Победителката
в “Гласът на
България”
издирва из
цялата страна
забравени песни
“Не спечелих само аз, спечели българското. Благодарение на “Гласът на България” все повече деца и млади хора не само приемат българската музика, но и я обичат”, казва Петя Панева, която със своите изпълнения и красивия си глас спечели риалити формата по Би Ти Ви миналата седмица. Тя влезе в шоуто и в отбора на Галена с желанието да покаже красотата на нашите песни и всеки път успяваше да разплаче и журито, и публиката.
Тя е едва на 21 години, но вече има солиден опит на фолклорната сцена. Започва да пее на 3-4-годишна възраст, когато родителите ѝ я записват в детска вокална формация. В нея изпълняват всякакви песни, но интересът към музиката е провокиран от едно от по-големите момичета в групата. Била вече ученичка в музикалното училище с профил флейта. “За мен тя беше идол и много исках да приличам на нея”, спомня си Петя Панева. Така и тя кандидатства в същото училище в родния си град Варна. По онова време давали възможност на децата, които имат отлична оценка по солфеж, да избират между четири профила - пиано, цигулка, флейта и ударни инструменти. Бъдещата победителка получила това право и я завели във всеки един от кабинетите. Когато влязла при ударните, била много впечатлена и решила, че това ще е нейният избор. Представила си как ще свири на барабани и ще куфее.
Оказало се доста
по-трудно,
но се радва, че ги е избрала, защото музикалната ѝ култура сега е много добра. Родителите ѝ не възроптали, че е момиче, а ще свири на ударни. Винаги са давали съвети, но са оставяли и нея, и сестра ѝ сами да правят избора си.
В музикалното училище имало хор по народно пеене, водела го Павлинка Тодорова, колежка на баща ѝ от бившия ансамбъл “Варна”. И все убеждавала таткото на Петя да я прати да пее, но той не искал да я кара насила. “Истината е, че докато не започнах да се занимавам с тази музика, аз я отричах, независимо че съм израснала с нея”, разказва победителката в “Гласът на България”. Баща ѝ - Станислав Панев, е хореограф, запознал се с майка ѝ Надежда в ансамбъла, в който и двамата танцували и свирели на гъдулка. Прабаба ѝ пък пеела много добре, но прадядо ѝ не разрешил да се развива като певица, защото тогава не било престижно поле за изява.
На първия учебен ден в четвърти клас ръководителката на хора отишла при Петя и я помолила само един ден да присъства на репетиция с останалите деца, за да види дали все пак няма да ѝ хареса. Въпреки предварителната негативна нагласа момиченцето все пак се съгласило и взело, че му харесало. С времето започнала да изучава все по-задълбочено народната музика и да посещава допълнителни уроци. Сестра ѝ също има интерес към българския фолклор и участва в различни проекти в тази посока. Има певчески талант, но не я влече тази сцена, насочила се е към актьорското майсторство, пише стихове.
Народната музика толкова пленява Петя Панева, че започва да обикаля села из страната, за да търси песни от различни региони. Издирва касетки и стари плочи, проучва навсякъде, където може да намери информация, за да възроди забравени вече изпълнения. Често се случва и възрастни жени сами да я търсят, за да ѝ дадат техни песни, които не са чувани никъде, с молба да бъдят изпети от нея. Заради музиката Петя Панева се мести в София, където участва в различни хорове. Благодарна е на Ваня Монева, майката на Мария Илиева,
че я поканила
да бъде част от
нейния хор,
един от най-добрите в страната и огромна школа. След това се мести във “Филип Кутев”, където пее две години и отново е редом до световно признати имена. Напуска, защото решава да се премести да живее в Пловдив, където учи в университета “Паисий Хилендарски”, специалност “Музика” и “Народно пеене”.
Досега винаги е била самопродуциращ се изпълнител. Но добавя, че със сигурност е по-лесно един изпълнител да има компания зад гърба си. През годините е участвала в много концерти и фестивали, печели десетки награди в различни конкурси. Още с ударните инструменти
във втори клас става
втора на престижен
международен
фестивал
Признава, че успехите ѝ нямало как да се случат без помощта на родителите ѝ, защото отделяли много време и средства, за да я водят на всички тези изяви. Доста трудно било да съчетава участията с училище. Но се радва, че пътят ѝ е бил такъв, изпълнен с предизвикателства.
Многократно се е качвала на сцени и извън пределите на България. С ансамбъл “Одесос” е гостувала в Полша, в Гърция е участвала в мастър класове, пяла е в Унгария, Турция, Италия и т.н. Публиката навън приема с голям възторг българската музика, а когато излиза пред нашите общности зад граница, вижда изключително голямо вълнение.
“За мое щастие, съм имала възможност да се докосна до някои от най-големите имена в българския фолклор като Янка Рупкина, с която сме имали няколко участия и ме покани да бъде част от нейния юбилеен концерт по случай 80-годишнината ѝ. С Калинка Вълчева сме много близки и съм много щастлива. Един от ценните съвети, които ми даде, е излизайки на сцената, да си казвам: Аз съм най-добрата, аз разбивам! Слизайки обаче, да си повтарям, че винаги мога още и не съм най-добрата. Така, когато заставам пред публиката, се старая да дам най-доброто от себе си.
Трябва да сме
близо до земята,
да не витаем в облаците, защото първо, винаги има по-добри от нас, и второ - винаги можеш да си по-добрата версия на себе си”, казва Петя Панева.
Сега се радва, че с участието си в “Гласът на България” е предизвикала интерес към народната музика и сред младите хора. Защото в ученическите години не срещала такъв. Била в клас на класици и често се случвало да чува неприятни коментари, защото съучениците ѝ свързвали тази музика със свирните по кръчмите и съборите. А днес нещата са различни. Наскоро влязла в магазин и една жена я помолила да изчака за малко. Върнала се с момиченце на не повече от 10 години, което искало да се запознае с нея. На екрана на телефона му и на компютъра вкъщи било сложило снимка на Петя в народна носия. Многобройни са и поздравленията, които продължава да получава за победата си в риалити формата. Все още не е успяла да изчете всичко, което ѝ пишат хората. Но от много колеги е получила огромни адмирации. “Пишат ми: Какво направи ти?! Толкова години се борим народната музика да бъде чута, да бъде поставена наравно с всички останали жанрове, защото тя не им отстъпва. А ти се появи и за няколко месеца преобърна всичко. Помогна да сбъднем и нашите мечти!”, казва Петя.
