Паметта на Радой, който сам се прекръсти на “за бой Ралин” , ще бъде почетена тази вечер “про боно” в Сатиричния театър. Идеята е на директора Калин Сърменов. Залата вече е препълнена, а роднините са трогнати от жеста на трупата, дори се обмисля как спектакълът да оцелее по-дълго. Той се нарича “100 години Радой Ралин - една красива грешка”. Текстът е на сатирика, а музиката - на Милчо Левиев.
На сцената ще излезе Йорданка Христова. Хайгашод Агасян също е част от музикалната програма.
Когато започнали работа по постановката, решили да включат в сценария откъси от пиесата на Радой Ралин и Валери Петров “Импровизация”. Пожълтелият ръкопис обаче пазел тайните си от преди 70 години. Синът Кин не успявал да “пресее” кои импровизации са писани от баща му, кои са излезли изпод перото на Валери Петров по “стършеловите времена”. След много ровене в архивите с помощта на драматурга на трупата Богдана Костуркова успява със сигурност да отдели и да предложи оригиналното му творчество. Части от пиесата ще изпълнят актьори на трупата. “Радой обичаше импровизациите. Затова и целият спектакъл залага на това. Важно е, че “Импровизация” налага духа на този тип театър - сатиричния, на вариетето. Затова смело може да се каже, че Радой и Валери са дали идеята за него и благодарение и на тях тази трупа съществува и е аплодирана вече толкова години”, разказва Кин.
Спектакълът ще започне с 40-минутната прожекция на документалния филм на Илко Дундаков “Радой Ралин и времето” (2004). “Лентата започва, представяйки поета в популярната му роля на сатир. Авторите обаче успяват да се докоснат до истинската му същност и бих казал, че краят му е като антична трагедия”, коментира Кин. Той е благодарен на наследниците.
Без колебание президентът Петър Стоянов приел да участва в спектакъла. Двамата са дългогодишни приятели още от университета, където Радой попада в кръга на интересни и артистични хора. Често си спомнял Стоянов и неговата китара. През годините лесно общувал с президента и като човек, завършил право, му давал съвети не само за култура, но и за обществената политика.
.
