- Чувствам, че все още мога, а и много от колегите, които подготвихме, отидоха да работят в чужбина или в частни болници
- Анестезиологът от Враца: Сега има много по-модерна апаратура, но здравеопазването се съсипва от недомислени и недовършени реформи
Той е един от най-известните и разпознаваеми лекари във Враца и региона. Във врачанската болница “Христо Ботев” по-младите доктори и сестри го наричат Ветерана или Баце Илко.
Д-р Илия Илиев се пенсионира през 2008 г. като шеф на отделението за анестезиология и интензивно лечение, познато като реанимацията. Остава обаче начело на отделението до 2011 г. Вече е на 77 години, но продължава да работи като анестезиолог, все още е енергичен и запален турист.
Всяка сутрин д-р Илиев тръгва към болницата, близо до която живее. Задължително
минава да си купи вестник и след това започва обиколка през отделенията
Навсякъде, където има нужда от неговите упойки, пристига навреме и докато подготвя поредния пациент, успява да разкаже на колегите си и на сестрите най-новия виц, който е научил.
“Продължавам работа, защото все още чувствам, че мога, и заради силно разредения състав от лекари във врачанската болница, казва д-р Илиев. - Нямаме достатъчно медицински кадри, а много от анестезиолозите, които подготвихме навремето в отделението, отидоха да работят или в чужбина, или в частните болници, привлечени от по-доброто заплащане.”
Известният врачански лекар започва работа веднага след дипломирането си през далечната 1972 г. По разпределение е пратен в регионалния клон на тогавашния ХЕИ като епидемиолог, но там остава само няколко месеца. После отива в държавната болница, за да специализира анестезиология.
“Тази специалност тогава беше нова за Враца и аз я усвоих тук, спомня си д-р Илиев. - Бяхме само трима такива в болницата. Хареса ми, защото
това е интердисциплинарна специалност, обслужвахме с обезболяване всички оперативни отделения
Работех с хъс и имах шанса да попадна на специалисти, наши и от чужбина, от които се научих на много неща.”
До 1974 г. анестезиологията навсякъде в нашите болници е само сектор на хирургията. Тогава се създават постепенно нови отделения по анастезиология, реанимация и интензивно лечение. Д-р Илиев става
един от основателите на врачанското ОАРИЛ,
в което започва обучението и на лекари от четирите районни болници по онова време в областта.
“Сега организацията на подобно отделение е почти същата като някога, но ние страдахме заради липса на достатъчно апаратура, не бяхме съоръжени като сега”, спомня си анестезиологът.
“Имахме само един дихателен апарат
и ако постъпеха двама пациенти с нужда от обдишване, трябваше единия да го препращаме в “Пирогов” например. При нужда викахме т.нар. републикански консултанти като добри специалисти. Освен всичко друго те ни обучаваха на най-новите методи и тенденции в здравеопазването, ние също като лекари ходехме на специализация в София за по-няколко месеца”, казва д-р Илиев.
Според лекаря е имало по-добра организация на болничната и доболничната помощ преди 90-те години на миналия век. Д-р Илиев е разгневен от непрекъснатите и недовършени реформи в здравеопазването, които са го съсипали и са довели до продължаваща с десетилетия криза.
“След демократичните промени много неща тръгнаха надолу, вместо постигнатото в здравеопазването да се развива и усъвършенства”, твърди д-р Илиев. - В момента във врачанската болница има 300 легла, при заварени 900 през 1990 г. След това започна масово съкращение на легла и персонал и нещата се влошиха още повече от 2000 г. насам,
когато болниците се превърнаха в търговски дружества
Тези неща се правеха, за да се съкратят средствата от държавата, разходите за здравеопазването, а в крайна сметка това се отрази много зле на хората”, смята д-р Илиев
Илиев припомня, че преди промените врачанската болница е била най-добрата и уважаваната в Северозапада. Била център на силно развита мрежа за медицинска помощ в цялата област, когато във всяко село е имало здравна служба с лекар, фелдшер и медицинска сестра.
“През последните 30 г. много от добрите практики в медицината просто изчезнаха. Закриха се много отделения в болницата, особено когато
директори станаха икономистите. Чувствахме се парадоксално
на сутрешните оперативки, когато лекарите обсъждахме болести и мерки за тях. Търговските дружества и директорите икономисти бяха приети от лекарите с голям скептицизъм. Видя се, че новите началници изобщо нямат поглед върху здравеопазването”, твърди д-р Илиев.
Най-опустошителният удар върху здравеопазването според него е превръщането на стопанисваните от държавата и общините болници в търговски дружества, а после и въвеждането на клиничните пътеки. С болка споделя, че е шокиран
как лекарите постепенно са се превърнали в търгаши
и самата система ги подтиква да се държат като шефове или служители на търговски фирми, а не на болници. Припомня, че възможността директорите на болниците да възлагат обществени поръчки за доставка на консумативи, медикаменти и храна е довела до невиждана корупция и в същото време натрупването на огромните дългове на болниците.
“Здравеопазването се влоши особено по време на управлението на един добър финансист, но неразбиращ нищо от здравеопазване. По негово време в нашата болница закриха първо инфекциозното отделение, в което се лекуваха всички шарки, скарлатина, хепатит. Това се оказа трагично, когато се появи ковид пандемията. Направиха се криво-ляво нови отделения, но вече нямаше специалисти, които да се борят с тази коварна болест. Тези отделения бяха закрити в много други болници в страната. Това беше липса на държавническо мислене, това се видя после. След това бяха закрити отделенията по детската и съдовата хирургия, урологията, очното отделение. Сега болницата с 300-те си легла
има само хирургия, кардиология, гастроентерология,
а другите няколко отделения аха да бъдат махнати и закрити. Персоналът общо е 370 души и е крайно недостатъчен за нормална медицинска дейност. Това са криворазбрани икономии, които се отразяват крайно негативно на здравеопазването”, споделя лекарят.
