Компютърният спец сега изучава родния морски риболов във Варна
Един 46-годишен мъж броди по кейовете на Варна и внимателно изучава всеки жест на варненските рибари. Той пита старателно за типа въдица, за оборотите на макарите и изкуствените примамки. Това е Бюрхан Хюсеин, роденият в хитринското село Калино специалист по информатика.
Бюрхан се е върнал във Варна заради пандемията и очаква отново да замине за Ирландия, където работи от 2001 г. Там той е станал майстор на улова на кафява пъстърва. “Заминах за Ирландия, където правих докторантура по компютърни науки в университета в Дъблин. През 2004 г. получих степен и започнах работа в една мултинационална нова компания. Имахме офиси в Ирландия, Великобритания и САЩ и ми се налагаше често да пътувам”, представя се той.
Бюрхан лови риба, откакто е проходил. В родното му село къщата на баща му е само на 50 м от малък местен язовир, от който напояваха тютюна. “Ставах много рано сутрин, за да ходя за риба, защото в 7 ч трябваше да хвана автобуса за с. Велино, където ни беше основното училище. Шарани имаше много, понеже по онова време зарибяваха редовно язовирите. Когато бях съвсем малък, куки се намираха трудно, и си ги правехме от топлийки. Обаче при малко по-голям шаран самоделните куки се изправяха. Прътовете ги правехме от дрянoви и лешникови пръчки, плувките - от пера на гъски” , спомня си Бюрхан.
“Замятахме шараните през глава. Използвахме около 1 метър до максимум 3 м влакно, вързано на самоделните прътове. Малко непредпазливост и полският пазач се озоваваше до нас, ние хуквахме да бягаме, за да не ядем пердах, а самоделните такъми биваха конфискувани”, смее се Бюрхан.
В Ирландия нашенецът отново се отдава на страстта си. Първо започва с морския риболов, понеже квартирата му е на две крачки от пристанището. Лови скумрии, догфиш, малки тамошни калкани и писии, херинга. “Като смених квартирата, морето ми остана далечко - на 12,5 км. Затова поразучих къде се лови риба в района и се оказа, че само на около 2 км от нас има река, където може да се лови кафява пъстърва. Закупих билет от местния рибарски магазин и отидох на прекрасната малка местна река. Тя се зарибява всяка година в деня на свети Патрик с екземпляри от около 600 г до 1,5 кг. В самата река по естествен път са се развъдили и диви кафяви пъстърви. Повечето са малки, но се хващат и такива, които са около 40 см. По време на размножителния период навлиза и сьомга, но нейнейният улов е забранен”, обяснява Бюрхан.
“Различните реки в Ирландия се контролират от различни клубове. Понякога една река се контролира от повече от един клуб и за всеки участък трябва отделно разрешително за риболов. Може да ловите колкото си искате пъстърви на ден, но рибата трябва да се върне обратно в реката жива и здрава. Имате право да вземете до 2 риби на ден с размери над 8 инча. Повечето рибари хващат и пускат рибата обратно в реката. Ако решите да си вземете 2 риби, трябва да ги убиете по бърз и хуманен начин, а не просто да ги метнете в торбата и да ги оставите да умрат. Ако не го направите, ирландците ще ви гледат много накриво. А ако ще пускате рибата обратно в реката, се препоръчва да си намокрите ръката, преди да я докоснете, да я откачите от куката, след това да поддържате с ръка рибата, за да се посъвземе и сама да потегли от ръката ви, а не просто да я хвърлите в реката като камък.
Разрешени са всички видове риболов, т.е. с единични, двойни и тройни куки с контра или без контра, както и с червеи, изкуствени примамки и изкуствени мухи. В някои водоеми обаче двойните и тройните куки са забранени, а единичните трябва да са без контра. В язовири, които се използват за питейна вода, са разрешени само изкуствените мухи”, разказва Бюрхан.
Как се правят изкуствени мухи
Бюрхан се е усъвършенствал в изработка на изкуствени мухи. Според него сухите или повърхностните мухи се изработват от много тънки куки и леки материали, за да не потъват. Периодично се намазват със специални мазила (флоатанти), които помагат мухите да се задържат на повърхността. След около 10 замятания, когато мухата попие вода, тя натежава и започва да потъва. Тогава трябва да се изсуши с бързи движения - сухи замятания във въздуха, и да се намаже с флоатант, после пак може да се ползва. А когато вече е попила много вода, се сменя с друга.
Мокрите мухи се движат под повърхността на водата и за тях флоатанти не се използват.
Може да имате 1000 различни вида мухи в кутията и да се окаже, че нито една не върши работа в даден водоем. Местният рибар обикновено носи само 3-4 вида в един два размера, които работят.
“Тежестта на влакното и тежестта, която мухарката може да замята, трябва да съответстват”, обяснява Бюрхан.
Обикновено се използва карбоново влакно, но може и монофиламент. Продават се готови, обаче моите си ги правя сам, казва още той.
Любимият му метод за лов на пъстърва е с повърхностни воблери от 3 до 5 см. Пъстървата налита както на естествените цветове, така и на много ярки - например електрическо зелено или жълто. Потъващи воблери почти не използва, защото реката е много плитка. Сребристи и златисти блесни от 0,5 до 5 г са много ефективни.
Също има успех с белите, червените и градинските червеи на дънен риболов. Но в Ирландия ловенето на жива стръв, т.е. на малки живи риби, е забранено.
“Най-добрите часове за риболов на пъстърва в реките са рано сутрин преди или по време на изгрев, при залез, както и през нощта. Моят съвет е през деня при слънчево време и високо слънце в небето да идете за някаква друга риба. Във водоемите, където изкуствено се отглеждат пъстърви, може да хванете риба по всяко време и с почти всякакви такъми, но в реките е съвсем друга работа”, казва Бюрхан.
РЕЦЕПТА: Риба на керемида е най-вкусно
Риба на керемида е типично българско изобретение, нещо като боб в гювеч. За приготвянето на килограмов екземпляр трябват 200 г домати от консерва, връзка магданоз, връзка зелен лук, маслини по желание, лимон и зехтин.
Лукът се нарязва на колелца и се запържва за около минута в зехтин или олио. Доматите се пасират и се прибавят към лука. Поръсват се със сол, следва варене 10 минути, после се слагат маслините. Това е сосът, който слагаме върху печената риба.
Рибата се слага в керемидата и се покрива с резени лимон. Пече се на 200 градуса 25 минути и се гарнира със соса.
