Най-известният ни езиковед става на 75 г., все така сладкодумен е и ще превежда, докато е жив
Той е вероятно най-известният езиковед у нас. Сладкодумник и ревностен пазител на правописа и правоговора, любим в тази си роля на няколко поколения българи и от малкия екран. На 16 април проф. Владко Мурдаров става на 75 години.
“Когато отбелязахме 60-годишнината ми, говорех, че през целия ми живот съм стъпил на 3 кита - заниманието с езика, преводите и преподаването на студентите. Единият кит отплува - преподаването. Със заниманието с езика и с преводите ще продължа до края на живота си. Китовете в момента са два, но се стремя да пазя равновесие върху тях”, разказва професорът.
Участвал е във всички големи издания на секцията за съвременен български език в Института за български език при БАН - всички правописни речници, историята на книжовния ни език. И десетилетия наред популяризира тази наука с рубрики по телевизията, текстове във вестници и списания, допълнителна литература.
За годишнината на проф. Мурдаров колегите му от БАН подготвят специален том с научни статии и емоционални текстове от негови приятели. Катедрата по български език в Софийския университет пък, която издава списанието “Българска реч”, ще посвети следващата книжка на сладкодумния стожер на чистотата на говора и правилното писане.
Ето и седемте думи, с които той самият описва живота си, отдаден на езика вече половин век.
Езикознание
Близо 50 г. се занимавам със съвременния ни език, а като студент се занимавах със старобългарски. Това беше нова вселена за мен. Открих я с помощта на проф. Мирослав Янакиев, който очароваше студентите в кръжоците си.
След това проф. Любомир Андрейчин ме запали по съвременния език. И беше естествено, че продължих в неговата секция в Института за български език, където останах до пенсионирането си. Разбира се, интересуваше ме преди всичко как българинът използва родния си език и какви грешки допуска, за да му се помогне.
Продължавам и днес активно да следя развитието на езика, във връзка съм с колегите, които дълбаят по тези теми, така че продължаваме като проф. Андрейчин да стоим на езиков пост. А телефоните ми все така звънят, идват есемеси и имейли, защото хората се нуждаят от подкрепа, която винаги съм готов да дам.
История
Започнах да се занимавам с езика на Неофит Рилски. След това продължих с една малка българска граматика, написана на немски език от Драган Цанков и неговия брат Антон. След тях последваха други - като Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан, Беньо Цонев. Постепенно ме привлече и историята на науката, с която се занимавам - историята на българското езикознание и по-общо историята на славянската филология.
Очарова ме това, че още първите български учени са на европейско равнище със своите изследвания и заради това са ценени в цяла Европа. Затова се постарах в научните си изследвания да търся именно тази връзка. Тя съществено помага да се наложи виждането за развитието на старобългарския език като пръв славянски книжовен език, както и за други въпроси, свързани с историята на езика ни и неговите диалекти.
Граматика
Хубавото на Секцията за съвременен български език е, че в нея човек се занимава и с историята му от Възраждане до днес, но и с особеностите на неговата норма, която трябва да се следи, за да се извършват в нея промени, които са продиктувани от развоя на езика. Нужно е да се подсказва, че трябва да помним кога имената се употребяват с пълен член; че при съставни имена като Народен театър, Столична община е необходимо в изречението прилагателното да се променя - в Народния театър, решение на Столичната община; че при съчетания на съществителни с числителни, както е в случаи като 27 депутати, не бива да се използва 27 депутата.
Нужно е да се обърне внимание на положението при местоименията, защото днес се срещаме само с кой търсиш, на кой да кажа, на кой е тая чанта, защото забравяме, че има форма кого. И при глаголите не бива да продължаваме да мекаме, като казваме вървиме, правиме, ходиме; да не използваме масово диалектните влезна, слезна и излезна, след като книжовното е вляза, сляза и изляза; да не се престараваме с организирвам, пенсионирвам, пропагандирвам, в които вкарваме едно ненужно в.
За всичко това през последните години аз съставих поредицата “Разни съвети за…”, за да помогна и при употребата на имената, глаголите, предлозите.
Правопис
От Секцията за съвременен български език от 1983 г. насам вече са издадени 4 правописни речника, които служат на обществото ни. С удоволствие мога да заявя, че аз съм участвал при съставянето им и в момента останах единственият все още жив автор, работил по всички тях. Само преди месец излезе моята книга “Разни съвети за правописа”, защото последният академичен правописен речник излезе през 2012 г. и вече са необходими пояснения и допълнения към някои правила, както и уточнения при писането на отделни думи. Вече близо 50 г. се занимавам с правописа на сложните думи, който е един от най-сложните, като се стремя да опростя максимално правилата, и макар този правопис трудно да се научава, все пак има и някакъв напредък. Затова днес много по-рядко ще срещнете съчетанието кралицата консорт изписано с тире между двете думи, защото според правилата място за него в този случай няма, докато при съчетанието страни членки тирето продължава нахално да свързва думите, без това да е необходимо. И тук не бива да ни влияе правописът от други езици.
Правоговор
Преди много години започнах да преподавам правоговор в Националната академия за театрално и филмово изкуство, защото водещата ми идея беше, че от сцената трябва задължително да звучи правилна, книжовна българска реч. И докато актьорите се научават да говорят добре, като постепенно се освобождават и от диалектните си навици, това в никакъв случай не важи за политиците, които също предлагат публично говорене.
И тук не става въпрос само за диалектното звучене, за затвърдяването, което настъпва в думи като благодарЪт, вървЪт, правЪт, мислЪт или избирателЪт, председателЪт, говорителЪт, за множеството грешни ударения. Мисля и за особения изговор на съгласната Л в някои позиции - когато се намира пред повечето гласни, пред съгласни или в края на думата, както е в сУадък, фиУм и казаУ. И така като че ли несъзнателно се стремим да променим звуковата система на българския език с този нов звук.
Превод
Когато завърших Немската гимназия, не съм си представял, че ще започна да се занимавам с превод. Оказа се обаче, че настъпи и това време и днес преводът е едно от моите любими занимания. При това ме привличат не толкова художествени текстове от Гьоте или Шилер. Привлича ме творчеството на автори от края на ХIХ и началото на ХХ век до днес. Затова започнах с Артур Шницлер, чиито пиеси преведох, и с Роберт Музил, продължих със Стефан Цвайг и пиесите му, с Йодьон фон Хорват и с Фердинанд Брукнер, с Р. М. Рилке...
Театър
Както пролича, привлича ме преди всичко драматургията. Затова преведох много пиеси на Бертолд Брехт, всичките пиеси на Томас Бернхард, тези на Елфриде Йелинек, Петер Хандке, Георг Табори, Петер Турини, Урс Видмер. Продължих с по-младите - като В. Шваб, Р. В. Фасбиндер, Л. Берфус, Д. Келман, Р. Шимелпфениг, Щ. Фьогел. Днес пиесите, които съм превел, са вече 468, по-голямата част от които са събрани в 84 тома.
Благодарен съм много на моите издатели, защото те разбират моята страст и ме подкрепят в търсенията ми. Радвам се, че на сцените на много театри в София и в страната в момента се играят мои преводи. Всъщност аз и затова започнах да превеждам драматургични текстове - да помогна за обогатяване на репертоара на театрите. И ми е много приятно, когато ми се обади някой режисьор или актьор с въпроса какво ново съм подготвил. А аз продължавам да превеждам. И така ще бъде до края.
