Великата актриса и певица почина след 30-годишна битка с рака на гърдата
Великата актриса и певица Оливия Нютън-Джон умря на 73 години в имението си в Калифорния. И хвърли в скръб милиони, израснали с невероятния музикален филм “Брилянтин”.
30 години тя се бори с рак на гърдата. Нейната първа диагноза бе от 1992 г. Това обаче не я спря. Направи фондация за битка с болестта и разработки на основата на билки. Три пъти получи тази диагноза, като последната бе фатална.
Всъщност “Брилянтин” е специално преправен заради нея. Защото е с прекалено силен австралийски акцент. Филмът е направен по бродуейския мюзикъл със същото име. Така вместо американката Санди Думбровски се появява австралийката Санди Олсон, която е на почивка в САЩ и по-късно се мести да живее там със семейството си. И за всички до днес нейното най-голямо постижение не са песните с Джон Траволта, които чупят рекорди в класациите, а как една 28-годишна жена играе толкова перфектно гимназистка.
Оливия е родена на 26 септември 1948 г. Нейният баща е уелсецът Бринли Нютън-Джон. Той е част от специалния отряд “Енигма” на Ми6, разшифровал германските кодове по време на Втората световна война и заловил Рудолф Хес след нейния край. Нейната майка Хелън Ирен е дъщеря на нобеловия лауреат за физика Макс Борн, който бяга от нацистите във Великобритания.
Оливия е най-малката от три деца. Нейният брат Хю е лекар, а сестра Рона бе омъжена за актьора от “Брилянтин” Джеф Конауей. Когато е на 6, семейството се мести в Мелбърн, където бащата започва да преподава немски в местния университет.
Започва да пее в момическа група, когато е на 14. Постепенно нейният талант пробива, започва да участва и в телевизионни предавания. Нейният първи албум If not for you излиза през 1971 г., като основната песен е написана от Боб Дилън, като е кавър на такава на Джордж Харисън от “Бийтълс”.
През 1974 г. представлява Великобритания на Евровизия и завършва на 4-о място, а АББА са първи.
През кариерата си тя печели наградата “Грами” четири пъти. Има пет хита №1 и още 10 в първата десетка на класацията Billboard Hot 100. Два от нейните албуми You Love Me, Let Me Know (1974) и Have You Never Been Mellow (1975) са в Billboard 200. 11 нейни сингъла (включително два платинени) и 14 от нейните албуми (включително два платинени и два двойноплатинени) са сертифицирани като златни от Асоциацията на записващата индустрия на Америка (RIAA). С над 100 милиона продадени плочи е на челните места от втората половина на XX век до днес.
Но върхът на кариерата е “Брилянтин”. Във филма в дует с Джон Траволта излизат вечните хитове You're the One That I Want, който и до днес е сред най-продаваните сингъли и Summer Nights. Нейните соло записи включват спечелилата “Грами” - I Honestly Love You (1974) и Physical (1981), която пък стана песен №1 на 80-те години на миналия век в Billboard's Top Hot 100. Другите солови хитове включват If Not for You (1971), Let Me Be There (1973), If You Love Me (Let Me Know) (1974), Have You Never Been Mellow (1975), Sam (1977), Hopelessly Devoted to You (също от “Брилянтин”), A Little More Love (1978) и двата хита от филма “Ксанаду” Magic и Xanadu, записани с “Електрик Лайт Оркестра”.
През 1968 г. тя бе сгодена, но така и не се омъжва за Брус Уелч, автор на нейния хит Please Mr. Please. Когато го зарязва, той опитва самоубийство.
Докато е на ваканция на Ривиерата през 1973 г., се запознава с британския бизнесмен Ли Креймър, който става нейно гадже и мениджър. Двамата остават заедно до 1979 г. Според слуховете една от причините е нейната връзка с Джон Траволта.
Омъжва се за приятеля си Мат Латанци през 1984 г. Двама се запознават по време на снимките на “Ксанаду”. Дъщеря им Клоуи Роуз се ражда през януари 1986 г., а през 1995 г. се развеждат, но остават приятели. Следва романсът с оператора Патрик Макдермът. Двамата се събират и разделят цели 9 години. Макдермът изчезва в Мексиканския залив през 2005 г. и е обявен за мъртъв. Частен детектив обаче смята, че той е жив и си е в Мексико, за да се скрие от дълговете си.
Вторият брак на Оливия е с Джон Истърлинг, основател и президент на Amazon Herb Company. Двамата се вричат по древен ритуал на инките на 21 юни 2008 г. и правят официална церемония на остров Юпитер във Флорида 9 дни по-късно.
За последно се появи пред публика преди 2 години, когато пя в кампанията за жертвите на пожарите в Австралия.
Кралица Елизабет II първо я направи Officer of the Order of the British Empire (OBE) през 1979 г. След което получава и рицарското звание Дама, което съответства на мъжкото Сър. Нейната звезда се намира на булевард “Холивуд” №6926 от 5 август 1981 г.
Нейната смърт хвърли в покруса целия музикален свят. Най-красивото сбогуване бе това на другата звезда на “Брилянтин” Джон Траволта. “Твоето влияние върху живота ни бе невероятно. Обичам те толкова много. Ще те изпратим в последния път и отново ще бъдем заедно. Твой от момента, в който те видях, и завинаги! Твой Дани, твой Джон!”, написа той в инстаграм. Дани Зуко бе неговата роля в “Брилянтин”.
“Не знам дали познавам по-добър човек. Тя бе олицетворение на лятото. Нейната топлина и красота ни заливаха. Ще ми липсва много”, заяви актрисата Стокхарт Чанинг, която играе Рицо в “Брилянтин”.
“Перфектната лейди, с невероятен хъс и австралийска магия. Нейните впити панталони ме вдъхновиха за ерата “Мислиш ли, че съм секси”, допълни великият певец Род Стюарт.
“Нейната позитивност бе заразителна. Ще ни липсваш, Оливия. Наздраве за щастливите моменти”, написа Опра Уинфри.
“Тя никога не се промени. Тя си остана такава, каквато си я представят. Беше красива, топла, искрена”, каза по Би Би Си режисьорът на филма Рандал Клейзър.
“Тя беше чиста и сладка. Ние я наричахме Мис Гуди Ту Шус. Защото зад тази фасада на невинност
стоеше една страшна мадама, готова да изскочи”, обясни Диди Кон, която игра Френчи в “Брилянтин”, пред Би Би Си.
Кайли Миноуг я нарече вдъхновение, а Дион Уоруик “една от най-прекрасните хора, с които съм правила запис”. Роклегендата Джон Фарнъм, с когото тя записа последния в живота си албум, написа “зад тази невероятна усмивка бе един велик воин”.
Сър Елтън Джон обяви, че си е отишла една епоха в музиката.
