Той е драматичен комик - не подскача, не се криви, не се прави на дебеланко
Антон Радичев е актьор на Народния театър от 1974 г. Остава в историята на тази сцена с постановките по пиесите на Радичков “Суматоха”, “Януари” и “Опит за летене”, както и със спектаклите “Почивен ден” на Камен Донев, “Рейс” на Станислав Стратиев, “Волпоне” на Бен Джонсън, “Призраци в Неапол” на Едуардо де Филипо, “Женитба” на Гогол. Снимал се е в едни от най-гледаните филми – “Оркестър без име”, “Маневри на петия етаж”, “Хотел Централ”, “Небе за всички”, “Щурец в ухото”, “Елегия”. През 2002 г. издава албум “Къса ми се сърцето”.
Тази година едната от двете любими внучки на Тони Радичев, която носи неговото име - Антонина, успя да влезе в Нов български университет. Дядо ѝ е обещал да поеме издръжката ѝ като студентка. По-малката ѝ сестра пък носи свещено име. Теодора означава Божи дар, пояснява прочутият комик.
Момичетата са на дъщеря му Кристина, която се изучи за кинорежисьор в Колумбийския университет в Ню Йорк и най-после се прибра при баща си. И Тони най-после успокои сърцето си, безспирно измъчващо се от отсъствието ѝ, и
престана да брои часовете до
обещания разговор с Америка
Като се казва, че Тони Радичев е комик, трябва да се поясни, че е драматичен комик. Той не се прави на клоун, не използва деформации на лицето и тялото си, за да предизвика смях у зрителя. Той не подскача, не се криви, не пълзи, не се прави на дебеланко. Тони Радичев на сцената си е Тони Радичев от реалността, с изключително характерния глас и мимика на лицето, отразяваща особеностите на ситуацията, в която е попаднал неговият герой. Актьорската му цел е да представя обикновения български човек, гражданин и често бивш селянин, живеещ в стандартните масови условия.
Една от ролите постижения в тази цел е на пенсионирания полковник Джамбазов от най-обикновения панелен вход в сериала на Нова тв “Етажна собственост”. Този човек е просмукан от изискванията за ред и дисциплина, за йерархичност на мисленето и поведението и така винаги предизвиква комични ситуации. Радичев не се стреми да изглежда абсурдно, но самото му участие в общите сцени, където се намесват различни хора - кръчмар, майстор занаятчия, интелектуалка, клюкарка, мъж под чехъл и пр., стига до абсурдни положения.
Това качество на героите на Тони Радичев да са смешни не сами по себе си, а в компанията с другите герои, го направи незаменим в спектаклите на Народния театър по пиесите на Йордан Радичков “Опит за летене”, “Януари” и “Суматоха”. Трите постановки са
бисери в сценичната история на първия ни театър
Писателят идва на репетициите им и харесва играта на Тони Радичев, който е майстор в открояването на своя човек между събралите се. Често пъти Тони, увлечен от ситуацията, в която най-обикновените размени на мисли раждат странно продължение, допълва репликата със свой коментар.
Радичков подскача от удоволствие
след неочакваните сладки импровизации и настоява да се запознаят, обещавайки да прави компания на актьора за по чашка водка в ресторанта на театъра. “Имаше ме за син!”, коментира Тони Радичев, изненадан от толерантността на писателя към промяната на думите му. Неговата игра, присъствието му на сцената приляга точно на образа на онзи българин, за когото Радичков обяснява: “Когато говоря, че един човек е богат вътрешно, аз не казвам, че онова, което носи у себе си, е положително или отрицателно. То е просто много богато”.
Тони Радичев признава на писателя, че обича да наблюдава хората, запомняйки нестандартни жестове и коментари. “Имам чекмедженца в паметта си – казва той - и когато ми потрябва помощ, просто отварям съответното чекмедже.”
Той е известен между колегите си с липсата на възгордяване, на големеене. Макар че днес вече се води за ветеран на Народния, влязъл в него веднага след завършването на НАТФИЗ през 1974 г. В онези години преди промяната на държавното управление се провежда театрален национален преглед на всеки 5 години и още на първия като професионален актьор през 1979-а Тони Радичев получава
първа национална награда за актьорско
майсторство
Ролята му е на Петлето, ентусиаст и мечтател от “Опит за летене”, дебют на режисьора Младен Киселов в Народния. Представлението се гледа жадно, прескача в Берлин, Виена, Атина и стига до стотна бройка през 1983-а. Петлето отваря портфейла на Тони Радичев с герои на Радичков и той печели поздравления за следващите си – Велико в “Януари”, постановка на Азарян през 1982 г., и Гамаша в “Суматоха”, постановка на Иван Добчев през 1994 г.
И трите спектакъла остават в националната театрална съкровищница. Там е и участието на Тони Радичев в шоуто “Клуб НЛО”, излъчвано по Канал 1 от 1996 до 2004 г., но родено през 1981-а след “Оркестър без име” на Велко Кънев, Жоро Мамалев, Павката Поппандов и Катя Евро.
Славно време за най-славното шоу на малкия екран! Тони Радичев ще се чувства в свои води в мекото, неагресивно шоу, осмиващо битови ситуации сред типични български герои, зад които надзърта комичната страна на българската масова психология. Обаче водката с Радичков на голямата кръгла маса, останала в клуба на Народния от директора Пенчо Славейков, не е питието фаворит на Тони Радичев.
Когато събирах информация за книгата си за Велко Кънев и гостувах на Тони, се срещахме, за да отидем у тях. Виждах, че всеки път
на малкия балкон го чака чаша ледена
ракия и салата от домати
Емилия, с която живее до ден днешен, го гледа като писано яйце. Той сяда до ниската масичка и разпуска след тежкия ден. Вдигне ли поглед, пред него се синее Витоша, обозрима от високия етаж на кооперацията небостъргач. Тони не харесвал високите жилища, но не е реагирал, когато разрушили родната му къща наблизо и му дали това. После се опитва да се приспособи и това е резултатът.
В момента той се готви да пътува из страната с представлението “Втори меден месец” на театър “Искри и сезони”, собственост на Искра Радева. Автори са двама популярни британски комедианти – Джон Мортимър и Браян Кук. Участието на Радичев в този театър е важно за него, защото така си допълва мижавото заплащане в Народния. Той е в главната роля на “Втори меден месец” и е доволен, че е “изумително смешна”. Няма да отказва, когато зрителите ще искат да се снимат с него или да им подпише автограф. Защото Тони Радичев винаги си остава народният актьор.