Американски писател направи световно изследване на чувството, което се оказва градивно
Съжалявам, че бях прекалено заета с работа, когато синът ми беше на 2-3 г. Понякога бях твърде сурова и взискателна към него, а той беше само едно малко дете. Това споделя 41-годишна жена от България. Друга, на 56 г., признава, че е трябвало да даде повече любов на баба си и дядо си, които са я отгледали като дете и са изиграли огромна роля в живота й. Не защитих семейството си по най-добрия начин, пише българин на 53 г.
Това са само част от признанията, събрани в световното изследване на съжалението на американеца Даниел Пинк.
Права ли е Едит Пиаф,
когато пее
„Не, не съжалявам за нищо“?
Не съм убеден, отговаря Пинк в книгата си „Силата на съжалението“. На основата на събрания огромен емпиричен материал авторът разграничава 4 основни нюанса на това чувство и типичните ситуации, които го пораждат. Да се съжалява за нещо сторено или пропуснато в миналото, обикновено се смята за безполезно и безплодно. Но психолозите са на мнение, че това може да е мощен инструмент за самоусъвършенстване. „Мисля, че опитът да се избавиш напълно от съжаленията не е най-добрата идея - казва пред Би Би Си проф. Ейдън Фини, професор от университета „Куинс“ в Белфаст. – Това е механизъм, който помага на човека да подобри процеса на вземането на решения и сигнал, че трябва да бъде коригирана житейската стратегия.“
Съжалението е сложна емоция, основана на умението да се сравнява, казва още Фини. То изисква от човека да си представи алтернативни варианти на събитията, да ги сравни с това, което действително се е случило и да оцени кое би било по-добро за него. Затова и малките деца по правило не изпитват съжаление. Чувството започва да се развива след шестата-седмата година.
Заедно с колежката си Тереза Маккормак Фини провел експеримент за т. нар. отложено възнаграждение – способността да се пожертва някаква малка мигновена изгода за сметка на нещо по-голямо в бъдеще. На няколко деца на 6-7 години били дадени по две кутийки. Те били затворени със заключалки с таймери, като едната се отваряла след 30 сек, а другата след 10 мин. Тъй като децата не знаели какво има в кутиите, те масово избрали онази, която се отваря след 30 сек. Вътре имало два бонбона. После им показали, че в другата кутия има 4 бонбона и ги попитали дали не съжаляват за прибързаното си решение. На следващия ден експериментът бил повторен. Повечето малчугани, които заявили, че съжаляват, този път предпочели да изчакат в сравнение с връстниците им, които не изпитвали тази емоция. Излиза, че съжалението ги карало да развият в себе си търпение и способност да се въздържат от непосредствената съблазън – една от ключовите форми на самоконтрол, от които зависи успехът в живота.
„Съжалението е добър учител, който ни разказва важни неща“, заключава Даниел Пинк в книгата си. А неговата важна роля за познанието на околния свят подсказва
защо всички ние
го изпитваме толкова често
На основата на събраните оригинални свидетелства от цял свят писателят стига до заключението, че около 20% от хората съжаляват постоянно по различни поводи. Изводът му е, че тези поводи биха могли да се обединят в 4 основни групи:
Първата се отнася до безотговорното поведение, довело да сериозни последствия: човекът е пропилял годините в училище, прекалено много е харчил, не е отделял необходимото внимание на здравето си, развил е вредни навици, които са съсипали бъдещето му.
Към втората се отнасят случаите, когато сме пропуснали важен шанс заради прекомерна предпазливост и нерешителност.
Третата са моралните терзания заради други хора, които сме обидили, подвели или предали в някакъв смисъл. Класическият пример за това е съпружеската измяна.
В четвъртата категория влизат съжаленията, свързани с отношенията с роднини, близки, приятели и колеги, разрушени от нашата липса на внимание.
„Тези 4 класически ситуации се възпроизвеждат отново и отново навсякъде по света“, казва Пинк. Любопитно е, че в колекцията му случаите от 4-ия тип се оказали най-много. „Забелязвайки нарастващото отчуждение,
без да се замисляме,
трябва да подаваме ръка на ближния
Това е основният урок“, смята американският писател. В случаите от втория тип вероятно трябва да се действа по зова на сърцето, добавя той. Което не значи, че се налага да се поемат неоправдани рискове или да се удовлетворява всеки мимолетен каприз. Но в много случаи ние сме склонни да преувеличаваме опасностите. На мнозина се е случвало да загубят любовта си или мечтаната работа заради раболепие или неоправдана скромност. Страхувайки се да не се разочарова или да не се окаже в неловко положение, човек често остава с мъчителния въпрос: „А какво би станало, ако…“. Що се отнася до първия и третия тип, най-доброто средство според Пинк е да се нарисуват във въображението възможните отрицателни последици. Когато сами разбирате, че постъпвате зле, това би помогнало да спрете навреме, убеден е той.
В книгата се говори и
как да се справяме с чувството на вина
заради стореното или неосъщественото. Не бива да се опитваме да забравим, чувството може да се контролира, за да не изпадаме все по-дълбоко в тъга за нещо, което не може да бъде поправено. Първата крачка в помирението със себе си е откровеността и конструктивният анализ, посочва американецът. Затворени в нас, отрицателните емоции загнояват като рана. Винаги е полезно те да бъдат облечени в думи. Ако няма с кого да споделяте, излейте ги на лист пред самите себе си.
Не се предавайте на самоунищожението, съветва още той. Не бива от една грешка да се обявите за неудачник. „И повярвайте, вие не сте единственият човек в света, с когото се случват такива неща“, пише авторът на „Силата на съжалението“. Даниел Пинк предлага също да се използва методът на дистанцирането от самия себе си. На проблема трябва да се погледне отстрани. Опитайте мислено да дадете съвет на човек във вашето положение. Това помага на нещата да се погледне философски и без излишни емоции, убеден е създателят на световното изследване на съжалението.
И накрая, никога не е късно някои грешки да бъдат поправени. Американецът поговорил с някои от хората, които му изпратили историите си и разбрал, че много от тях опитват да изгладят недоразуменията и да възстановят предишните отношения и приятелства. Оказало се, че участието в неговата анкета е било начин да си дадат сметка какво искат и да преминат към действие.
Даниел Пинк е автор на 7 книги, пет от които са сред бестселърите на „Ню Йорк таймс“. Последната му книга „Силата на съжалението“ излезе от печат през февруари т.г.
