Само броени месеци след световната премиера на българския книжен пазар се появи последната книга на Хенри Кисинджър, ненадминат дипломат и държавник. В “Лидерство” (от Книгоиздателска къща “Труд”) той разглежда стратегиите на шест велики фигури от ХХ век и обобщава своята теория за лидерството и дипломацията.
След Втората световна война Конрад Аденауер връща победената и морално фалирала Германия в общността на нациите чрез това, което Кисинджър нарича, „стратегия на смирението“. Шарл дьо Гол поставя Франция до победоносните съюзници и подновява историческото й величие чрез „стратегия на волята“. По време на Студената война Ричард Никсън дава геостратегическо предимство на Съединените щати чрез своята „стратегия на равновесието“. След двадесет и пет години конфликт Ануар Садат донася визия за мир в Близкия изток чрез „стратегия за трансцендентност“. Ли Куан Ю създава мощен и независим Сингапур чрез „стратегия на върховите постижения“. И въпреки че Великобритания е известна като „болния човек на Европа“, когато Маргарет Тачър идва на власт, тя подновява морала и международната позиция на страната си чрез „стратегия на убеждението“.
Във всяко едно от тези изследвания Кисинджър внася историческо възприятие, обществен опит и - тъй като е познавал всяка от темите и е участвал в много от събитията, които описва, - лично познание. Книгата, посветена на лидерството, обогатено с прозрения и преценки, които само Кисинджър може да направи, завършва с разсъжденията му за световния ред и незаменимостта на лидерството днес.
“Великият лидер”, пише Кисинджър, “е резултат от сблъсъка на нематериалното и гъвкавото, от това, което е дадено, и това, което се упражнява. Остава поле за индивидуални усилия – за задълбочаване на историческото разбиране, усъвършенстване на стратегията и подобряване на характера. Философът стоик Епиктет отдавна е написал: “Не можем да избираме нашите външни обстоятелства, но винаги можем да изберем как да реагираме на тях”. Ролята на лидерите е да помагат и да направляват този избор, и да вдъхновяват неговото изпълнение.”
С горчивина може би ще бъде приет послеслова на Кисинджър. Затова защо днес имаме обикновени водачи, но не и велики лидери, личности, които могат да влияят и да променят световния ред. И все пак, за всеки, който иска да се докосне до харизмата и гения на шестима невероятни държавници, Хенри Кисинджър е обобщил живота и характерите им.
