Експозицията в Палацо Морандо, Милано, проследява еволюцията на женското облекло от началото до средата на ХХ век
Изложбата Momenti di Moda ни води на увлекателно пътешествие в първата половина на ХХ век и показва как модата отразява големите промени на времето. Именно тогава се случват най-радикалните трансформации в дамското облекло: от премахването на ограничаващия движенията корсет до сексуалната революция и миниполата през 60-те. Проследяваме как са били облечени флапърките, или свободомислещите млади жени от 20-те години, виждаме завръщането на елегантността през 30-те, неразрушимостта на модата дори и по време на война, шивашкото майсторство на 50-те, както и раждането на световната, а наред с това и на италианската мода pret-a-porter.
Да попаднеш на изложба с модна тематика, каквато е експозицията в Палацо Морандо, Милано, е рядкост и истинско щастие. Тъй като дрехите и аксесоарите са изработени от много по-деликатни материали за разлика от картините и скулптурите, те не могат да бъдат излагани на външни фактори за продължителен период от време. Кураторите на настоящата изложба Енрика Морини, Маргарита Розина и Илария де Палма са се постарали да подберат произведения, които или отдавна, или никога не са представяни пред обществото.
Всичко започва в началото на миналия век с красивия, но безпощаден към женското тяло корсет – все още неразривна част от всяко дамско облекло. Първият тоалет в изложбата – дълго двуредно сако с 8 копчета, е един от ранните примери за заимстване на мъжки елементи (по-конкретно фрака) в дамското облекло. Пречупен през тогавашната мода, талията е прищипана с корсет, задната част – повдигната с помощта на кринолин, а ръкавите са с лек буфан. Моделът е съвършено изработен и несъмнено е дело на шивач от най-високо ниво.
Красотата изисква жертви
Съвсем в началото на миналия век съществуват противоположни схващания за корсета, загнездил се удобно под облеклото на всяка самоуважаваща се жена. От едната страна стоят дамите, влюбени в силуета, който банелите от стомана или китова кост придават на телата им. От другата са модерно (и разумно) мислещите умове, агитиращи към по-спортен и здравословен начин на живот. Действително неговото премахване ще е една от първите сигурни индикации за еманципирането на нежния пол. Дизайнери като Пол Поаре и Коко Шанел превръщат това в мисия на своята кариера и през 20-те години това дава резултат. Силуетът вече е правоъгълен, корсетът отстъпва на свободните рокли и по-късите дължини на полите и косите.
Италия също не остава по-назад – Мариано Фортуни, испанският художник, установил се във Венеция през 1889 г., и неговата съпруга Хенриета създават първата рокля без корсет. Двамата са очаровани от находките, разкрити от археологическите разкопки в Делфи и Крит. Те пренасят вдъхновението в женското облекло и през 1907 г. създават роклята Delphos, вдъхновена от древногръцката плисирана туника хитон. Две години по-късно Фортуни патентова модела и метода за изработване на плисетата.
Време е за свобода
Първата световна война води до първата модна революция за новия век. Все повече млади жени започват да работят като медицински сестри, за да помагат на ранените. Това, от своя страна, налага друг тип облекло, много по-различно от задушаващия корсет. Престилките и униформите с мъжки кройки на Червения кръст много скоро стават част от всекидневния гардероб. “Така се движехме бързо и леко по градските тротоари, без грам да съжаляваме за обременяващата елегантност, на която бяхме подлагани в свободните ни години”, пише сп. Margherita през май 1918 г.
Модната икона на 20-те години е еманципирана, андрогинна, с подстригана коса a la garconne, с гримирани очи и с все по-къса пола, за да се покажат чорапите и обувките ѝ. За нея модата трябва да дава свобода на движението, за да се спортува и танцува безпроблемно. Най-подходящото облекло за целта е правата рокля или такава с асиметрична дължина. Именно тогава Мадлен Вионе въвежда революционната веревна кройка, при която платът се крои по диагонал, за да пада по-тежко и да придаде нов облик на дрехите. С времето двата вида кроене се смесват, като най-често веревните парчета плат се поставят при полата и ръкавите. За оптимално удобство и красота роклите от тази декада са с ниска талия и се произвеждат от фина коприна.
Червената рокля без ръкави от снимката на пръв поглед не изглежда особено впечатляващо. Но когато се вгледате, ще видите, че нейният десeн напомня на световноизвестната графика на японския художник Хокусай – “Голямата вълна край Канагава” (1830), от която се вдъхновяват стотици артисти през този период. Няма как да подминем и великолепната вечерна рокля с дълбоко изрязан гръб и ниска талия. По-къса отпред и издължена отзад, роклята, също с веревна кройка, веднага ни кара да си представяме как се движи на фона на неустоим суинг или джаз.
Да бъде елегантност
Кризата от 1929 г. унищожава наивността и максимализма на “лудите години”. Спирането на вноса на луксозни стоки след Голямата депресия принуждава модата да направи рязък завой. Новата модна икона е атлетична и самоуверена млада жена, която използва дрехите си, за да съблазнява. Завърналите се консервативни схващания допускат да се носят дълбоки деколтета само на гърба. Тогава Елза Скиапарели нарежда: “Нека гърдите се върнат на полагащото им се място. Нека талията се върне там, където е била! А раменете да бъдат подплатени!”. Казват, че подсилените рамене идват на мода винаги когато настъпва криза (това се случва и през 80-те, когато е най-голямата рецесия в САЩ след Голямата депресия). Дължината на полата отново се доближава до земята, а талията се вдига, за да подчертае максимално женските извивки.
Годините след Първата световна война са особено интересен период в историята на текстила, защото наред с естествените вълна, коприна, памук, лен, се използват и много изкуствени влакна.
Това се случва по-специално в Италия, която е основен производител на платове по времето на фашизма. Произвежда се район (изкуствена коприна), характеризиращ се с копринен блясък. Получава се при химична трансформация на целулоза и по очевидни причини е далеч по-икономичен от коприната. Новите влакна позволяват заиграване с текстурите като например създаване на вълнообразна повърхност на плата, каквато виждаме във вечерна рокля с буфан ръкавите.
А светлата вечерна рокля с флорален принт вероятно е вдъхновена от модел на Елза Скиапарели. Тя перфектно прилепва по тялото, извайвайки силуета (запазена марка на италианската дизайнерка), завършващ с елегантен шлейф.
Периодът на съвършените холивудски звезди, уви, е прекратен от жестокостите и недоимъка на Втората световна. Все пак на модните ревюта в Париж през януари 1940 г. присъстват много американци. Но това е последното им посещение на френската столица до края на войната. Така в продължение на пет години европейското облекло е ощетено от липсата на суровини (като кожа, вълна, коприна и дори конци), но за сметка на това жените компенсират със сръчност и изобретателност. Много парижки колекции през пролетта на 1940 г. предлагат семпли рокли със скъсени поли, разкошни корсажи и ръкави с лек буфан. Този силует се запазва дори след войната.
Самата Елза Скиапарели казва, че в трудни времена модата е винаги скандална. И за да се придържа към тази своя мантра, създава колекцията Cash and Carry. Всичко в нея е с големи джобове, за да може в случай на извънредна ситуация жените да приберат най-ценното в джобовете си, а ръцете им да са свободни. Това е последната ѝ колекция за известно време, тъй като идва моментът, в който Мусолини и Хитлер се съюзяват и обявяват война на Франция.
Пътят към Париж
След като мирът е възстановен, Милано дава нов тласък на модата. Отварят нови ателиета, ръководени от млади жени (за сметка на малкото шивачни работилници от 30-те години). Но все пак най-важният фактор в модата все още е Париж. Кристиан Диор е представил легендарната си колекция New Look или “Нова външност” през 1947 г. и силуетът се връща към вталяването и пищните поли от началото на века. Жените правят опити да се върнат към предишното си амплоа на послушни домакини, а италианските шивачи – да следват тенденциите, наложени от френската мода.
През 1951 г. на първото италианско модно ревю във Флоренция, организирано от Джовани Батиста Джорджини, участват девет къщи за висша мода, четири от които са милански: Marucelli, Noberasco, Vanna и Veneziani. Италианската текстилна промишленост се разраства още между двете световни войни, но именно през 50-те и благодарение на икономическата помощ от плана “Маршал” тя става конкурентоспособна. Така с висококвалифицираните си дизайнери и ниските производствени разходи италианците успяват да навлязат и на парижкия пазар.
Тук, в изложбата в Палацо Морандо, има два впечатляващи модела, които изглеждат актуално и днес. Единият е бяла рокля на черни капчици, вдъхновена от линията А на Кристиан Диор от пролетта на 1955 г., а другият – черна рокля с деколте тип лодка, плътно прилепнал корсаж и три копчета, много къси кимоно ръкави и плисирана пола (заимствана от творение на Пиер Карден от 1959 г.). Вторият тоалет е изработен от шивашкия цех на Джильола Куриел, която предлага както парижки модели, така и създадени от самата нея. Известна е в Милано с елегантните и удобни за носене черни рокли. Така през 1955 г. тя си издейства договор с Bergdorf Goodman в Ню Йорк за продажба на нейна линия готова мода.
До края на 50-те години всички дами обновяват гардеробите си с помощта на кройките, поместени в домакинските списания. Но с идването на сексуалната революция и масовото производство на “готова мода” (pret-a-porter) обстановката рязко се променя.
Made in Italy
Като главни герои на 60-те бейби бумърите и младежките движения трансформират модата на новото десетилетие. Висшият шев трябва да отстъпи на по-модерни форми и на новия вид потребление на мода – бутиците с “готова” мода (разбирайте: масово производство), посещавани от младите. Това е голям период на трансформация и за италианската модна индустрия. През април 1971 г. Уолтър Албини, Жан-Батист Камон и Каден представят зимни колекции в Милано, която за отрицателно време се превръща в столица на модата. Това поставя началото на добрата репутация на етикета “Произведено в Италия”.
И макар че се намираме в Италия, няма как да говорим за 60-те, без да споменем Мери Куонт - най-известния моден дизайнер от този период. Смята се, че тя въвежда миниполата в Лондон през 1962 г. и чак три години след това Андре Куреж прави същото в Париж. Нейните модели са вдъхновени от детски дрехи и са адресирани към възрастовата група 16 - 25 г., или иначе казано, новото поколение. Модата ѝ е смела и провокативна, но и функционална и закачлива. Куонт буквално подмладява жените, защото майките започват да се обличат като дъщерите си. Това се дължи не само на силуета, а и на цветовете и платовете. Дизайнерката вкарва нови материи като винила и найлона. Няма как това да не се отрази на облеклото не само в модните столици, а и по цял свят. Имах щастието да видя тоалет от 1963 г., дело на Куонт, дарен от самата нея през 1981 г. на основателя на музея на модата в Милано. Къс сукман с вертикални райета, съчетан с пуловер с поло яка. Емблематичен тоалет, заслужил достойно място в историята на костюма.
