Вероятно някъде съществуват сурвачки, с които, ако потупаш някого по гърба, светват, грейват и започват да пеят:
Сурва, сурва година,
червена ябълка в градина,
едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с деца!
Живо-здраво до година,
до година, до амина!
А на сурвакарите им остава само да си отварят устата като някои певци - на плейбек!
Да, ама не, подобно пожелание няма да се уважи от първичните висши сили, които управляват земята, природата, благоденствието, плодородието и пълните къщи, ако в случая е замесена китайска технология.
Затова ви трябва
истинска сурвачка!
Край на коледарския кич!
Никакви панделки, никакви оцветени макарони, никакви лъскави лентички, камъчета и мъниста.
На мода са екосурвачките.
Как да ги направим?
Лесно. Всеки има в дома си подходящи материали, но има и някои трудности. Например как да си намерим истинска вълна! Важна част от бъдещата ни сурвакница.
Стъпка едно - основата
Дрянова клонка. Защо? (Търсете ги на пазара!)
Първоначално дряновата пръчка не била украсявана, трябвало само да се избира такава с най-много пъпки, символ на плодородието.
Правят се два кръга - единият по-малък, другият по-голям, за да заприлича на буквата Ф. Първо връзвате с червен вълнен конец долните клончета на кръга, след това и по-горе по стъблото още едно кръгче - по-малко.
С времето украсата се разнообразява и ставала все по-богата, като всеки елемент има своето значение.
Стъпка две
Закичват се стари монети, символ на материалното благополучие. Нанизи от пуканки, царевица или други семена се слагат с пожелание за изобилие и берекет на нивите.
Други символи
Червените вълнени конци са символ на здравето.
Сушените плодове и червени чушки се наричат за плодородие.
Често в някои краища на върха на сурвакницата се поставя ябълка, която свързваме с плодородието или пък според други учени е библейски символ.
Нанизвайки пуканките, може да си пожелаете това, което вие и вашето семейство искате, ще прекарате заедно една топла вечер, ще разкажете на децата за символиката на празника, ще научите стихчето за сурвакане.
В украсата може да присъстват още бяла вълна, чесън, нанизани тиквени семки, боб и царевица (предварително накиснати, за да омекнат) и др.
Историята
Дряновата сурвачка (сурукница, сурвакница, сурвакия), традиционно използвана в България на Васильовден (1 януари), има различна украса в различните краища на страната, но формата ѝ е строго стилизирана. Сурвачката от Добруджа е типична и за по-голямата част от страната. Същата форма има и сурвачката от Перник, но както изглежда, като че ли тя стои много по-близо до началния старинен модел, представящ същността на българската сурвакница.
В Централна и Източна България сурвачката се украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, докато в Западна България често се окичва и с монети.
Сутрин рано или още в първите часове на празника младите сурвакари (суркуватници, суркувачи) посещават стопаните и чрез отмерени удари със сурвачката по гърба изричат благапожелания за здраве, благоденствие и сполука. Вярва се, че сурвачката носи магическа сила и прави пожеланията по-реални.
Жените мият косите си с вода, в която са потопени пъпки от сурвачката. Накрая сурвачката се хвърля в река, за да има повече дъждове и всичко да върви леко като по вода.
Изброените по-горе качества на сурвачката, проявяващи се само в определен отрязък от време около Нова година, се припокриват напълно с известните качества на езическите жертвоприношения. Оттук можем да заключим, че дряновата пръчка, отсечена срещу Нова година, е принасяне на безкръвна езическа жертва в чест на някакво езическо божество, вероятно Слънцето.
Откъде идва думата сурва
Сурва (Сурва, Сурваки, Суроваки, Сурова, Сурока, Суроздру) е празник на Нова година, Васильовден, когато млади момци и момчета (сурвакари) обикалят домовете с дрянови пръчки (сурвакници) и с леки удари по гърбовете на стопаните и с викове “Сурва, сурва!” и “Сурва година!” им пожелават здраве и плодородие през следващата година.
В някои райони на Тракия сурва означава и дрян, а суровица, сурукница означава дрянова тояга. Някои учени приемат, че обичаят има тракийски и старогръцки произход.
Съществуват две идеи за формата и функцията на българската сурвачка, които стоят в органично единство. Първата идея е, че по форма сурвачката е образ на т.нар. световно или иначе казано божествено дърво. Втората идея е, че по функция сурвачката е безкръвно (растително) жертвоприношение, което за кратко време носи в себе си божествена сила. През този преходен период жертвата започва да проявява приетите от божеството магически свойства - да лекува, да пази от зли сили и болести, да носи сполука и благоденствие.
Още една
сурвакарска песничка
“Сурва, сурва до година,
до година, до амина!…
Зелен здравец по горите,
сладко грозде по лозите,
жълто жито по хамбари,
бяло стадо по кошари,
пълни ракли със имане
за стопанки и стопани.
А на малките дечица
в пошовете по жълтица,
да растат и таз година
като ябълки в градина”.
