По-малката възрастова разлика с внуците увеличава възможностите за разбирателство
Кейли Хили се прочува преди четири години в Англия като най-младата баба. Тогава тя е едва на 30 г., а най-голямата ѝ дъщеря е на 14. Тийнейджърката Скай разбира чак в четвъртия месец, че е бременна, тъй като по принцип има нередовен менструален цикъл. По това време тя живее с баща си и мащехата си. Сексуално активна е и прави тест за бременност, защото ѝ предстои среща с лекар за получаване на противозачатъчни средства. Момичето е в шок да научи, че ще става майка толкова млада и че няма възможност да направи вече аборт. А и когато вижда на екрана по време на гинекологичен преглед бебето си, вече е категорична, че не би могла да го стори, защото сърцето ѝ се изпълва с любов.
“Нямаше смисъл да ѝ крещя за неща като безопасен секс и презервативи, след като вече всичко се беше случило. Единственото, което можех да ѝ предложа, бяха любов и подкрепа”, разказа наскоро пред “Сън” Кейли Хили. Освен Скай тя има още четири деца, но се старае да помага и за отглеждането на внука си. “Често мислят, че съм негова майка и приятелите ми намират това за забавно. Аз не смятам така, но много обичам да гушкам Бейли. Лелите и чичовците му обожават да си играят с него”, обяснява младата баба. Тя си спомня, че собствената ѝ майка също първоначално не била във възторг да е прабаба само на 48 г., но се опитала да погледне на ситуация откъм положителната ѝ страна.
Малката възрастова разлика с внуците увеличава шанса да имаш повече общи неща с тях. По-здрав си физически и може да щуреете заедно на воля, без да се притесняваш, че ще се сецнеш или контузиш дълготрайно. Може би единственото неудобство е, че все още ходиш редовно на работа и имаш по-малко свободно време да прекарваш с тях, а и някое от собствените ти деца все още е във възраст, на която се нуждае от непрекъсната подкрепа.
Джема Скинър, която държи предишния рекорд за най-млада баба във Великобритания, добре знае какви са трудностите на подобно положение. Ражда дъщеря си Мейзи, когато е на 16 г., и само 17 години по-късно тя я дарява с внуче. Въпреки че Джема има бизнес и още две деца – на 10 и 4 г., тя активно се включва в появата на своето внуче. Присъства на раждането му, помага за отглеждането, за да може дъщеря ѝ да получи квалификация и работа. “Тя ме научи колко силен трябва да бъда като родител. Какво въздействие ще има върху живота ми това ранно раждане, какво пропускам и как да го компенсирам. Разказваше ми какво самата тя е преживяла и как се е справила. Не знам къде щях да бъда сега, ако не беше тя”, признава Мейзи.
Въпреки това истории като тази на Кейли Хили и Джема Скинър са по-скоро изключение, тъй като масово хората отлагат родителството за по-късна възраст. Преследват кариера или пък искат да си поживеят по-дълго без ангажименти, което отваря поколенческа пропаст. Някои внуци въобще нямат шанс да се запознаят с бабите и дядовците си, защото са покойници. Други пък могат да общуват с тях за кратко време и на съвсем ранна възраст, което ги лишава от възможност да запазят трайни спомени.
Във Великобритания например средната възраст за ставане на баба и дядо е 63 г., като само преди десетилетие е била с три години по-малко. Това е така, защото англичанките раждат първото си дете вече на около 29 г. За сравнение средната възраст, на която в България жените стават майки за първи път, е 27,5 г., но има голяма разлика според населените места. В София тя е 30,3 г., докато в Сливен е 20,7 г., което показва, че и у нас живеещите в големи градове се насочват към положението на западните държави, в което бабите и дядовците имат малко време да предадат своите житейски уроци на следващите поколения. Или пък да го правят по старомоден и далеч от съвременните разбирания за възпитание начин, което превръща влиянието им в неблагоприятно, а не в подкрепящо, както винаги се е смятало.
Проучвания в САЩ например показват, че отглежданите в домакинства, оглавявани от баба и дядо, имат по-лоши академични постижения, по-често страдат от депресии и физически проблеми. Изследователите обаче смятат, че това се дължи основно на фактори като бедност и социален статус, а не толкова на поколенчески различия. Въпреки това в Америка набират скорост инициативи като курсове за баби и дядовци, които помагат на възрастните да се научат да разбират развитието на живота, да изслушват мненията на по-младите и да подобрят комуникационните умения в семейството.
Според професор Питър Смит, ръководител на звеното за семейни изследвания в Голдсмитс колидж в Лондон, това е въпрос, който ще вълнува все повече специалисти, тъй като с намаляващата раждаемост и застаряването на населението в западните държави хората на пенсионна възраст ще са сериозен фактор в развитието на обществените тенденции. И ако не са в състояние да отговорят на съвременните очаквания, поколенческите различия ще се задълбочат. Професор Смит дава пример с няколко проучвания, които показват, че представата как бабите и дядовците имат по-авторитарни възгледи от родителите се е променила през последните години към мнението, че са много по-снизходителни от тях. Както признават някои от анкетираните: “Плясках децата си, но не обичам да гледам как бият внуците ми”. Според учените тази промяна се дължи и на факта, че днешните баби и дядовци са много по-образовани, по-рядко живеят под един покрив с внуците и тяхната роля обикновено се възприема като подкрепяща, а не дисциплинираща. Те трябва да полагат специални усилия, за да се свързват със следващите поколения, тъй като няма заместител на времето, прекарано с детето, особено когато е малко.
Ако не е възможно това да става физически, се принуждават да се научат да използват съвременни средства за онлайн комуникация, да им четат приказки и разказват спомени чрез тях. Вместо да правят сложни организации за съвместни екскурзии и гостувания, да прекарват по-често и закратко заедно. Няколко проучвания показват, че простите дейности като игра на открито са тези, които децата запомнят най-много. А и несъмнено внуците са най-добрата формула против стареене досега. Те мотивират бабите и дядовците да продължат да се движат, да учат и да играят. И това важи независимо дали те са млади или стари, здрави или скърцащи, важното е да се вслушват и разбират.
23-годишна румънка държи рекорд в Книгата на Гинес
Румънката Рифка Станеску е вписана в Книгата за рекордите на Гинес като най-младата баба в света. На 12 г. тя бяга от дома си, защото иска да живее с момче, което е само година по-голямо от нея. Баща ѝ започва да ги преследва, тъй като семейството на младоженеца не е платило зестра, каквито са традициите на ромската общност, от която са. Когато обаче разбира, че дъщеря му е бременна, дава благословията си и те се женят.
Дъщеря им Мария се ражда след няколко месеца и въпреки че майка ѝ Рифка я умолява да остане в училище и да завърши образованието си, тя тръгва по нейните стъпки. Така през 2011 г. Станеску става баба на 23 г.
Не се опитвах да я спра насила, защото такива са традициите при нас, казва Рифка. В ромската общност девствеността е много ценена, тъй като срещу нея семейството на момичето може да получи добра зестра. Ако тя не съществува, пари не се дават. Затова родителите бързат рано да осигурят бъдещето на женските си рожби, докато са девици. По този начин обаче ги лишават от възможност да получат образование и професия, което е един от големите рискове при ранното майчинство. Още по-сериозни са психологическите вреди, които то може да нанесе, тъй като често става въпрос за трудни и травмиращи раждания, защото тялото на момичето все още не е достатъчно развито. Емоционално то също не е подготвено да се грижи за друго човешко същество, липсва му и достатъчно социален опит как да се справя с намесата на останалите по-възрастни членове от новото му семейство, ако те не са достатъчно подкрепящи, а деспотични.
