Яжте добре, създавайте нови приятелства и четете романи
От век в британското кралско семейство съществува една странна традиция, за която малко се знае. Според нея всички гости на монарха трябва да проверят теглото си след серия от обилни обяди и вечери, но не от притеснение, че може да са трупнали някой килограм отгоре, каквато е масовата психоза на поданиците на Нейно Величество през последната година, а за да се уверят, че максимално са се насладили на хубавата храна и напитки.
Починът да се слагат гостите на кантара започва по време на управлението на Едуард VII между 1901 и 1910 г., известен със своята страст към доброто хранене. Когато събирал членовете на кралското семейство в провициалната резиденция Сандрингам за Коледа, той искал те да се претеглят в началото и в края на престоя си и очаквал да са качили поне килограм и половина за два дни. Любопитната традиция е продължена и от днешната кралица Елизабет II, тъй като се възприема шеговито във фамилията. Нов биографичен филм за покойната принцеса Даяна обаче разкри наскоро, че тя е била ужасена от стъпването на кантара заради хранителното разстройство, от което е страдала.
И макар твърдението да не бе надлежно разисквано в лентата, даде храна за много размисли и обсъждания как да възприемаме празничните периоди в тези трудни пандемични времена. Четирима британски писатели дори се включиха в предизвикателство на “Дейли мейл” да проследят теглото си от сутринта преди Бъдни вечер до края на следващия коледен ден и да преценят дали са имали кралско изживяване. С изключение на един, чийто партньор е с коронавирус и е трябвало да се самоизолират в последния момент и да не празнуват, всички добавят над килограм и половина към теглото си. “Този експеримент ме накара за първи път да се замисля какво съм яла, обикновено обичам да забравям или омаловажавам, тъй като се славя със зверски апетит”, казва писателката Джулия Лорънс. Според нея проблемът с празничното преяждане идва от факта, че има толкова голям избор и е престъпление човек да не опита от всичко, което е приготвено с толкова много внимание. И ако за Коледа е почти невъзможно да откажеш нещо, тъй като си със своите най-близки хора, които обикновено много са се постарали за този ден, то за Нова година си склонен да потискаш своите желания, още повече че и приятелската ти компания вероятно е на вълна борба с килограмите и по-здравословен начин на живот.
Някои психолози обаче съветват, че този 31 декември, а и първите дни на януари е добре човек да му отпусне края – един вид компенсация за всички лишения, които пандемията ни налага. “Отиващата си година беше стресираща, странна и несигурна. Заради коронавируса 2021 г. не се оказа точно както повечето от нас се надяваха. Затова нека си дадем почивка тази Нова година и да не се отказваме от нищо”, казва английският психиатър Макс Пембертън. Той често насърчава пациентите си да преосмислят начина, по който гледат на промените в живота си, избирайки да направят нещо, вместо да не правят нищо. Така че е по-добре да решите да се храните здравословно, отколкото да се откажете от парче шоколад или да го забраните на децата си, а също да им казвате да не скачат в калта или снега, защото могат да се изцапат или намокрят.
“Разбира се, не бих обезкуражавал някой да се откаже от тютюнопушенето или да спазва диета, ако е с наднормено тегло, но нещото, което съветвам всички, е да се опитат да направят така, че новата година да започне за тях положително, а не отрицателно, да се фокусират върху това, което може да им донесе радост, а не лишения и ограничения”, обяснява Пембертън пред “Дейли мейл”.
Той дава и някои идеи, чийто положителен ефект лично е виждал. Например създаване на приятелство със самотен възрастен човек. Новогодишните празници са подходящо време за това. Понякога е необходима само една картичка и кутия шоколадови бонбони, за да се започнат съвсем нови отношения със съсед, когото почти не виждате, защото трудно се придвижва или пък го прави във време, когато вие сте на работа. Докторът се включва в програма за седмични посещения на стари хора през първата си година в медицинското училище. “Заедно с мой състудент се сприятелихме чрез благотворителна организация с госпожа Ричардс.
Тя беше вдовица без деца и напълно сама, след като сестра й беше починала преди години. Посещавахме я веднъж седмично. Винаги срещите ни на чай завършваха с пакетче лакомства, приготвени от нея за нас, тъй като беше убедена, че не се храним достатъчно. Малко след запознанството ни се разбра, че е болна от рак. Поглеждайки сега назад, си давам сметка колко много е успяла да даде на двама 18-годишни мързеливци, които се интересуваха предимно от себе си по това време. Тя ни научи на толкова много неща за живота и всъщност за смъртта. Тя беше първият човек, когото гледах как умира и стоическият начин, по който го направи, беше изключителен”, разказва Пембертън.
Четенето на романи е друга терапия, която той препоръчва на пациентите си, когато искат да си доставят повече положителни емоции. Според него литературата има силата да трансформира начина, по който мислим, чувстваме и преживяваме света, като ни обогатява и ни дава по-задълбочено разбиране на себе си и другите. Също е чудесен начин да си починем от ежедневието и неизбежните предизвикателства, които то поднася. Проучвания показват, че четенето на роман само за 6 минути на ден може да свие нивата на стрес с 60%, като намали сърдечната честота и облекчи мускулното напрежение. Подобен ефект има и гледането на комедии и романтични филми.
Ако обаче искате да започнете 2022 г. с нещо по-голямо и значимо, което може да направите за себе си, Пембертън препоръчва учене на чужд език. “Аз съм фен на това, защото доказателствата са стряскащи. Изучаването на език стимулира определени части от мозъка, насърчава растежа на синапсите и има някои доказателства, че може дори да забави когнитивния спад. Изследванията показват, че дори намалява риска от болестта на Алцхаймер.
Говоренето на чужд език включва обширна невронна мрежа, която увеличава гъвкавостта на мозъка, подхранва креативността и подобрява мисленето. Има и доказателства, че помага на тези, които страдат от депресия и тревожност. Често го препоръчвам на пациентите, защото е и много социално нещо. В курсовете по чужд език хора от различни възрасти, социални групи и произход се събират с един общ интерес, което създава усещане за принадлежност”, посочва английският психиатър.
Всеки втори българин очаква по-лоша 2022 г.
48% от българите смятат, че новата година ще е по-лоша от отиващата си и едва 15 на сто очакват да е по-добра, показва световно изследване на “Галъп интернешънъл”. Според него страната ни се нарежда сред петте най-песимистични държави за втора поредна година. Пред България по най-лош индекс на надежда е Турция, а непосредствено след нас са Афганистан, Полша и Чехия.
Социолозите смятат, че това се дължи на опустошителните коронавирусни вълни, продължителната политическа криза у нас и по принцип ниските нива на оптимизъм в източната част на Европа.
Две трети от българите се готвят за икономически трудности през новата година и едва 6 на сто смятат, че ще има икономически подем. За сравнение около 14% в ЕС очакват положителни тенденции в икономиката, а 53 на сто мислят, че нещата ще продължат да буксуват.
На фона на очакванията за трудности и преобладаващ песимизъм е малко изненадващо, че все пак 45% от българите се чувстват щастливи или много щастливи и едва 10 на сто се определят като нещастни. С тези резултати страната ни намира място в центъра на световната класация за индекс на щастие, като има малко увеличение от два пункта спрямо миналата година.
В топ 5 на най-оптимистичните държави са Индонезия, Албания, Азербайджан, Нигерия и Виетнам.
