Стефан Данаилов не приема Койна Русева в НАТФИЗ, тя се учи от Крикор Азарян

Сатаната Воланд е най-интересната, най-богатата на нюанси и значения мъжка роля в кариерата ѝ

Наградата “Икар” на Койна Русева я извади на светло, където изведнъж в общественото пространство се сетиха, че е извънмерно талантлива, въздействаща и красива.

В останалото време сравняваха нейната аура и очите ѝ с Марлене Дитрих и с Шарън Стоун. И сякаш изчерпваха същността на нейното житие-битие.

Да, вярно е, че сините очи на Койна са агресивно въздействащи. Сега при срещите ми с нея с изненада установих, че те непрекъснато променят интензитета си – от прозрачни небесносини до плътната тъмнина на дълбок вир. Сигурно са добра клопка за партньорите ѝ, а също и за продуцентите, с които уговаря живота на извънщатните си ангажименти.

А Койна е на щат в Младежкия театър след неколкогодишна работа в извънстолични театри, завършила е НАТФИЗ през 1993 г. Тук има една изненада – тя

не успява при

кандидатстването

първия път, когато

шеф на комисията е

Стефан Данаилов

Ама подобен епизод е валиден и за мнозина от най-големите ни актьори. На следващата година е приета в класа на Крикор Азарян. Този късмет на духовен контакт с учителя си я държи и до днес. При репетициите си тя мислено се обръща към Азарян и се пита как би реагирал той. Базата са безценните съвети, които Коко Азарян не пести към учениците си. Един от тях е максима за Койна – актьорът трябва да е адвокат на своя персонаж. Независимо дали той е безгрешен херувим, или престъпник.

Тази духовна връзка е характерна при повечето ученици на Азарян. Преди време Деян Донков ми беше споделил, че преди всяко представление моли мислено професора за помощ, за да играе както трябва. По някакъв начин към мъдреца режисьор и педагог се обръщат Мариус Куркински, Влади Люцканов, Касиел Ноа Ашер, Малин Кръстев, Красимира Кузманова, Стефка Янорова, Валентин Танев, Стефан Вълдобрев, Камен Донев...

Мистично и красиво е, че актьорите, които са учили или работили с Азарян, продължават да го боготворят. За мнозина от тях тази среща стана в последните години от живота му. Койна не работи с него до емблематичната постановка на “Три сестри” в Младежкия. Тя изигра ролята на средната сестра Маша, която така залепна за командирования в градчето офицер (Малин Кръстев), че забрави за мъжа си (Влади Люцканов) и правеше без свян

зрелище на еротични

натисканици,

където ѝ падне из къщата. “Тя е много объркана – коментира днес Койна, - животът със съпруга ѝ не ѝ стига. Много жени биха се успокоили в този уреден живот. Но Маша иска повече, битовото живеене не я устройва. Лошото е, че у нея липсва размах – тя има стремления, но няма размах. Не иска да остави животът да ѝ диктува, но е безсилна да му се опълчи. И накрая животът ѝ диктува своето.”

Маша, както и почти всички роли на Койна са силно драматични. Тя е мислела, че драматичният живот на героините е нейната съдба в театъра.

Но

в последните години

влиза в комични

спектакли

и се убеждава, че актьорът може да се учи от характерното в тях надскачане на персонажите. Те дават друг поглед в професията, убедена е Койна.

“Икар 2022” - главна женска роля за мъжки персонаж. 21-и век сме все пак”, е написала Койна Русева в профила си във фейсбук под снимката, на която държи статуетката си.

И тя не се оплаква, когато кръстосва страната за успеха на комедията “Омразна любов” в партньорство с Асен Блатечки и под режисурата на Борислав Чакринов.

“Да влезеш в сърцата на различен тип зрители, е голямо умение – твърди актрисата. – Не да слезеш до нивото на публиката, а да я спечелиш. Държа на тази разлика!”

Тя смята, че е по-спонтанна в срещите с публиката, по-малко подозрителна в сравнение с ранните ѝ години и някак си по-склонна към омагьосване. В театъра Койна е изиграла огромен куп роли и който се интересува, може да ги намери в интернет.

Аз ще откроя ролята на Тамара в постановката “Nordost – приказка за разрушението” от Торстен Бухщайнер в режисурата на Василена Радева.

Много силно представление на Младежкия театър с

текст по реален

случай на тероризъм

в московския театър

“На Дубровка” през октомври 2002 г. Играят три актриси – Койна, Ангелина Славова и Искра Донова. Едната е в ролята на жена, попаднала заедно с мъжа си и детето си сред заложниците в завзетия от терористите театър, другата е чеченка, обучена за “черна вдовица”, готова за самоубийствен атентат.

Койна е лекарка, изпратена с дежурна линейка при театъра. А там сред зрителите са дъщеря ѝ и майка ѝ, поискали да гледат нашумелия мюзикъл. Ужасна до абсурдност ситуация! Когато играе в едно от последните представления, новините гърмят за жертвите на кървавата война в Украйна и Койна е потресена от неизбежния смразяващ паралел.

“Липсва разлика в развитието на човечеството – говори тя. – Не сме станали по-милостиви, по-мъдри. Борбата за власт преди векове и сега е една и съща. Преповтаряме грешките си. Човешката история не ни служи за урок. Като че ли всяко поколение иска да мине през всички стадии на развитие на човечеството!”

Това всъщност е вторият “Икар” на Койна Русева. Първия е получила отдавна за главна женска роля в постановката “Язът” на Иван Добчев в Ловешкия театър. А преди мъжката роля на Воланд от “Майстора и Маргарита” тя играе мъжки персонажи в “Медея” и “Ромео и Жулиета”. Но, разбира се, сатаната Воланд е най-интересната, най-богатата на нюанси и значения мъжка роля в кариерата ѝ. Режисьорът Николай Поляков и тя постигат изненадващ образ – Воланд е добър и човечен по душа и поведение.

Аз обаче си мисля, че главната, огромната награда на Койна е

успешното ѝ

майчинство на едно

момиче и две

момчета

Как се отглеждат три деца във враждебните български условия на здравната и просветната система, променяни всяка година, пълни с табута и неразбираеми задължения, звучи сензационно! Обаче Койна, дисциплинирана и издръжлива като войник, раздаваща се, както казва, 1000 процента на двата фронта, като актриса и като майка, вижда дъщеря си Калина абсолвентка в британски университет (във фейсбук има снимки на щастливата майка, сложила на главата си абсолвентската шапка на Калина), горда е с любовта на по-големия Константин към театъра и с дипломирането на по-малкия Калоян.

Изглежда, че Константин, когото помним като духа на бащата на Хамлет в спектакъла на Явор Гърдев в Народния театър, крачещ към сцената по пътеката, просната през зрителната зала, единствен ще наследи театъра от майка си.

Койна сега е обзета от любов към публиката в театъра. Тя се разнежва, когато в далечната Силистра зрителите я обграждат, искат да се снимат с нея, разсъждават за ролята ѝ, хвалят я чистосърдечно. “Най-сладките реакции в живота ми!”, признава актрисата.