Социалните мрежи и стресът са ключов фактор да избираме себеподобни
Следващия път, когато отново си казвате, че противоположностите се привличат, и се опитвате да броите до 10, защото партньорът ви отново не е постъпил според вашите очаквания, имайте едно наум, че вероятно грешите. Все повече проучвания показват, че по-здрави и хармонични връзки се създават между хора, които гледат в една и съща посока. И не е необходимо да си тровиш нервите и да правиш компромиси заради криворазбрано схващане, че допускайки човек с различни на твоите разбирания, ще живееш по-разнообразно и пълноценно. Особено на фона на глобалния стрес, на който сме подложени, подобна житейска стратегия изглежда нелогична.
“Изследванията доста категорично показват, че противоположностите не се привличат. Хората, които имат общи интереси и темперамент, много по-лесно влизат във взаимоотношения”, казва пред Би Би Си американският психолог Рамани Дурвасула, която е експерт по токсични връзки. Тя обяснява, че партньорите могат да бъдат суперразлични, когато става въпрос за неща като предпочитана музика, храна или начин на обличане, но въпреки това да си приличат повече, отколкото предполагат. Просто защото човек е устроен да търси себеподобни за дълготрайни партньорства, когато се чувства под стрес или изправен пред големи предизвикателства. Проучване сред 1523 двойки, при което са тествани показатели като житейски нагласи, ценности и личностни черти, например е показало сходство по всички фактори при 86% от тях. Друго изследване пък е анализирало дигитални отпечатъци, които семейни оставят във фейсбук, и е установило, че те се държат по сходен начин, лайкват едни и същи неща и се вълнуват от общи теми.
Според психолози социалните медии са голям фактор в начина, по който вече се влиза във връзка. Дори и да не търсиш партньор чрез платформи за запознанства, пак изборът ти до известна степен се определя от онлайн средата, в която пребиваваш, а тя обикновено е от лица с близки до твоите разбирания. “Лесно е да се свържете с хора, които мислят като вас, защото алгоритмите на социалните медии са направени така, че да ни показват неща, които потенциално бихме одобрили или пък бихме се съгласили с тях, защото сме се интересували от нещо подобно преди”, обяснява Анджела Бан, доцент по психология в американския колеж Уелсли. Тя обаче подчертава, че това не е гаранция за сходство в личностните черти, които имат отношение за хармонията в една връзка. “Ако двама души са силно доминиращи, те няма да работят добре заедно, така че това е област, в която допълването или противоположностите се привличат, е много по-често срещан фактор за успех”, посочва Бан.
29-годишната Ипек Кучук, която е експерт по тенденции в приложението за запознанства Happn, казва, че невинаги сходството в характерите работи по-добре от различията за любовните отношения. Самата тя наскоро е заменила партньор, с когото е можела да се споразумее за всичко, с такъв с много алтернативни на нейните възгледи по горещи теми като ваксинация и религия. “Преди да приключа с предишната си връзка, всъщност не знаех колко съм отегчена. Въпреки че някои от разговорите с настоящото ми гадже бяха като влакче на ужасите, защото ме шокира с разсъждения, това ме накара да порасна и да разширя своята гледна точка по някои въпроси”, казва Кучук. Тя обаче е категорична, че има някои убеждения, по които трябва да има близко разбиране с интимния си партньор, за да могат да функционират заедно. Сред тях например е приемането на феминизма и хората с различна сексуална ориентация.
Според професора по психология Матю Джонсън, който е автор на книгата “Големите митове за интимните отношения”, хората започват да мислят, че противоположностите се привличат, когато сравнително сходни партньори стават все по-малко допълващи се с течение на времето. Той обяснява, че любовните истории са тези, които карат човек да гледа на различните черти на половинката си като нещо липсващо. Затова добро момиче се влюбва в лошо момче или общителен и забавен мъж се жени за срамежлива и сериозна дама. По този начин изглежда, че те се допълват. Лесно е да се види как и двамата смятат другия за идеален, тъй като силните страни на единия балансират слабостите на другия, посочва Джонсън. Въпросът е дали хората наистина търсят допълваща ги половинка, или това просто се случва във филмите.
Няма научни доказателства, че различията в личността, интересите, образованието, политиката, възпитанието, религията или други черти водят до по-голямо привличане, въпреки че са проведени над 240 проучвания по въпроса през последните 70 г. Напротив, повечето показват обратното. Въпреки това темата за противоположностите и тяхната роля за хармоничните семейни отношения непрекъснато се повдига. Даже непреодолимите различия се превърнаха в нещо като традиционно обяснение за провала на браковете на много звездни двойки. Това например посочиха като причина за развода си холивудските актьори Анджелина Джоли и Брад Пит, риалити звездата Ким Кардашиян и рапърът Кание Уест, а също и известният баскетболист Майкъл Джордан при раздялата с първата си съпруга.
Според психолози подобно обобщение на причините за приключване на взаимоотношения не означава, че става въпрос за истински различия, а по-скоро за натрупване на ситуации, които водят до разочарование и нежелание двама души да продължат заедно. “Първо, контрастите са склонни да се открояват. Дори ако партньорите в една двойка съвпадат по много характеристики, в крайна сметка те могат да спорят за начините, по които са различни. Освен това има доказателства, че малките разлики между съпрузите могат да станат по-големи с течение на времето”, обяснява професор Матю Джонсън. Той е категоричен, че това, което е вярно за магнитите, въобще не е валидно за романтичните отношения, тъй като хората са склонни да бъдат привлечени от онези, които са подобни на тях, а не противоположни.
Понякога това се нарича асортативно чифтосване, въпреки че този термин по-често се използва за описване на начините, по които лица с подобни нива на образование, финансови възможности и външен вид са склонни да се влюбват.
Така че следващия път, когато се опитате да извините партньора си за нещо, което не одобрявате у него, се замислете дали наистина става въпрос за личностни различия, или просто за изхабяване на отношенията ви. И възможно ли е да приемете промяната у него, без да се чувствате нещастни и ощетени. Защото, както стана ясно, ако различията спрат да се допълват, те се превръщат в бреме и причина за раздяла.
Рискът от развод двойно по-голям при 8 г. разлика във възрастта
Учените са категорични, че колкото по-малко са различията между двама партньори, толкова намалява рискът от раздяла. Ако мъжът например е по-възрастен от жената с над 8 г., вероятността от развод е двойно по-голяма. Същото се отнася и за връзките, в които съпругът е с две или повече години по-млад, съобщава “Дойче веле”.
Освен физическото привличане, важна за устойчивостта на отношенията е и ценностната система на партньорите. Двамата трябва да имат сходни разбирания за живота. Някой, който е всеотдаен, едва ли би могъл да бъде щастлив с егоист, а също педантичен да съжителства със обичащ хаос.
Разбира се, това не означава, че трябва да се търси сходство по всички показатели, защото както казват изследователите на семейните отношения, общите неща между двама души са супата, а разликите - солта в нея. Според тях за развитието на една връзка допринасят и кавгите, колкото и парадоксално да звучи това. Споровете са необходими, за да може всеки партньор да представи своите очаквания и да очертае червените линии, които не е в състояние да премине. А и проучвания сочат, че щастливите двойки не се карат по-рядко от нещастните. Тайната им се крие в множеството положителни сигнали, които си изпращат. Американски психолози са открили, че формулата за успешно партньорство е 5:1 или след всяко отрицателно изказване да следват пет положителни. Така двойката има шанс да изглажда различията и да продължава щастливо напред.
