Дъщерята на журналиста Александър Авджиев много обичала да ходи с баща си в телевизията, но никога не е искала да поеме по неговия път
Ан Банкрофт, Дъстин Хофман, Джеймс Дийн, Мерилин Монро, Джейн Фонда, Пол Нюман, Ал Пачино, Робърт де Ниро - всички тези велики имена от световното кино са се учили да играят от Лий Страсбърг, големия театрален педагог, създал школа в актьорското майсторство.
В нея предстои да учи и една българка - Бояна Авджиева, дъщерята на Александър Авджиев, останал завинаги в историята на БНТ като талантлив журналист, водещ на легендарното предаване “Добро утро” и публицистичното “Навигатор”.
Не по-малко кадърна е и Бояна в актьорството, което е избрала за своя професия. Тя спечели едногодишна стипендия и ще учи в Института по театър и кино “Лий Страсбърг” в Лос Анджелис.
Стигна дотам след 5-седмичен уъркшоп на института, организиран у нас от българската актриса Кристина Верославова. Той се прави за първи път изобщо на Балканите, затова имало и много кандидати за него от различни държави. А Бояна стана първата българка, спечелила стипендия за едногодишния курс в САЩ.
Шестнайсетте участници в уъркшопа, сред които са актьорите Калин Врачански и Ирен Кривошиева, са избрани след кастинг, за който пращат видео с кратък монолог на английски език. Авджиева, без изобщо да се замисля, избира монолог, който знае наизуст от десет години. Още когато е 16-годишна, се появило желанието ѝ да е актриса. Но се притеснявала, че родителите ѝ може и да са против, затова месеци наред рецитирала монолози сама в стаята си.
“Тогава гледах филми като луда”, шегува се актрисата.
Един филм обаче много я впечатлява - “Луди години” с Анджелина Джоли и Уинона Райдър. Именно
един от монолозите на Джоли, която във филма влиза в ролята на социопат,
толкова пленява Авджиева, че чак го научила наизуст. “Оттогава го знам като песен. Подготвям се за този монолог повече от 10 години”, смее се тя. Именно с него тя печели и място в уъркшопа.
По време на курса всяка седмица имали часове с известния Пол Ръш, преподавател в института и директор на прочутата в САЩ актьорска трупа “Театър 66”, който пристига у нас за обучението. Още в началото той раздал на всички участници текстове на сцени, по които ще работят. Някои получили откъси от пиеси, други - сценарии на филми. Всички обаче репетират и на сцена, и пред камера.
Вече последната седмица започнали да заснемат сцените, по които са работили. За Бояна било лесно, тъй като има опит. Получавала е епизодични роли в сериалите “Откраднат живот”, “Ягодова луна”, сега участва и в “Мен не ме мислете”. “В България, за съжаление, е лукс за актьора да се добере до снимачната площадка, независимо дали е българска, или чуждестранна продукция”, казва тя.
Работата в уъркшопа се превръща в своеобразна атестация за участниците, тъй като всеки от тях може да използва заснетите сцени за т.нар. showreel - кратко видео, компилация от различни участия на актьора пред камера, което може да се праща на кастинг агенти и режисьори.
Чак в последния ден от курса младата актриса разбира, че получава голямата награда - едногодишната стипендия за престижния институт. Когато обявяват името ѝ,
Калин Врачански скочил и я прегърнал
Сега задачата на Бояна е да подготви документацията, визата и да събере средства за Америка, за да може да се издържа, тъй като стипендията покрива само обучението. Заминава през януари догодина за зимния семестър там.
Навремето мечтаела да стане балерина. На 12 години обаче ѝ откриват сколиоза и това слага край на балета. После измислила да прави анимационни филми и дълго време рисувала комикси. Дори си представяла, че ще работи за “Дисни Пиксар”. В крайна сметка желанието ѝ да се занимава с актьорство надделява.
Докато Бояна учи монолози в стаята си, в един момент решава да съобщи на родителите си какво най-много иска да прави с живота си. Не среща съпротива, както си мислела, и още тогава я записват в Младежката театрална формация “Студията”. Първоначално приели това ново нейно занимание само като хоби, но после разбрали, че именно от това има нужда. Докато учи в Италианския лицей в Горна баня, Бояна била по-свита, не се нареждала сред онези, “готините”, и сякаш нещо липсвало.
Скоро след като започва актьорската школа, баща ѝ си отива завинаги. “Това се отрази по катастрофален начин на семейството ми”, казва тя. Точно тогава актьорството придобива друго значение за момичето, в него то намира спасителен пояс.
Месеци след огромната загуба
Бояна излиза за първи път на сцената
Докато майка ѝ я гледа как играе, разбира, че дъщеря ѝ трябва да стане актриса и че това не е само хоби. Бояна сама си избира тогава ролята, която е от най-тежките в постановката. “Никога няма да забравя този ден”, казва тя и заради това, че било навръх 17-ия ѝ рожден ден и покрай смъртта на баща ѝ. До ден днешен си спомня и вълнението от тази игра. “Вярвам, че той по някакъв начин е с мен винаги когато играя”, казва тя за баща си.
Помни и неподражаемото му чувство за хумор. “Не можеш да чуеш името Александър Авджиев и да не се сетиш за чувството му за хумор.” Журналистът държал дъщеря му да не е суетна, да е отговорна и точна. “Много държеше на точността - да отидеш навреме някъде, да си свършиш работата навреме, не беше фен на половинчато свършената работа”, разказва дъщеря му. Имал силно чувство за справедливост, което успял да възпита у двете си деца - Бояна и нейния по-малък брат Борис.
“Като бях по-малка, си мислех, че приличам повече на баща ми заради чувството ми за хумор и заради това, че бях малко по-шантава. Но в един момент започнах да приличам повече на майка ми заради чувството ми за перфекционизъм”, обяснява актрисата.
Когато открили сколиозата на малката Бояна, ѝ казали, че част от лечението е плуването. Тогава баща ѝ, който бил в отбор по водна топка, станал неин треньор.
Тя много обичала да ходи с него в телевизията, обстановката там ѝ била много интересна. Въпреки това категорично не искала да поеме по пътя на баща си. Казва, че дори и да се захване с журналистика, никога няма да бъде толкова добра, колкото него. “Това е така просто защото не ми е толкова голяма страст.”
Актрисата никога не усещала липсата на баща си - винаги успявал да бъде на двете места едновременно и хем да се занимава с децата, хем с работата. “Не знам как го правеше, защото аз, когато съм раздвоена, изпадам в истерия и нямам време да ям и да спя. Не знам той как го постигаше”, разказва тя. “Шегувахме се, че единственото свободно време на баща ми са събота вечерта и неделя.” Смеели се, че Бояна и брат ѝ са раждани в събота, за да може Александър Авджиев да обяви в ефир тяхната поява на белия свят и след това да празнува.
Когато Бояна е в края на 12-и клас, всичките ѝ съученици вече били приети за висше образование, само тя чакала изпитите за НАТФИЗ през септември. Все обаче се намирал някой да я пита накъде се е насочила и тя обяснявала, че ще учи ядрена физика, защото ѝ писнало от този въпрос.
Бояна завършва театралната академия през 2019 г. в класа на проф. Атанас Атанасов и се радва на късмета си, защото била в последния випуск, незасегнат от пандемията. Докато учела, с випуска били канени на различни фестивали, дори и в Москва. Един от дипломните спектакли, в които участва - “Хора с куфари”, черна комедия от Ханох Левин, взел наградата на фестивала “Данаил Чирпански” в Стара Загора. Той е и най-любимият ѝ. След като завършва НАТФИЗ, отива за една година в Сатиричния театър. Освен българските сериали, в които играе, актрисата участва и в чуждестранни продукции, както и в реклами. Миналата година е имала малка роля в The Refuge на режисьора Рени Харлин.
Младата актриса иска да се развива и на сцената, и пред камерата, но би участвала и в мюзикъли. Всъщност преди Сатирата Бояна е била в мюзикъла “Чикаго” във Варненската опера.