Или как се вдига производителността с медитация и 4-дневна работна седмица
27-годишният Райън Бреслоу e сред най-младите милиардери в света. Макар състоянието му да се оценява вече на 11 млрд. долара, той предпочита да живее скромно и в уединение. Обитава къща в Маями с три спални, от която управлява и компанията си за електронна търговия Bolt. Бреслоу не е типичен новозабогатял от технологичен бизнес гений, който стои денонощно зад компютъра си. Значителна част от деня си отделя за медитация, танци и йога в градината си между статуи на Буда. “Водя монашестки начин на живот. Удивително е какво може да направите, ако премахнете разсейващите фактори”, казва той пред “Форбс”. Неговата формула за успех е кратки моменти на хиперфокус и интензивност, които се редуват с време на пълно спокойстие, точно както ловуват големите котки. Затова той презира задъхания ритъм и дългите часове работа в Силиконовата долина.
Миналата година въвежда 4-дневна работна седмица за своите 700 служители, за да имат повече лично време, и открива, че тяхната производителност също става по-голяма. “В днешно време има твърде много работен театър, хората се опитват да изглеждат заети непрекъснато. Но аз предпочитам обратното - да се съсредоточиш върху здравето, благополучието и семейството си по време на своята почивка. Да работиш по-кратко, но да хвърляш всички сили, когато го правиш”, обяснява Бреслоу. Повечето хора, които забогатяват млади като него, се стремят да бъдат част от елитен кръг, да пътешестват, ядат изискани блюда и да участват в бляскави купони. Той обаче не харесва нито едно от тези неща. Храни се с веганска храна от местни производители. След залез слънце избягва електрическите светлини и екрани, защото те нарушават съня му. Пали свещи и свири на барабан от биволска кожа, за да се успокои преди лягане.
Обръщането към духовни практики с цел подобряване на бизнес уменията е тренд сред технологичните компании от няколко години. Първо шефовете им организираха курсове по йога за служителите си, а сега им наемат треньори за будистки способи за концентрация и медитация.
“Това е част от по-дълга тенденция и преминаване от индустриална към постиндустриална икономика. В индустриалната икономика начинът, по който можете да подобрите крайния резултат, обикновено е чрез експлоатация на природни ресурси. В икономиката на знанието най-важният актив са уменията на работна сила. Можете да увеличите стойността на даден човек, като го образовате, но също така да подобрите производството му, като развиете неговия дух”, казва пред “Гардиан” професорът по социология Каролин Чен от Калифорнийския университет. Наскоро тя издаде книга, в която разкрива как работата се превръща в религия в Силиконовата долина. Благодарение на духовните практики, които използват на работните си места, все повече млади специалисти се свързват трайно с тях. “По време на интервютата, които проведох, научих, че те практикуват йога не само за да се възстановят по-бързо от голямото натоварване, а да станат по-добри в професията си. Работата наистина се е превърнала в религия в техния живот. Тя е това, за което те са готови да се подчинят, предадат и пожертват. Йогата беше просто терапевтичен спомагателен ефект, за да се подкрепи това друго нещо, което те обожаваха”, разказва Каролин Чен. Освен познания за духовни практики американските технологични компании предоставят на служителите си безплатни здравословни ястия, наемат им лайф коучове и им раздават билети за уелнес центрове, за да им помогнат да напредват в живота си и да постигат по-голяма удовлетвореност. Така те започват да действат като гигантски магнит, който привлича енергия и отдадеността на работещите в тях.
Макар да звучи модернистично и обещаващо, като социолог Чен вижда някои недостатъци в този модел за повишаване на трудовата производителност. “Питам се какво ще се случи с другите институции в техния живот, със семейството, с религиозните общности, с училищата, дори с малкия бизнес, кварталните сдружения и клубове по интереси. Ние виждаме тези граждански структури като фундаментално важни за запазването на нашата демокрация, а те стават все по-малки и малки на фона на тази алфа-сила, в която се превръща работата”, посочва американската професорка.
За благотворното влияние на духовните практики в IT сектора пръв започва да говори Стив Джобс. Основателят на “Епъл” практикува медитация още през 90-те години, когато тя все още се смята за нещо екзотично и далеч от високите технологии. Малко преди смъртта си той разкрива, че тя му е помогнала да се отърси от стреса, да избистри ума си и да развива своята креативност. “Интуицията ви ще се изостри, също както и зрението ви, ще можете да се почувствате в настоящия момент – тук и сега. Мислите ви ще забавят ритъма си, съзнанието ще се разшири и ще видите много повече неща от преди”, споделя Джобс.
Много негови последователи го почитат като светец за това прозрение. “Има култ към Стив Джобс и хората започнаха да практикуват медитация заради него. Но по същество това е почитане на система, вяра, че работата ще ви спаси, ще ви даде смисъл, цел и в известен смисъл безсмъртие”, обяснява професорът по социология Каролин Чен.
