Летните ваканции в Арбанаси са най-щастливите й детски мигове
Потърсихме хора, родени във Велико Търново, но които в момента не живеят в старопрестолния град.
Те разказват за родния град и за жителите му, за любими случки и места, за забележителностите и, разбира се, за Царевец, Света гора и Конниците, за странностите и характерните навици на любимото Велико Търново, с което се гордеят и помнят.
За духовния живот на старата българска столица и нейните наследници, блясъка на царете от Второто българско царство. Помнят какво е да тичаш сред римските статуи в лапидариума на местния музей.
Знаете ли кога Търново става Велико? През 1963 г. Аз не знаех, преди една от най-известните търновки - Весела Лечева, световна звезда в спортната стрелба, а сега министър на младежта и спорта, да ми го каже, защото е родена година по-късно. Тоест
за нея родният град винаги е бил велик. Но не само административно
Търново става Велико с постановление на Министерския съвет, задвижено от Пенчо Кубадински. Гласува се програма за развитие на града - да стане културен, исторически и туристически център. Тя е 20-годишна и всичко, което при социализма е направено в Търново - университет, център, жилищни квартали, язовири, е заради нея.
Програмата е по повод 800 години от въстанието на Асен и Петър, след което през 1185 г. е възстановено Второто българско царство.
Иначе първите спомени на Лечева от родния град са от детската градина.
“Имаше едно текстилно предприятие - “Мавриков”, към него отвориха седмична градина. Идваха да ме вземат майка ми или баба ми. Когато беше майка ми, ме водеше после до Арбанаси пеша, защото нямаше транспорт тогава.
Два-три километра и после нагоре по баира. Спирахме да си почиваме и там течеше нещо като река, която се пълнеше до определени нива. Майка ми все ми разказваше онази приказка за черната вода, златната вода и така нататък. и аз все я питах: “Е кога ще дойде златната вода?”, спомня си днешният министър.
В Арбанаси е родната къща на баща й и дядо й
- неговия баща. Първите няколко години живеят там всички заедно. След това си спомня едни безкрайни лета на Арбанаси. Всичките внуци, че и правнуци прекарват ваканциите там.
“Помня, че когато направиха спортното училище, баща ми дойде и ми каза, че от V клас постъпвам там и ще тренирам спортна стрелба. Нямаше “искаш - не искаш”, а аз
вече се бях записала на пиано, на немски и на волейбол
Арбанаси си го харесва много, защото е различно място. Със старите къщи, с характерните дувари. Съвсем различен бит.
С къщата на дядо е дълга история. Изключително автентична сграда, строена някъде през ХVI век. С дебелите стени, с огромните каци, в които са правили виното.
Има дам - това е мястото, където се гледат животни, защото дядо държи да продължава да гледа коне. Цял живот е привързан към тях, обработва си земите с рало. Най-голямата екзотика и въодушевление е, когато с каруцата отиват на нивата.
Един вид се возят на кабрио, тя е много горда. Много си го харесва, защото е различно. Когато я питат къде е родена, винаги пише Арбанаси, но майка все я поправя: “Не, маме, във Велико Търново си родена”.
“През 1986 г. направиха ансамбъл “Царевец”, което много допринесе и за града като цяло, но и за самочувствието и гордостта на търновци, че имат такъв исторически комплекс.
Откри се и университетът, много нови училища, стана модерен град”, връща лентата Весела.
Тогава децата винаги са на открито. “Нямаше много движение, което беше много хубаво - колите бяха малко.
Играехме на криеница, на жмичка, на дама,
на въже, на ластик. Все едни такива народни игри, които не изискваха кой знае какво, но бяха вълнуващи, носеха ни емоции.
Хубавото беше сигурността, нямаше страхове какво ще ти се случи, по цял ден бяхме сами - като ни пуснат сутринта, по цял ден бяхме сами, нямаше джиесеми. Вечер се прибирахме към десет и половина, всъщност бабите ни прибираха”, разказва Лечева.
Своите приятели задължително води да видят спектакъла “Звук и светлина” на Царевец - това си е ясно, там спор няма. После трите църкви в Арбанаси, Петропавловския и другите манастири - Капиновския, Присовския, огромно историческо богатство и наследство.
“На града му липсва една хубава пешеходна зона. Да, Самоводската чаршия е много интересна и атрактивна, всички я посещават с удоволствие, гостите на града задължително минават оттам, както и покрай къщата с маймунката, откъдето започва. Но градът може да има и по-съвременен облик с повече възможности за младите хора”, обяснява визията си Весела.
