След като става популярен от
сериала “Татковци”, актьорът ще води
“Българската Коледа”
Да сбъднеш мечтата си да станеш актьор, след като си казал само едно изречение. Звучи странно, но не и когато Стефан Данаилов стои пред теб на кандидат - студентските изпити в НАТФИЗ. Това е историята на Павел Иванов, когото зрителите познават като ветеринарния лекар Тодор Балевски от сериала “Татковци” по Би Ти Ви. И няма как да не е любимец и от екрана, и от сцената, защото го е учил великият Стефан Данаилов.
Танцьор на народни танци, баскетболист, много добър шофьор и най-вече актьор. Тези способности съвсем накратко описват 27-годишния Павел. Той се явява на приемните изпити в НАТФИЗ, където Мастъра е в журито, за да избере своя клас. Младото момче тогава се представя с монолог от пиеса на Чехов. След като казва само първото изречение,
Стефан Данаилов
го спира
Едно такова прекъсване е двузначно, но Павел го приема като добра поличба. Веднага си помисля, че няма смисъл да губи времето на Данаилов, при положение че минава този кръг. Вторият етап от изпита минава по същия начин. Той представя друг текст, но веднага е прекъснат. И Павел отново е сигурен, че минава успешно. “Тогава разбрах, че ще си говорим много бързо, без излишности, и така и ще работим. То наистина така стана”, разказва актьорът.
Последната част от изпита е по-сложна. Стефан Данаилов събира всякакви хора от улицата, за да бъдат публика на кандидат-студентите. “Днес участието ти ще е по-голямо, имай късмета да не пееш и танцуваш”, казва Данаилов на Павел и той, разбира, се се справя отлично.
След като вече става част от класа на Мастъра, Павел е поставян в различни екстремни ситуации от него. Един ден Стефан Данаилов му се обажда и му казва:
“Пратих ти кола, слизай долу пред
академията, ама бързичко, защото
колата е долу”
По това време се снима сериалът “Фамилията” и Павел Иванов трябва да влезе в ролята на охрана, без дори да се е подготвял за нея. Но младият актьор не се оплаквал, защото според него “актьорстването” се научава с практиката, но по-важните умения са благодарение на неговия учител.
Павел Иванов играе с Мастъра в постановката “Актрисата” и заедно обикалят различни градове в страната. Стефан Данаилов обичал целият екип да се събира на вечеря след представлението. Но на масата в ресторанта сядат и гости от града, кметът и общинарите, като се събират над 50 човека. Изглежда приятно, докато Мастъра не накара изненадващо всеки един да изпее нещо, да произнесе реч, да накара другите да се засмеят. “И сега реч - Павел Иванов. Аз трябва да стана, да издърпам вниманието към себе си. Импровизирах, като прибягвах най-често към това да изкажа своите благодарности, защото видях как той го прави. Накрая обичаше вечерята да завършва, като той изнасяше реч, която приключваше с аплаузи. После поглеждаше към мен и казваше: “Видя ли как се прави?”, обяснява Павел Иванов.
В името на своя учител младият актьор
подготвя създаването на театър, който ще
носи името “Стефан Данаилов”
Репертоарът, който ще се играе, са пиеси, в които Мастъра е участвал или е говорил за тях. Павел ще избере и такава драматургия, която Стефан Данаилов не е познавал, но би харесал.
Актьорската професия е изненадващ избор за семейството на Павел. Баща му е шофьор, а майка му работи в Българските държавни железници в Русе. Когато е на пет години, Павел се запознава отблизо със сцената. По стъпките на 6 години по-големия си брат и той се включва в ансамбъл по народни танци. Сцената, изглежда, му харесва, но следващата му любов е спортът. Баскетболът направо му “отнася главата” и той дори бяга от училище, за да тренира. Павел изчаквал сутрин родителите му да отидат на работа и потеглял към двора на съседното училище. Слагал топката между рамката на велосипеда, за да не я държи, докато кара, а и за да не се вижда много. В раницата си приготвял резервен чифт чорапи, тениска и гуменки, а най-отгоре слагал една тетрадка, за да се вижда все пак, че е ученик. Използвал всичките си пари за захар, шоколади и бонбони, за да има повече енергия, и така прекарвал по цял ден в училищния двор. Учителите, изцапаните от топката ръце и скъсаните гуменки издават бягството му от клас.
През ученическите му години това не е единственият път, в който Павел се отдава на любимите си занимания вместо на уроците. Когато е в 9-и клас, се записва в 4-те школи на актьора Венцислав Петков в Русе, който подготвя ученици от три училища и студентите от Русенския университет. Павел репетира 4 различни пиеси с тях. Всяка сутрин отива пред дома на актьора, чака го, после тръгват заедно в различните школи и цял ден е “залепен за него”.
А след тази подготовка започва и да работи в Драматичния театър “Сава Огнянов” в Русе и още
докато е ученик, играе в представления
почти всеки ден
Павел, разбира се, е убеден, че ще кандидатства актьорско майсторство, но според родителите му той трябва да има и резервен вариант. Младото момче тогава отказва дори да си го помисли. Не кандидатства никъде другаде освен в НАТФИЗ, защото мисли, че това ще му донесе лош късмет. “Ако съдбата ме видеше да ходя да подавам документи на чужди места въпреки моето влечение, щеше да ми донесе лош късмет. Чувствах го като изневяра, все едно правех нещо подмолно. Беше обидно да имам други варианти”, разказва Павел. И така всъщност успява - със сигурност и решителност.
Актьорът обича да разсмива публиката, но и да ѝ въздейства емоционално. Такъв е и образът му в сериала “Татковци”. Той е вдовец, който отглежда сам своето 6-годишно дете. Неговата екранна дъщеря е деветгодишната Ая Алексиева, която е дете на режисьорката Яна Титова и актьора Алек Алексиев. Те са любимци от сериала и са избрани да водят благотворителния концерт на “Българската Коледа”. “Беше интересно как се запознахме с Ая, защото тя стоеше зад ръката на майка си, а аз по същия начин подхождам към новите си познанства. Видях, че си приличаме, защото тя е скромна, свита”, разказва Павел. Сега двамата обаче са приятели и извън снимачния процес. Често си споделят, разхождат се заедно и играят. Павел се забавлява и с другите деца от сериала, като си правят различни номера. Актьорът казва, че се различава от героя си, защото не е толкова сдържан както Тодор, не премисля, преди да действа. Описва себе си като “емоционален, краен, темпераментен, реагиращ бурно, остро, с тежки думи”.
На годините на Ая Павел Иванов бил много палаво дете. Събирали се с компанията му и заедно измисляли различни бели. Веднъж чупи прозореца на движещ се влак в родното село на баща му. Историята завършва с полиция, пред която Павел се прави на невинен, а после обяснява, че е счупил стъклото със зелена шишарка.
Празнува първия си абитуриентски бал, когато е едва на 14 години. Поканил приятелите си да ги закара на тържеството с автомобила на бащата на свой приятел. А пред заведението спира точно до полицията, за да не бъде заподозрян. Неумелите му опити за паркиране, газ, спирачка веднага приковават вниманието на полицаите и те му пишат акт. Но после Павел използва този документ, за да влезе в ресторанта. Изтъква, че само пълнолетните могат да шофират и да получат акт.
