- Певицата от “Като две капки вода” се казва Юлия, а артистичното ѝ име е всъщност на прабаба ѝ
- Докато е в Банкок, там става атентат
15 минути трябват на Керана, за да се справи с притеснението, когато излиза на сцената. Но в шоуто “Като две капки вода”, в което сега участва, тя разполага само с 3.
“Изключително трудно ми е, защото страшно много се притеснявам и ми трябват поне 15 минути, докато усетя къде се намирам на сцената, да усетя хората, да вляза в образа, да го развия и накрая да стане изкуство”, казва тя. Но въпреки потните длани и притеснението, което почти я задушава, младата певица блесна така категорично с образа си на Бионсе в музикалното предаване на Нова тв, че безапелационно получи първото място.
Винаги е имала проблем с притеснението, въпреки че от години е на сцената с групата си “Керана и космонавтите”. И именно за да го преодолее, приема участието в 11-ия сезон на “Капките” с убеждението, че човек трябва да следва страха, а не да бяга от него.
За разлика от шоуто, чиято цел е да покаже най-добрата имитация, Керана винаги се е стремяла точно това да избягва.
“Аз интерпретирам, а не имитирам. Тъй като работя и в операта и играя роли, се опитвам да се поставя на мястото на дадения герой - как той би се чувствал и как по най-добрия начин да интерпретирам неговата песен”, казва тя. С групата ѝ често правят кавъри на чужди песни, но и тях променят. Например вземат песни от мъже и ги правят с женски вокал или даден стил променят в друг.
Участието ѝ в “Капките” всъщност е първият случай, в който тя се опитва да имитира някого. И така добре се преобрази в Бионсе с песента ѝ Sweet Dreams, че получи не само наградата, но и любовта на публиката.
По-голямото признание за нея обаче е, че в същото предаване актьорът и музикант Владимир Михайлов трябваше да се превъплъти в Керана и да изпълни песента на групата ѝ - “Отлагам”. “Аз затова участвам в предаването”, шегува се тя.
Впрочем двамата си партнират на сцената в мюзикъла “Исус Христос Суперзвезда” на Пловдивската опера с режисьор Веселка Кунчева. Там Керана влиза в ролята на Мария Магдалина, а на 8 април спектакълът ще се играе в зала 1 на НДК. Тя участва и в друг мюзикъл - “Евита”, с режисьор Нина Найденова, който ще се играе на 5 май в Пловдив.
Керана всъщност е артистичното име на Юлия Йорданова. Избира го, защото прапрабаба ѝ се казвала така, а родовата памет е много важна за семейството ѝ. “Като си дете, колко да е важно това за теб, постоянно ти разказват някакви истории, а ти искаш да си играеш и не им обръщаш внимание.” По-късно Керана вече знае историята и на баба си и дядо си и дори поколения назад. “Дядо дори е написал книга, а миналата година направи 90-годишен юбилей. Когато знаеш на какво са били способни хората, които са те произвели, какво са правили и какво е било важно за тях, сякаш имаш фенер, когато вървиш, и виждаш и знаеш откъде идваш”, разказва тя.
Баба ѝ и дядо ѝ са особено важни хора в живота ѝ. Вече са доста възрастни, но продължават да ѝ разказват истории и да я подкрепят. А нейният най-голям страх е да не ги изгуби. Даже понякога сънува кошмари за това. Така един път им се обадила и им казала да се държат, докато могат. Дядо ѝ, който е осмото дете от семейството му, ѝ отговорил: “Аз не знам какво е баба и дядо, цял живот съм живял без тях”. А Керана на свой ред му казала: “Да, дядо, обаче аз цял живот съм живяла с вас и не знам какво е живот без вас”.
Едно от първите неща, които помни, е, че винаги е искала да бъде център на внимание. Дори имала стари видеа от празника на буквите, където, когато идва ред да си каже думичките, била толкова щастлива. А в момента, в който някой друг трябвало да пее или рецитира, тя го гледала лошо и повтаряла репликите му заедно с него, защото и тях знаела.
Още в първи клас кандидатства в музикална паралелка. Тогава учителките ѝ забелязали, че Керана е изключително артистична. Голямата ѝ любов обаче не е музиката, а сцената, защото обича и да танцува, и да пее, и да играе. Нищо, че се е опитвала понякога съзнателно да избяга от нея.
Когато била тийнейджър, най-много изгубила връзка със себе си. Решила, че музиката и изкуството не били достатъчно престижно занимание, или достатъчно платежоспособно, и се опитвала да прави нещо друго. Така заминава да учи музикален мениджмънт в Германия, а след това отива в Тайланд. “Отначало си мислех, че проблемът е мястото, впоследствие се оказа, че не то е проблем, а това, което правя.”
В Тайланд заминава да учи за един семестър по интернационален проект от университета. Толкова обаче не искала да се връща в Германия, че въпреки че останала без пари, нямала къде да живее, разболяла се, нямала виза и какво ли още не, Керана не си взела самолета обратно за там. “Въпреки всички тези неща, които ми се бяха случили и затрудняваха тогавашната ми ситуация, много по-страшно за мен беше да се върна в онова безсмислие, в което живеех в Германия.”
Там остава без план и без нищо, но именно това ѝ дало някакъв вид свобода. “Когато имаш план и знаеш какво имаш да губиш, си малко по-внимателен и по-мързелив. Обаче като знаеш, че квартирата ти е платена за още два дни и имаш пари за храна за още два дни, няма как да не станеш и да не направиш нещо, защото това изцяло зависи от теб и няма кой да те спаси”, разказва тя.
Запознава се с много хора, някои от които ѝ подали ръка, без да искат нищо в замяна, но и с музиканти, с които започнала да пее, за да изкара пари.
Връща се в Германия в края на следващия семестър, за да си вземе изпитите, а след това ѝ предстоял стаж от университета. Решава да се върне в Тайланд и да го кара в Банкок.
Докато е там, става атентат, но тя разбира за него по-късно. Въобще не разбрала какво се случва, защото преди това ѝ откраднали чантата и тя останала без телефон. Научава за атентата от тогавашния ѝ приятел едва когато се прибира в квартирата си. Керана на свой ред веднага му поискала лаптопа, за да се свърже с майка си, която била изключително притеснена в продължение на часове.
От Тайланд тя никога няма да забрави и един музикант, който ѝ направил услуга, без да иска нещо в замяна. Въпреки че двамата изобщо не се познавали, той я завел в един клуб при тамошен музикант. Човекът бил еквивалент на Стефан Вълдобрев и на свой ред щял да ѝ даде да пее. Впоследствие този музикант ѝ предоставил много възможности. “Понякога е много по-важно да те запознаят с точния човек”, смята Керана.
След като си намира практика и работи известно време в Тайланд, тя отново достигнала до момента, в който има сигурност - работа, пари, приятели, дори и гадже. “В един момент просто се събудих и си казах: Това ли е?!”, спомня си тя и почувствала, че е попаднала в безсмислие. “Когато осъзнаеш това нещо, трябва да направиш някаква радикална промяна, защото иначе няма да се промени.” Така след две години и половина в Тайланд Керана се връща в България.
Вече в родната си страна започва да се занимава с много неща, едно от които е рисуването. Именно покрай него се запознава с Павел Видов, настоящия китарист на групата “Керана и космонавтите”. Той си търсел съмишленици, с които неангажиращо да си свирят, и след като намира Керана, много си допадат. Постепенно към тях се присъединили и останалите членове на бандата. Месец по-късно, когато решили, че вече са много добри, свирили в една галерия. Неочаквано за тях обаче там се събрали много хора. “Направо задръстихме улицата”, спомня си Керана. Така започват да се събират често и да свирят, за да стигнат до днес, когато вече подготвят втория си студиен албум. Първият им - “Урса Майнър”, излезе през 2021 г., а на 1 април групата ще има голям концерт в София.
