Документалният филм “Оловният войник” събра в 90 минути невероятните истории на музикантите, които изпълняват неговите песни
Поетът Александър Петров разбрал, че е написал голям хит, като чул песента “Нашият град” по радиото, докато чакал да си даде пишещата машина в заложна къща на улица “Позитано”.
По онова време бил “един млад поет”, който си търсел работа. Борис Карадимчев го срещнал на бул. “Витоша” и му предложил да напише текст за песен и да изкара някой лев. Песента става вселенски хит, изпята от първата “Тангра” с Чочо Владовски. Тази и още велики истории може да научите от новия филм “Оловният войник”, посветен на поета Александър Петров, автор на някои от най-великите текстове за песни в българската рок музика. Освен “Нашият град” са още “Оловният войник”, “Приятели”, “Зодия Щурец”, “Времето е наше”.
През есента на 2019 г. в зала 1 на НДК се събират големите рок имена на България за юбилеен концерт с песни по стиховете на Александър Петров. Тогава се появила идеята да се направи и филм. И Костадин Бонев се заема да режисира лентата “Оловният войник”. Сценарист е Митко Новков, оператор - Алекс Самунджи. Много рок истории от онова време до наши дни, любопитни архивни кадри, любими песни и разкази от самите музиканти, чиито изпълнения продължават да вълнуват и сега.
Снимките започват миналата зима, а преди броени дни беше премиерата, която събра в кино “Люмиер” легендарните музиканти, обожавани от няколко поколения. Пред камерата със своите спомени застават главният герой Александър Петров и брат му Константин, “Тангра”, Стенли, “Фактор”, Йордан Караджов, Кирил Маричков, Б.Т.Р., D2, Ники Кънчев, Лаура Марков, съпругата на Косьо Марков, който напусна този свят през 2021 г.
“Ценното е събирането на едно място на поезията на Сашо Петров в рамките на 90 минути, защото посланията му се обличат в съвременни дрехи и придобиват релеф. Стават много отчетливи. Много хора слушат песни, без да вникнат в текстовете, а Кирил Маричков казва, че рок музикантите ни трябва да пеят на български точно заради посланията на песните”, казва Костадин Бонев. И добавя, че текстовете на Сашо Петров не са традиционни, те са неочаквани, в тях има странни завои и това ги прави живи по всяко време. Боб Дилън за подобна поезия взе Нобелова награда. “От много години тема в моите филми е да вадя напред гласа на свободния човек”, обяснява режисьорът. Тепърва “Оловният войник” ще радва меломаните. След няколко прожекции в София той ще бъде показван из цялата страна, а вероятно ще излезе и извън пределите ѝ. Дано! Вълнуващо е да се чуят и видят всички тези истории и през цялото време да звучат парчета, с които имаме безкрайно много спомени.
“Нашият град”
Това е първият текст за песен, който Александър Петров пише. На столичния бул. “Витоша” случайно се засича с композитора Борис Карадимчев. “По това време си търсех работа и той ме попита: Искаш ли да изкараш някой лев, нали си завършил българска филология? Предложи ми да напиша текст за песен за провинциален състав от Добруджанския край, защото имал поръчка от съюза на композиторите”, разказва във филма “Оловният войник” Александър Петров. И първите думи, които му дошли в главата, били за малкия град, в който няма какво да се случи.
В крайна сметка песента е записана от група “Тангра”, чийто вокал по това време е Чочо Владовски. Александър Петров продължава да е в търсене на работа и финансовото му положение е доста затруднено. Затова един ден отишъл в заложна къща на ул. “Позитано”, за да остави там пишещата си машина. За първи път влиза на такова място и е стресиран от обстановката, вътре - опашка от мургави клиенти, които носели кожуси и килими. И именно там, докато чака да дойде неговият ред, чува за първи път по радиоточката да звучи неговата песен “Нашият град”.
Първите месец-два слушателите не разбирали посланието. Пращали писма, че е обидна за малките градове. Но изведнъж завалели хиляди, вече одобрителни писма, някои от които той все още пази. И винаги ще е безкрайно признателен на Борис Карадимчев, защото благодарение на него животът му се преобръща.
Забележителните братя близнаци
Александър Петров има брат близнак - Константин, който е не по-малко известен. Той е писател и филмов сценарист. Още в детските години привличали внимание, пък и много се отличавали с русите си коси и сините очи. Кирил Маричков разказва как се събирал с приятели да свирят на акустични китари. Самият той, за да се научи на бас, използвал най-ниските струни на акустичната, защото само такава имал. И един зимен ден, пак бил с приятели, когато видял по стръмната улица пред тях да хвърчат с бясна скорост две руси момчета, седнали на шейна “кормилачка”. При всяко спускане събирали погледите на хората наоколо.
Вече години по-късно, когато Сашо Петров започва да пише текстове за песни, Кирил Маричков е истински впечатлен от огромния му талант и казва, че за рока текстът е много важен, за да събужда дяволчето на свободомислието. Една от най-емблематичните му песни - “Зодия Щурец”, е именно по стиховете на Александър Петров.
Дани Ганчев от “Тангра” помни двамата братя от около 10-годишната им възраст. По това време той бил в култовата група “Бъндараците”, а двете готини хлапета, които трудно се различавали, все тичали да носят китарите на музикантите.
Майката на синеоките момчета била художник, но било трудно да отглежда близнаци и да бъде със свободна професия, затова започнала работа в модна къща “Лада”, където правела модели на дрехи. В началото им носела еднакви пуловери, обаче единият го вземал, другият не искал. Бързо станало ясно, че трябва да им се купуват различни дрехи. Още тогава все искали да са различни, дори един от друг. “Аз нося обеца, така че ако ме видите навън и нямам такава, значи е брат ми”, казва Сашо Петров.
Константин Петров обяснява, че фактът, че са близнаци, е имал и лоши, но и хубави страни. Започнал да работи към киното благодарение на брат си само защото си приличат толкова много. Един ден срещнал на улицата някакъв непознат, който го поздравил. Братята имали навика винаги да отговарят, когато някой ги срещне на улицата, защото все ги бъркали. Та непознатият го попитал дали случайно няма някакъв сценарий, че търсели. “И аз с целия си акъл, без да ми мигне окото, казах, че имам”, припомня си Константин Петров. После отишъл при брат си и му казал, че трябва да напише сценарий за Киноцентъра.
Сашо се разсмял и заявил, че няма да стане. Ако иска, той да си го пише. И набързо Косьо написал за тв новела, но проблемът бил кой всъщност му е поръчал сценария. В онези години в Киноцентъра са няколко колектива с доста хора, за щастие, по описанието Сашо се сетил, че става дума за Влади Киров, писател и сценарист. Константил отишъл в Киноцентъра, където в една стая се били събрали само величия. С голяма доза притеснение той им казал, че носи обещания сценарий, но има малък проблем - той всъщност не е Александър Петров, а е Константин Петров. Всички избухнали в смях и вместо да го изгонят, поискали да прочетат написаното.
“Приятели”
Хитът на група “Фактор” “Приятели” се появява някак съвсем логично. Създателят на бандата Веселин Тодоров, когото феновете познават като Весо Кокала, и Александър Петров се запознават покрай общи приятели и така кръщават първото си общо парче. След това създават още няколко. Във филма Весо Кокала разказва, че мелодиите често се появяват в главата му нощем. Така че, когато децата му били малки, вземал касетофона и за да не ги събуди, отивал в банята, където записвал идеите си. Често звънял на Александър Петров и казвал да запали камината, защото ще донесе наденички да ги изпекат. Хапвайки и пиейки червено вино, обсъждали новите му музикални идеи. По този начин се родила и песента “Попътен вятър”, чийто първи редове пък Сашо Петров измислил още докато слушал мелодията.
“В друго време, в друг свят”
Този сингъл е много специален за група “Сигнал”. Йордан Караджов разказва, че винаги когато я изпълняват, цялата публика плаче, всеки тъгува за близък, който си е отишъл от този свят. Дори самите те, музикантите, се натъжават и когато виждат сълзите в очите на хората, все се питат как се роди тази толкова емоционална песен.
Приятелството на музикантите от “Тангра” с Александър Петров е толкова голямо, че те правят жест за него, който той няма да забрави. Преди десетина години ги поканил да участват в негов юбилеен концерт в зала “България”. Те имали турне в Щатите и на същата дата трябвало да кацнат обратно в България. Данчо Караджов обещал, че ако самолетът не закъснее, те ще бъдат в залата. Така и станало. Въпреки уморителния дълъг полет от летището музикантите отишли веднага в залата и участвали в концерта.
“Тангра” и “Тангра 2”
“Много привързан бях към Чочо Владовски, защото с неговия глас са свързани първите ми успехи. Освен прекрасен певец той беше и невероятен човек, никога не се е оплаквал, никога не е казал нищо срещу някого, беше много деликатен. Гласът му умееше да разказва.
Успехът на “Тангра” дойде с песните, които направихме с Борето Карадимчев. И всички бяхме много развълнувани от това, което предстои”, спомня си Александър Петров.
За “Тангра” 2, в която вокал е Стенли, разказва, че е съвсем друг формат и естетика. Групата изпреварва времето си и затова остава легендарна с песните, които се създадоха тогава. В онези години Стенли е много млад, но бързо се вписва. Групата звучи страхотно дори на репетиция в супермалко помещение. Много екстравагантна музика и различно сценично поведение. “Не беше лесно, защото бяха като бели лястовици в сивото време, в което живеехме тогава”, казва още пред камерата Сашо Петров.
Стенли си припомня, че се запознава с останалите музиканти в кухнята на Косьо Марков. Четиримата от групата вече се били събрали, направило му впечатление, че са подстригани много късо. Леко се смутил, защото той пък бил с доста дълга коса. Носел касетка от концертите си с “Паралел 42”. Първата песен в негово изпълнение, която пуснали да чуят, била на “Скорпиънс” с много високо пеене. След първия куплет и припева Дани Ганчев спрял касетофона и го попитал дали на другия ден ще отиде с тях на репетиция.
Първото му явяване по телевизията с група “Тангра” е с песента “Циркът” в класация в предаването “Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян. За целия екип е огромен шок, когато виждат дрехите на музикантите, вкарали ню-уейв вълната в България. Парчето няколко седмици се въртяло в класацията, но в началото много зрители пращали писма с въпроси дали това не са някакви измамници, които са си присвоили името “Тангра”.
Салоните, в които свирят в началото, са почти празни. “Репетирахме година и половина и все едно излизахме като лъвове от клетка, виждахме, че има 15-20 човека, но свирехме все едно сме на “Уембли”. Имаше разочарование, но си вярвахме и трябваше да издържим този период да мине”, припомня си Стенли.
И само след няколко месеца “Тангра 2” се превръща в мания. Хората започват да пеят песните им, да носят като техните дрехи и прически - армия от фенове, която ги преследва навсякъде.
Веднъж трябвало да пеят на бал на комсомола в Перник. В този период Стенли излиза на сцената, обут с брич за езда и военни ботуши до коляното. След края на концерта пиян комсомолец му направил огромен скандал заради облеклото. На следващия ден цялата група трябвало да се яви в Централния комитет на комсомола, където Стенли да си покаже сценичните дрехи.
През 1985 г. участвали във фестивал в Женева, Швейцария. Вокалът имал таен план след концерта да намери начин да остане в страната. Нямал идея как точно да се случи и след участието им излязъл на улицата и в продължение на 2-3 часа под дъжда чакал да мине някоя полицейска кола, която се надявал да спре и да иска убежище. Така и не се появила и Стенли се върнал в хотела, където предизвикал огромна радост сред другите музиканти, защото те подозирали какво е замислил и вече се притеснявали какво ще ги чака, като се върнат в България.
“Жулиета”
“Косьо Марков беше отговорникът на групата, един ден влезе в репетиционната и каза, че трябва да се направи комерсиална песен, но моята основа е класическата музика и комерсиалното беше мръсна дума за мен. Реших да направя нещо от предкласиката и така написах музиката за “Жулиета”. Говорих със Сашо Петров какво имам предвид - ню романтик. След което той дойде с текст, с който направо ми счупи главата. От класиката “Ромео и Жулиета” направи този малък флирт”, разказва Дани Ганчев.
“Развод ми дай”
За прочутия митинг на Орлов мост, за който се твърди, че е имало 1 млн. души, Сашо Петров казва, че е изживял нещо, което сигурно само Мик Джагър е изпитал. Бил е на сцената, когато музикантите изпълняват тази песен, и вижда как цялото това огромно множество пее: “Развод ми дай, развод ми дай...”.
“Денят”
“Първата асоциация, която правя, когато чуя името на Александър Петров, е свобода, защото той е човекът, с чиито песни израснах”, разказва във филма “Оловният войник” Ники Кънчев.
Категоричен е, че песента “Денят” е най-яркият пример от най-новото творчество на Сашо Петров. Музиката е на Косьо Марков. “Косьо беше основен мотор на групата, “Тангра” съществуваше през годините главно заради него, слава богу, продължава и сега. Той имаше навика да ми звъни и да ми пуска някои от парчетата. Обади ми се да чуя и “Денят”. Предложих му да събере много звезди и всеки да изпее по една реплика. Но той каза, че текстът е много кънтящ, много силен и ще я изпълнят само той и Боби Косатката, който стана фронтмен на групата. Като слушам тази песен, винаги си мисля, че това е важното - надеждата да започнем отначало и да продължим. Невинаги се получава, но хора като Сашо Петров и Косьо Марков са като светлини, благодарение на които ние, останалите, се движим”, добавя Ники Кънчев.
