Кинолегендата си отиде на 95 г., само преди месеци тя бе кандидат за Сената
За италианското кино Джина Лолобриджида беше една от най-великите звезди на всички времена успоредно със София Лорен. Станалата известна с филма на Луиджи Коменчини “Хляб, любов и фантазия” (1953) Лолобриджида продължи възхода си и в творби на други големи италиански режисьори - Виторио де Сика и Марио Моничели, Пиетро Джерми и Карло Лицани. Печелила е седем награди за италианско кино “Давид на Донатело”, две сребърни ленти, един златен глобус.
През септември 2022 г. известната за всички италианци като Лоло актриса претърпя операция на бедрената става в римска клиника. Там беше приета след инцидент в къщата си на Виа Апия Антика. Той стана седмици след кандидатирането ѝ за Сената на общите избори.
Последните години на звездата бяха белязани от непрекъснати съдебни битки
От 2021 г. тя имаше съдебен попечител за имуществото си по искане на сина ѝ Андреа Милко. Това стана след обвинения срещу личния ѝ асистент Андреа Пиацола, който беше набеден, че злоупотребява с доверието на звездата, възползвайки се неправомерно от богатството ѝ. На съд отиде и посредник, съдействал 350 ценни предмета на актрисата да бъдат разпродадени на търг.
Луиджия Джина, както е истинското име на звездата, се ражда в Субиако, близо до Рим, на 4 юли 1927 г. Въпреки че произлиза от заможно семейство с 4 деца на производител на мебели, то губи всичко през войната. През 1947 г. се мести в Рим, където заживяват шестима в стая.
Джина е
привилегированото дете, което учи в лицей по изкуствата, докато двете ѝ сестри късат билети в киносалони,
за да помагат за издръжката ѝ. Джина влиза в киното през 40-те години на миналия век и завладява всички с красота и талант. Става и секс символ, във Франция рекламират сутиен Les Lollos (лолосите). Една от най-клюкарстваните срещи навремето е тази между Джина и Мерилин Монро през 1954 г. Наричат ги “русокосата и кестенявата Венера”.
Световната слава на Лолобриджида идва след “Хляб, любов и фантазия” на Коменчини. През 1955 г. снима продуцираната от нея биография на Лина Кавалиери “Най-красивата жена на света”, в която изпълнява сама всички песни, включително арията на Тоска. Никой не може да повярва, че гласът е неин.
Ла Лоло, както я наричат, смайва с играта си във филми като “Ахтунг! Бандити” (1951) на Карло Лицани, “Фанфан Лалето” (1952), където е с Жерар Филип, “Римлянката” (1954) на Луиджи Дзампа. В смятания от цирковите артисти за най-добър филм за цирка “Трапец” (1956) на Карол Рийд Джина сама изпълнява най-опасните сцени. Там играе с Бърт Ланкастър. Очарова и в ролята на Есмералда в “Парижката Света Богородица” (1956), както и в “Соломон и Савската царица” (1959) на Кинг Видор. Лолобриджида е ослепителна и в “Имперската Венера” (1962) , както и като Синята фея в “Приключенията на Пинокио” на Луиджи Коменчини (1971).
През 2011 г. след 14-годишно прекъсване се върна на екрана с “Боксофис – 3Д” на Ецио Греджо, част от който е сниман в България
Лолобриджида се развежда през 1971 г. със словенския лекар Милко Скофич след 22-годишен брак, от който е синът ѝ Андреа Милко. От него има внук Димитри. Дълги години живее с 34 години по-младия испански бизнесмен Хавиер Ригау.
Освен в киното Джина постига успехи и във фотографията и скулптурата, които са нейни страсти. Изкуството ѝ е изложено в най-престижните музеи в Москва, Париж, Севиля и др. Нейни фотографии са били част от биеналето във Венеция, Ню Йорк и Токио. В интервю за “24 часа” Лолобриджида разкрива, че е свързана с изкуството още от ранните си години. Била едва на 8-9 г., когато публикували нейни рисунки в детската поредица “Тополино”.
Към киното не е имала никакъв интерес. Докато била ученичка, 2 пъти ѝ предлагали да стане актриса. Накрая се наложило да приеме заради тежкото финансово състояние на семейството си в следвоенното време.
Преди години в италианска анкета с известни личности от киното, сред които и Лолобриджида, тя каза, че един от най-значимите филми за всички времена е българският “Козият рог”. Тогава актрисата допълни пред “24 часа”, че това бил един най-хубавите филми, които е гледала в живота си. Тя успяла да го види на кинофестивал в миналото, на който била жури. По-късно стана ясно, че говори за римейка, дело на Николай Волев през 1994 г., който е бил представен на международния кинофестивал “Ла Бол” във Франция.
През 2003 г. Първанов остана в Москва без снимка с вечната жена, която търси огледало, защото е... президент
Датата е 20 януари 2003 г., понеделник. Президентът Георги Първанов е в Москва с делегация за Дните на българската култура. В хотел “Национал”, където е една от официалните вечери, е отседнала вечната Джина Лолобриджида.
В този час в зала “Петербург” , която гледа към Кремъл и Червения площад, 40-ина българи и руснаци празнуват за пореден път 60-годишнината на Стефан Данаилов. Часове преди това големият актьор е аплодиран от препълнената зала в Дома на киното в Москва. В компанията е големият руски режисьор Никита Михалков, който изненадващо влиза в ресторанта със 75-годишната тогава актриса с перфектна фигура.
“Това е българският президент”, драматично обявява руснакът, водейки към Георги Първанов вечната жена.
“Наистина ли е президент?!”, изчервява се Джина Лолобриджида и... обръща гръб на Първанов, търсейки огледало, в което да напудри нос и подреди коси. Затова и българският държавен глава няма снимка с легендарната италианска актриса от тази вечер.
Стефан Данаилов обаче впечатлява своята легендарна колежка с перфектен италиански. “Защо не се срещнахме преди 20 години?!”, питат очите му. Първанов деликатно се оттегля от разговора, за да не засенчва звездата.
Истинската Лолобриджида!, не вярват гостите на Данаилов, сред които известни българи. Налага се Васил Илиев, българин, който тогава управлява хотел “Национал”, да разсее всякакви съмнения. Той потвърждава, че от три дни Лолобриджида се наслаждава на Червения площад от прозореца на 100-годишния хотел.
