Фейсбук се превърна в галерия за директора на Сатирата.
Всеки ден публикува там по една своя рисунка
Всичко започна на майтап. Аз рисувам на децата. Имам и такова образование, завърших художествената гимназия и после учих в академията.
Така Калин Сърменов, директорът на Сатиричния театър “Алеко Константинов”, обяснява своите рисунки, които всеки ден публикува във фейсбук профила си. Създава ги на приложение, което има на телефона, използвайки само пръстите си. “Рисувам от години, но отдавна вече нямам никакви претенции. Правя го за себе си, за децата и приятелите ми”, допълва той. След като първата рисунка вече е факт, решава да продължи и с втора, защото децата много ѝ се зарадвали, а и на самия него му се сторило забавно.
Хобито му обаче води и до работен ангажимент
Една от рисунките му е пожелана да се превърне в корица на книга. Не липсва и списък от чакащи, които искат да си купят произведенията на актьора. Стана повече, отколкото предполагах, казва Сърменов.
Освен това е важно да “изграждаме децата си по този начин” - да свикнат да създават нещо и да следят процеса. “Даже едно момиченце е направило рисунка по моята рисунка. Майка ѝ сега ми писа и ще се срещнем да си я разменим. Аз ще ѝ дам моята, а тя ще ми подари нейната. Много е хубаво, че децата се палят и искат да рисуват. По-добре да правят това, отколкото всичко останало”, обяснява Сърменов. И все пак това не е замислено да бъде нищо повече от просто забавление.
Оказва се, че актьорът не само обича рисуването, но и баба му е била художничка. Появява се обаче конкретна причина, която го принуждава да се откаже от него. По времето на комунизма не е позволено да кандидатстваш за две образования в изкуствата едновременно. Но това не е единственият проблем, който го възпира от света на четките и боите. “Тогава имах тежки взаимоотношения с едни хора, с един човек от партийното ръководство на СБХ, който ми каза, че докато е жив, няма да видя картина в изложба”, разказва Сърменов.
Актьорът произлиза от антикомунистическо семейство. Прародителите му са убити в Белене, а по онова време това не е добър атестат. След като разбира, че въпросният човек тогава е смятан за “важна клечка” по партийна линия, решава да стане артист, макар в този момент да не го иска в действителност.
През 2012 г. Сърменов е назначен за временен директор на Сатиричния театър “Алеко Константинов”, след което Здравко Митков заема позицията. През октомври 2017 г. Сърменов е избран за директор на театъра, а на 12 април 2022 г. е преизбран на поста. На въпроса дали някога му се е искало да се откаже от тази позиция, той отговаря така: “Това е морал. Морал е да поемеш отговорност”.
Над 30 години актьорът е част от Сатирата. Когато му предлагат да стане директор преди повече от 10 години, първите думи, които излизат от устата му са “Абе глупости, ще се занимавам”. След това обаче осъзнава важността на поста и че той е равносилен на морал. А и всичко е въпрос на гледна точка. “Когато станеш директор, виждаш много неща, които не забелязваш, когато си артист и работиш в театъра. Всички виждаме, че това е Сатиричният театър, но отвъд името има много други неща”, казва актьорът. И макар нито за миг да не е искал да се откаже от поста си, категорично е имало моменти на трудност. “Това може да се понесе, стига да можеш да носиш отговорност. А в този свят трябва да носиш такава. В България много обичаме да сме безотговорни. Отиваш и го правиш, аз така съм научен - да съм най-добрият. Нямам друг подход”, допълва той.
По думите на Сърменов, за да променим България,
трябва най-напред да погледнем себе си
“Показваме, че сме изцяло неподготвени и нецялостни в мисълта си и развитието си. Историята го показва и до ден днешен, виждате на какво дередже сме.
Няма никакъв опит за логика”, коментира директорът на театъра. Според него имаме навика да вършим неща, които не харесваме, а след това започваме да не харесваме и себе си и оттам започват да страдат и околните. “Това е много лош манталитет, тип “Айде на мама да станеш висшистка”, просто защото трябва да завършиш, дори и да не знаеш какво ти се учи, от който в мислещия свят отдавна са се отказали. В крайна сметка
от толкова висшисти няма един, който едни домати да изкопае
Винаги съм вярвал, че ти трябва да си копаеш градинката. Волтер го е казал, не аз”, обяснява Сърменов.
Напоследък Сатирата е с вечно препълнени зали и предварително продадени билети. А що се отнася до тайната за този успех, първоначално Сърменов отговаря лаконично с думите: “Много работа”. “Трябва да се работи. Даже онзи ден им казах на студентите, че не трябва в свободното си време да мислят, че то наистина е такова. То е част от процеса на вашето развитие. По същия начин е и тук”, обяснява директорът.
Сатиричният театър има между 12 и 15 премиери годишно, а разликата между това да имаш 4 или 5 нови постановки и 10-15, била наистина огромна.
“Смятам, че Сатиричният театър се движи в ритъм с времето, което е много важно. Затова имаме сертификат за ниво и качество на обслужване, ние сме театърът с най-съвременната въздухопроводна система.
Направихме ремонт на всичките си зали и пространства, за да може зрителят, посрещнат още от фоайето, да знае, че тоалетната му ще е тоалетна и представлението ще е представление, че ще има кой да го обслужи и да му се усмихне. А и парите, които е дал, да имат смисъл. Вече мина времето, когато ни водеха под строй”, казва Сърменов.
Особено благодарен е на публиката, която гледа постановките в Сатирата. Дори често спира аплодисментите накрая, за да се поклони, защото без нея нямало да я бъде. “Минахме през много тежки години - ковид, спираха ни със сертификати, с ограничение, с хиляди неща, които плашеха хората, и продължават. В момента в Европа има война, икономическа криза, а ние сме и с политическа. Това са все фактори, които създават неблагоприятна атмосфера и условия за развитие на изкуството”, казва още той.
И колкото и да е хубаво да се развиваш професионално и да имаш по 15 премиери в годината,
това също си има своята цена
“Нормалните неща за хората да заминат някъде през уикенда при теб ги няма, но пък има други. Откриваш представления и хора, които изведнъж те качват на друго ниво.” Самият той признава, че има много места в България, които все още не е посетил, защото се е налагало да работи. Но за него това е въпрос на избор. “Като видя снимки от събота и неделя на Витоша, си казвам: “Гледай, аз никога не съм ходил, нямам едно качване там”. Такъв е животът ми и си го харесвам. Всеки си избира сам. А не да започнеш да мрънкаш защо не можеш да ходиш на ски например. Ами избери си друг живот тогава.”
Освен това българите често мрънкаме, че в името на успеха се налага да търпим лишения. “Все едно да искаш да играеш футбол с ръце. Ами не може. Като искаш с ръце, отиваш да играеш хандбал. Българинът въобще не може да направи тази разлика. Иска хем да играе футбол, хем да лежи, хем топката с ръце да я бута. Не става. Това не са лишения, а част от играта”, казва той. А решението е много просто - ще дойде друг, който иска да го направи.
Сърменов е известен и с това, че съвсем свободно изразява мнението си, независимо дали това му навлича недоброжелатели. Според него трябва да бъдем критични най-вече към себе си и особено като съсловие.
“Аз съм на 59 г., доказал съм какво мога да направя
Ако ти не защитаваш позиции и мнение и категорично не се бориш за това, което искаш, тогава какво възпитание даваш на студентите, на децата си и на хората около теб”, пита той.
Става дори язвителен заради липсата на общопрофесионални критерии. “Както беше написал един мой приятел във фейсбук, някой като се изпусне, нека да си признае. Не да си мисли, че създава изкуство, творейки едни хубави кафяви купчинки. А това, че някой мърльо ще говори лошо за мен, ами то светът е пълен с идиоти, да не се залъгваме.”
Преди 10 години, когато отново е директор на Сатирата, Сърменов посещава Русия. Там се среща с продуценти, от които научава, че в страната има точно 7 души - първа категория артисти, които могат да напълнят зала от 5000 човека. Това са петима мъже и две жени, сред които Елизавета Боярская, Сергей Безруков и Юрий Галцев. “Представяте ли си какви приоритети и ясни критерии има? Докато тук кои са най-добрите артисти? Ако не знаем кой къде е в цялата тази манджа, няма развитие”, смята той.
А проблем в киното ни по неговите думи има, при това огромен. Те са едно затворено общество. Критерии никакви. Краде се поголовно от филмите. Измислят си какви ли не глупости. Ако вземем един български филм, даже на такива режисьори, които много са се доказали и ходят по интервюта с едни шалчета и са леко брадясали, с небрежни прически, за да сме творчески личности, ако вземем техните “изкуства” и направим професионален анализ, не емоционален, тогава ще видим, че имаме голям проблем. Ние сме любители,
въобще това е любителска държава
Не сме професионалисти. Като цяло е така у нас, обяснява директорът на Сатирата. Според него анимационното ни кино е било на добро ниво, но за жалост, не сме го доразвили. Вместо това сме го оставили да “гние”. Същото сме направили и с футбола, и изобщо с почти всичко в държавата ни. И когато става дума за индивидуална работа - нещата се получават добре, но не и когато се налага да работим в екип.
Сърменов разказва и за свой роднина, който основава катедра по немски език и поради тази причина е “убит като куче”. А прабаба му и прадядо му са хора, които създават икономиката на България. И все пак намират своя край в Белене. “Ние сме направили всичко възможно да се самоунищожим и сега берем плодовете на това”, казва той.
Стане ли въпрос за кинопроекти, Сърменов казва, че не го канят много поради обясними причини. “Слава богу, не съм зависим от тези неща, което ме прави свободен”, допълва той. Така или иначе, му се занимава с нещо, което наистина има смисъл. Както малките неща, които съм правил досега, обяснява директорът на Сатирата.
