Теодора за втори път печели престижна награда в САЩ
Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам
Това стихотворение на Владимир Башев изстреля в орбитата на българската естрадна музика в началото на 80-те години един дует - семейството на Мариана и Тодор Трайчеви.
След това те емигрираха в САЩ и песните им бяха забранени. Сега Тодор е отново в България, пълен с идеи за турнета. А дъщеря му от втория брак Теодора си идва в България с американския си приятел Сет.
Новото за нея е, че тя за втори път печели една изключително важна награда в Съединените щати за продуцентство, мениджмънт и реклама на фитнес центрове. За нейна радост, организаторите се съгласили тя да не присъства на връчването другия месец. защото ще си е в България.
“Наградата е много престижна. Аз бях много доволен, че тя в словото си каза: “Исках мама да бъде тук и да ме види, че ме награждават. В името на България!”. В същото време тя спомена едно училище в софийския квартал “Стрелбище” - за фотография и полиграфия. То ѝ създаде навиците да работи усилено,
да бъде предана
на компанията,
с която работи
И да работи дълго време, а това е едно от нещата, които се ценят в САЩ в началото на една стабилна кариера.
Тя ми се обажда всеки божи ден по телефона, добре че компаниите осигуриха такива пакети, че това да е възможно. Проверява да не ритна камбаната, ама аз още не съм взел такова решение”, обяснява Тодор Трайчев.
Училището в квартал “Стрелбище” е на първо място в израстването на Теодора след семейството според бащата.
Там се научава да снима, да обработва снимките с компютър. Разбира се, не стои на едно място, усъвършенства се. За кратко време става №2 в сегашната си компания след собственика, вече 4-5 години работи там. Има предложения за снимане на клипове, на филми. Някои от тях тя приема, някои отказва - зависи кои ще са полезни за компанията, защото някои отнемат много време и пари.
В България Теодора освен с всички роднини ще се види и с най-добрата си приятелка Биса Окереке.
“Биса я намерих на улицата. Караше скейтборд. Попитах я как се казва, тя отговори Бистра. След това се поинтересувах за родителите ѝ. Бащата бил в Нигерия, майката - в кварталната сладкарница. За неин ужас аз се надцених и казах: Дайте ми я, аз ще я науча на разни неща. Майката се уплаши, но добре, че барманът беше там и каза: Дай му я. Седмица по-късно за моя радост Бистра се яви на интервю в Българското национално радио, появи се в телевизията, научи песните, танцува и пя с Теодора в продължение на няколко години. И досега са първи приятелки”, разказва изпълнителят.
Той винаги е имал ексцентрични идеи, свързани с малките. Преди 6-7 години предлага на децата в квартал “Стрелбище”, които са много шумни през деня, да ги събира в събота и неделя и да пеят. Да доведат и родителите си. На другия ден никой не идва, той се ядосва, хваща Теодора за ръка
и я завежда там,
откъдето връщане
няма - на сцената
Така тръгват. Татко Тодор ѝ написва песните, тя ги изпява много сполучливо.
“Научих я никога да не иска пари, докато не порасне голяма. И тя направи около 300-350 благотворителни концерта. Примерно в Софияленд събрахме около 4000 лв. и всичко дадохме на децата с увреждания. Научих я на много неща, но най-важните от тях бяха труд и постоянство”, връща се назад във времето звездата.
Теодора не единственото му дете. От брака с Мариана има син - Пантелей.
Веднъж му се обажда и му казва: Татко, ела да те запозная с приятелката си. “Много свястно момиче. Отидох в Щатите и се оказа, че трябва да произнасям реч на сватба. Сега страхът ми е подобен, защото бащите са малко или повече ревниви. Да не го доведе този Сет тук - той е страхотно момче, много се грижи за нея и изглежда наистина жестоко, и да ми каже: Татко, ето го, това е Той! Това е най-страшното”, през смях коментира Тодор.
“Бях диагностициран с диабет. Казаха ми, че няма да живея кой знае колко. Тогава реших да не умирам в България”, не крие нищо изпълнителят.
Спомня си и защо е решил да напусне България:
“Първо ще ти кажа един виц, а после и истината. Отидохме с един партиен секретар в Михайловград, за да гоним зайци. Той ги цели, мен ме хваща яд, че те стават червени, като ги улучи. В един момент, както си целеше зайците, го ухапа една змия. Точно до гъз@. Секретарката каза, че вариантите, другарю Трайчев, са или да изсмучете отровата, или да го оставите да умре. Е, викам си, как да го оставя да умре. Отидох, Изсмуках... Той се осефери, стана и... ми заши един шамар. Това беше
моментът, в който
реших, че с тези хора
няма да се
разправям,
бягам от България
Но истината е, че ние се уморихме малко с Мариана. Имаше концерти, на които ходех сам, тя не можеше да издържа. И аз ходех, за да им кажа на хората, че ще им направя концерта, защото внезапно Мариана се е разболяла. Много е труден моментът, когато си във влака и мислиш как ще се видиш с хората. А у музикантите има едно желание да дадеш максимума, но не ти се получава. Аз отивам там за концерт, не за извинение. Само че аз не я послушах, когато тя вече даваше признаци, че се уморява. За мен знаех, че мога да го мога, но за нея явно е било по-трудно. Не се вслушах, така че една голяма част от вината стои в мен”, разкрива най-тежките моменти от живота си Тодор Трайчев.
Започват да го водят насам-натам от Министерството на вътрешните работи, да го питат какви са тия песни, дето бил пял в аулата на Софийския университет. Тогава в България гостува Ромеш Чандра, председател на Световния съвет за мир. Свършва официалната програма и започват песните, дето само в приятелски кръг си ги пеят изпълнителите. “Например “Здрасти, добър ден. Ти чу ли? Туй не може се потули. В ЦУМ-а каза ми колежка,
пуснали са сребърни
конци, но ги давали с
бележка от
активните борци...”,
връща лентата (или може би плочата) назад Трайчев.
Има и други подобни истории, после се обръща с колата на Витиня, идва му много и казва на Мариана: Грабвай куфарите и се изнасяме!
Имахме няколко представления пред българи, в посолството, приключихме всички ангажименти. Обадих се на една другарка, която по принцип трябваше да замени Тодор Живков на поста. Казах ѝ, че не ги обичаме, и продължихме към летището. Не беше лесно, не е лесно и сега. Америка е вълча страна, ако не се реализираш, стана страшно.
Сега като един истински продуцент веднага урежда едно турне с дъщеря си. И Сет, разбира се.
“Имаме песни, но важното е децата да се порадват на Копривщица, Велико Търново, може би Харманли. Искам и той да види, че няма по-хубава страна от България. За политика няма да спорим”, разказва изпълнителят на култовата песен “Рисунка”.
