясните тези с разнообразни гледни точки, живият език със солидни аргументационни линии.
През годините Венелина не отстъпи от този стил, който по всяка вероятност отразява и нейните вътрешни разбирания. С нея винаги се общува леко, тя умее по един чаровен начин да получи нужната ѝ информация, докато ти внушава, че ти разказва някакви важни неща. Стреми се да поддържа коректни и добронамерени отношения с огромен брой хора – дори с такива, които (поне на мен ми се струва така) едва ли са ѝ съвсем по мярка. И може би най-важното – въпреки че по някакъв инстинкт успява да усети обществения пулс и публичните нагласи, винаги е готова да даде трибуна на различни гледни точки. Благодарение на нея “24 часа” успешно влезе в дигиталната епоха и от обикновена медия се превърна в институция с публична тежест и значими обществени каузи.
Честит празник и наздраве!
