В басейна го завела майка му, той искал да се откаже заради студената вода - нямало пари за нафта
Пунта Сиерес, Мароко, 9 септември 2022 г., 14 часа местно време. Току-що бургазлията Цанко Цанков е спечелил едно от най-трудните плувания в открити води - прекосяването на Гибралтарския проток.
Тръгнал е 3 часа, 56 минути и 3 секунди по-рано от испанския град Тарифа. Втори завършва Шон Ноа от САЩ на 12 секунди, а трети - италианецът Алберто Амброзио на 16 сек.
“Обичам плуването в открити води от дете. Това не съм го казвал на много места, но аз имам любов към морето и винаги съм искал да се пробвам в плувни маратони, въпреки че се състезавах основно в басейн, там е минала по-голяма част от кариерата ми”, разказва Цанко пред “24 часа”.
Прекосяването на Гибралтарския проток е естествено продължение на неговите опити в маратонските дисциплини. През 2019 г. е историческото му преплуване на Бургаския залив от нос Емине до Маслен нос. Около 50 километра за 14 часа, 24 минути и 34 секунди. През 2020 г. - световен рекорд за 24-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн. 50 600 метра - това са 1012 дължини. След това у него съзрява идеята за Гибралтарския проток,
за който знае, че е включен в групата на 7-те най-трудни плувания в открити води в света
Другият в Европа е Ламаншът, който е преплуван от нашия Петър Стойчев. Но неговият избор пада върху Гибралтар, защото не е покоряван от българин.
“За самото преплуване условията бяха много трудни. Ние бяхме там на 30 август, като очакванията ни бяха да го осъществим на 6 септември. Първата възможност беше на 4-и, но условията се променяха с всеки изминал ден. Много бяха трудни и непредвидими най-вече заради много силните течения, силните ветрове, които ги причиняват, както и големите температурни инверсии. Преплуването на Гибралтарския проток трябва да е съобразено също така с приливите и отливите, които в океана са с огромно значение. При прилива например водата настъпва към сушата с 50-80, даже и до 100 метра”, описва преживяването си бургазлията.
Единия път плуването е отменено по средата на дистанцията, след като са преплували близо 7000 метра. Това се налага поради образуването на океанското течение Пониенте, което променя траекторията на плуване и отклонява състезателите към центъра на Средиземно море. От лодката организаторите обясняват на плувците, че условията са толкова трудни, че няма да е възможно да стигнат африканския бряг.
Такова отлагане е много неприятно за един спортист, който се е настроил да направи това, за което е дошъл, именно в този ден. “Но аз вътрешно се бях настроил, че нещо подобно може да се случи, и бях психически подготвен. Затова успях да запазя спокойствие, самообладание, да не позволя да ме обземат негативни мисли и да продължа по плана, който си бях начертал”, връща лентата назад Цанков.
Всеки ден получава между 200 и 300 пожелания за успех,
а и след победата идват горе-долу толкова поздравления, даже повече. Понеже телефонът му е на самолетен режим, ги получава чак когато го включва след победата.
“Започнах да се занимавам с плуване на 7-годишна възраст. Майка ми е човекът, който ме насочи към този спорт, записа ме и ме заведе за първи път на басейна. Преди това бях опитал да се занимавам с други спортове, например карате. Но там треньорът каза, че имам данни, имам качества, но съм много разконцентриран. Тренирал съм шах, авиомоделизъм, тенис на корт съм пробвал, сърф”, се връща към детските и тийнейджърските си години шампионът.
Минава през различни периоди. Спомня си първия си досег с плувния басейн, който вече не съществува - в комплекс “Славейков”, как изглежда отвътре, как водата е много студена.
“Годините бяха много трудни тогава - имам предвид 1994-1996-а, нямаше нафта за отопление, надигаше се една пара над повърхността и беше много слабо осветен. Това са първите ми впечатления от плуването и те бяха доста негативни. Много студена беше водата, както и самият басейн и аз доста години ходех да тренирам с голямо нежелание”, допълва покорителят на Гибралтарския проток.
Средното си образование завършва в строителния техникум в Бургас. Покрива норматива за участие на европейското първенство по плувни спортове през 1995 г. в Будапеща и е прехвърлен в София. “В Бургас имаше проблеми - липса на работещи басейни,
по 18-20 човека в един коридор плувахме в единствения басейн в града,
който отгоре на всичко през пет месеца в годината не работеше”, разказва Цанко.
Затова със съдействието на тогавашния треньор на националния отбор и на Българската федерация по плувни спортове е прехвърлен в София и завършва строителния техникум “Христо Ботев” до ВИАС (сега УАСГ - б.а.). След това кандидатства и е приет в Хидротехническия факултет на УАСГ. Там взема магистърска степен, а втора магистърска степен има от Националната спортна академия, специалност “Плуване”.
След успеха иска да изкаже благодарност на първо място на своите сънародници - и в България, и в чужбина, които са го подкрепили. Тяхната позитивна енергия е много важна за него, както и подкрепата на институциите, особено на община Бургас, и фирмите, които застават зад него. Сигурен е, че без тях нямаше да постигне този резултат.
Засега иска да си почине, след което ще мисли за следващите цели, които отново ще са свързани с плуване в открити води. Отделно се занимава с организацията на международния плувен маратон “Порт Бургас”, който ще се състои през 2023 г. в акваторията на Морската гара. Но дотогава ще се съсредоточи върху основната си дейност - да е преподавател по плуване на малки деца, а и на хора от всякакви възрасти в клуба по плувни спортове “Победа”.
