650 кинодейци от северната ни съседка гласуват за отличията, за които е предложена и Бистра Кечиджиева
Не една, а две номинации за румънските оскари - с тази новина е изненадана гримьорката Бистра Кечиджиева в средата на март, когато ѝ се обажда колежката ѝ Андрея Копеско. Двете работят заедно по един от филмите, а българката е номинирана с две ленти за румънските филмови награди “Гопо”.
Успехът е още по-голям, тъй като отличията са еквивалент на американските “Оскар”, испанските “Гоя” и френските “Сезар” и за тях гласуват 650 румънски кинодейци.
“Изненадана съм, че успях да привлека вниманието им. Самите номинации за мен вече са награда. 650 професионалисти от всички области на румънската филмова индустрия гласуват за тези отличия, което само по себе си означава голям престиж”, казва развълнувано гримьорката.
Първата ѝ номинация за “Гопо” е за филма на режисьора Михай Софронеа – “Човекът, който търси вятъра”, а втората - за лентата “Мъже на делата” на режисьора Пол Негоеску. И двата филма са българско - румънска копродукция. Най-важното събитие в румънската филмова индустрия ще се състои през април, а Бистра ще бъде сред специалните гости на церемонията.
Кечиджиева e гримьор, който с лекота си върши работата, независимо дали става въпрос за тежък филмов грим, или лек бюти. Нейната работа се забелязва в едни от най-добрите български филми и сериали - “Жажда”, “Слава”, “Пеещите обувки”, “Лили рибката”, “Кантора Митрани”, “Домашен арест”, “Петя на моята Петя” и много други. През 2019 г. получава номинация за филмов грим на Fusion Film Festival за работата си във филма на режисьора Костадин Бонев “Далеч от брега”. Година по-късно заедно с колегите си Атанас Темнилов и Росица Герасимова грабват отличието в същата категория, но на фестивала в Полша - South Film and Arts Academy Festival.
Преди да се захване с кино и грим, чаровната варненка завършва средното си образование в морската ни столица в СОУ “Любен Каравелов” с профил “Изобразително изкуство”. И двамата родители на Бистра са свързани със сцената. Майка ѝ е актриса, а баща ѝ музикант. Една голяма част от детството си тя прекарва по театралните сцени, но никога не е искала да наследи професиите на родителите си. “Обичах да рисувам и логично, когато човек е бил цял живот свързан със сцената, се насочва към сценографията”, разказва Бистра, която след средното си образование завършва Нов български университет със специалност “Театрално изкуство” и професионална квалификация “Сценограф”.
Единственият спектакъл, по който работи в България, е “Свекърва” във варненския театър, след което заминава за Германия. В този период е асистент-режисьор в музикален театър, където ѝ се налага да работи с хора от цял свят. “Общувайки с толкова много култури, ти обогатяваш и своята. С времето установих обаче, че това не е моята професия, защото всъщност ти не твориш, а помагаш на твореца. Лично аз имах нужда от това да мога да създавам”, казва Кечиджиева. Това наклонява везните да се прибере в България без никаква идея с какво ще се занимава.
Първото предложение за работа, което получава, е в Министерството на образованието, но така и не се случва поради същата причина, че няма да има възможност да твори. Не избира за своя професия сценографията заради нуждата да се пребори и да стигне до режисьор, който да иска да работи с нея.
Гримът и рисуването имат много общо и Бистра без колебание решава да се пробва в това поприще. “Като дете не съм мечтала да ставам гримьор, това се появи впоследствие и ме завладя още в първия момент. Продължава да ме вълнува и до ден днешен”, обяснява Кечиджиева.
Причината да започне професионално да се занимава с грим е нейната дългогодишна приятелка Валерия Стефанова от театър “Албена”, където Бистра танцува с балет “Коломбо”. “Започнеш ли в киното, няма край. Имам колеги, които работят от 30-40 години и още не могат да се откажат от киното. Не мога да си представя, че един ден няма да съм на терен, да се срещам с толкова интересни хора и да съм в екип. Тази работа не е за всеки, но ако е за теб, не можеш да се откажеш от нея. Както казват старите кинаджии, когато усетиш вкуса на лентата, трудно се отказваш от нея”.
За да стигне до кино грима и специалните ефекти, минава първо през бюти грима. Повечето ѝ колеги от модата няма как да го направят, защото нямат знанията, които тя е придобила от рисуването и сценографията. Оттам познава и човешката анатомия, което е съществено за професията ѝ. Има късмета да работи с почти всички български режисьори, от чуждестранните мечтае да е на терен с Куентин Тарантино. Филмите, които прави той, я вълнуват и ги чувства близо до себе си. Опитът ѝ показва, че с чуждите актьори се работи много по-лесно, защото те не си създават илюзорен свят. “Уверени са, знаят къде са, кои са. Знаят си задълженията и не се месят в работата на екипите. Има хора от тях, които са по-особени като характер, но на мен са ми интересни за работа. Школата им е може би по-различна и са много възпитани. В България актьорите придобиват самочувствие предварително.”
Често се случва освен зад кадър Бистра да застава и пред камерата. Може да я видим във филмите “Живи комини”, “Страх”, “Живи легенди”, “Изкуството да падаш” и други. Спорният въпрос, който се коментира от години в българската киноиндустрия, е кой филм е успешен - фестивалният с награди или носещият приходи? Според Кечиджиева и двата вида филми са успешни, но по различен начин. Има продукции, които са много стойностни, но не са за широката публика. Те нямат финансова, но имат културна възвръщаемост. Докато касовите филми с висок приход са направени именно с тази цел.
