Сестрата на цар Симеон II избра да посрещне годишнината си в България със своите деца
През 1991 г. тя бе първата от царското семейство, която се върна на родна земя след падането на комунистическия режим. Днес, 32 г. по-късно, княгиня Мария Луиза избра да посрещне в България своя 90-и рожден ден.
Сестрата на цар Симеон II живее в САЩ, но всяка година (с изключение на пандемичните две) се завръща в родината. Обикновено го прави през май, когато раздават дипломите в Американския университет в Благоевград, в чийто борд е.
Тази година Мария Луиза избра да е в София за своя празник - 13 януари. Заедно с нея тук пристигнаха и четирите ѝ деца, както и част от внуците ѝ, а тържеството бе в семеен кръг. По-рано през деня в петък в катедралния храм “Св. Ал. Невски” бе отслужен
благодарствен молебен по повод рождения ден на княгинята
4 деца, 11 внуци и 2-ма правнуци - толкова са до момента наследниците на Мария Луиза. За личния ѝ живот обаче се знае малко, княгинята не обича публичността.
През целия си живот е била силно ангажирана с българската кауза и е помагала на сънародниците ни зад граница. А след като започва да се връща в родината, тихо и без медийни светкавици организира благотворителни акции за домове за сираци.
Първородната дъщеря на цар Борис III и царица Йоанна проплаква на 13 януари 1933 г. в София. Кръстена е на покойната си баба и първа българска княгиня на Третото царство Мария Луиза, принцеса на Парма и Пиаченца.
Малката княгиня е въведена в православната вяра от тогавашния Софийски митрополит Стефан, който след това става екзарх на Българската православна църква. Неин кръстник е тогавашният парламентарен шеф Александър Малинов.
Началното си образование Мария Луиза получава в двореца, като е записана за редовна ученичка в началното училище “Неофит Рилски”.
През август 1943 г. при неизяснени обстоятелства умира цар Борис III. Това е съкрушителен удар за цялото семейство и особено за дъщеря му, която го обожава.
В края на 1946 г. след референдума, с който се премахва монархията и България става народна република, царското семейство е принудено да напусне страната.
Царица Йоанна и двете ѝ деца се установяват в Александрия, където живеят нейните родители - италианският крал Виктор Емануил III и кралица Елена. Мария Луиза е записана в училище “Светото сърце”, обгрижвано от ирландски монахини.
Когато през 1951 г. семейството се установява в испанската столица Мадрид, Мария Луиза има желание да учи в Художествената академия. Но в духа на милосърдната традиция на жените в царското семейство записва Училището за милосърдни сестри, което завършва с отличие.
През 1957 г. се омъжва за Карл Владимир, принц Цу Лайнинген, който е потомък на кралица Виктория и Царя Освободител Александър II. Година по-късно двамата се местят в Канада, където се раждат синовете им - Карл Борис и Херман.
По линия на баща си двамата са преки наследници на британската корона
През 1968 г. бракът между Мария Луиза и Карл е анулиран. На следващата година княгинята се омъжва за Бронислав Хробок, който е син на полковник от полската армия. Имат две деца - Александра Надежда и Павел.
Освен член на борда на Американския университет в Благоевград княгинята е и почетен доктор по хуманитарни науки. В нейна чест и на нейно име е учредена годишна академична награда с огърлие за завършили вуза, които след това успешно са се реализирали в живота и бизнеса.
През 2015 г. Симеон II прехвърли на сестра си династическите права върху княжеската и херцогската титла на Кохари, Чабраг и Житня. Княгиня Мария Луиза е носител на Великия кръст на царския орден “Св. Александър” и на Великия кръст на Сакс-Ернестинския династичен орден.
