Известният художник и майстор ваятел Вежди Рашидов откри изложбата “Вежди и приятели” по повод 70-годишния си юбилей.
Редом с него застават с творбите си 11 приятели, някои от които са сред най-големите имена не само в нашето изкуство
Тя може да се види в артгалерия “Вежди” на ул. “Симеоновско шосе” 97 к.
Рожденикът, който ще празнува днес - на 14 декември, получи прекрасното пространство като подарък за годишнината си от съпругата си д-р Снежана Бахарова, с която отбелязват и 25 години от брака им.
Помолихме ги да говорят
за връзката си, за чувствата,
за любовта и споделянето.
Вежди Рашидов
си пожелава само
едно - Снежи
да е жива и
здрава и да
изживеят този
живот, който
пълни дома им
със слънце
- Как се запознахте?
Снежана Бахарова-Рашидова: Както обикновено – случайно, на рожден ден на наш приятел, който по-късно ни стана кум. Хубавите неща стават случайно.
Вежди Рашидов: Всички запознанства според мен са онази случайност, на която народа като шега казва “сляпата неделя”.
Това беше рожден ден на мой близък приятел. На коктейла сред много празнуващи се разхождаше сама с чаша в ръка една много красива и горда дама. Седяхме един до друг с легендарния журналист Тошо Тошев, наблюдавахме публиката и се наслаждавахме на прекрасното бяло вино. Побутнах Тошо и му казах: “Гледай една красива жена!” “Не е лъжица за твоята уста”, отвърна той. Тогава аз – амбициран и “засегнат” от думите му, станах между масите и любезно я поканих да седне до нас поради липса на места и оттам нататък - както казват хората “от лаф на лаф”…
- Кога се обикнахте?
Сн. Б. : В началото беше опознаване и напасване на характерите – все пак не бяхме на 18. Любовта ни дойде постепенно.Всичко започна като на майтап, но се оказа много сериозно. И така 25 години вече сме заедно, минахме през много перипетии.
В. Р.: Обичането и омразата са взаимно допълващи се процеси, за тях е необходимо време, в което или откриваш качества, които все повече те сближават, или качества отрицателни, които все повече те отдалечават. За щастие при нея качествата във времето бяха все по-устойчиви и все по-добри – на човек зрял и наясно със себе си.
- 25 години заедно, какво ви сближи и “спои”?
Сн. Б.: Това, че се обичахме, че се харесвахме, това, че имахме общи интереси, гледахме в една посока.
В. Р.: Това говори единствено за истината, че във времето не само не се раздалечаваме, а все повече имаме нужда един от друг. И сигурно това е една от формите на обичта. Тя е човек с умерено поведение и стабилен характер, от който отчасти имам нужда и аз.
- Д-р Бахарова вие бяхте до него в много труден момент, как издържахте, с какви чувства му стискахте ръката в клиниката?
- В живота дотук минахме през много хубави, но и през много трудни моменти. Той беше до мене, когато загубих родителите си. Аз бях до него, когато той загуби баща си.
Нормално е, щом се обичаме и сме двама, да съм до него и в онзи труден момент, в който открихме болестта му.
В тези шест месеца беше много трудно - както за него, така и за мен. Но всичко мина. Слава богу, здрави сме.
В. Р.: Да, минахме през много трудни етапи не между нас, а такива етапи, които самият живот ни предложи.
Тя беше онзи човек, който ми вдъхваше кураж, даваше ми онази химия и енергия да се чувствам защитен и не сам, тя беше виновникът, заради който се хванах здраво за живота и преодолях страха, че в един миг мога да не бъда до нея. Или накратко – без нея днес едва ли щях да ви разказвам това.
- Какво му пожелавате за юбилея?
- Само да е жив и здрав и да сме заедно дълго време. Всичко друго го имаме.
- А вие, г-н Рашидов, какво си пожелавате за юбилея?
- Единственото, което си пожелавам, е да ми е живо и здраво семейството, децата ни, внуците ни и близките ни приятели и хора, без които аз не мога.
- Имате ли негова любима картина или скулптура?
- Да. Има картини, които е рисувал лично за мен и скулптури, които е правил специално за мен. Много ги обичам, много са ми скъпи.
- Имате ли любима картина или скулптура, вдъхновена от Снежа?
- Когато един човек ти дава възможността и правото да се чувстваш свободен като артист, то всичко, което все още творя, е вдъхновено от Снежа, защото благодарение на нея аз имам това безгранично духовно пространство.
- Какво е усещането да живееш с творец?
- Емоционално преживяване. Творците са сложни натури. Светът през техните очи е много по-различен. Аз съм прагматик, защото и професията ми е такава. Той е емоционален, силна творческа натура. Животът с него никога не е скучен.
- Какво е усещането да живееш с лекар?
- Ако трябва да отговоря шеговито, то няма нищо по-прекрасно от това да живееш с домашното си джипи, която те обича. А това вече е 50 процента от здравето. И нека не забравяме, че медицината е една от най-хуманните и духовни професии.
- Какво си споделяте вечер?
Сн. Б.: Всичко.
В. Р. Като всяко традиционно семейство понякога се радваме на дните си, много често спорим, носим емоциите от работата си в къщи и споделяме и успехите, и неуспехите. А понякога спокойно и мъдро мълчим, погълнати от тишината – всеки по своему.
…настоящето, бъдещето, другата част от мен.”
- Как би довършил изречението: “Снежи, ти си за мен...”
…необходимата половина.”
- Той определено ви обожава. А вие как го виждате с прекрасните си сини очи?
- Просто го обичам такъв, какъвто е.
- С какво бихте зарадвали съпругата си?
- Онова, с което желая да я зарадвам, е да успокоя дяволите в себе си, за да може непрекъснато да присъства нейната усмивка – всяка вечер и така до края.
- Нищо освен да е жива и здрава и да изживеем този живот, който пълни дома ни със слънце.
