Как да забавляваме домашния си любимец и за какво да внимаваме
Всички котки, независимо от възрастта и породата си, обичат да играят. Така се развиват физически и усъвършенстват естествените си инстинкти. Понякога се случва котката да игнорира избраните с любов нови играчки и да предпочита да се забавлява със своя човек. Как да забавляваме животното у дома?
С изключение на евентуално заболяване няма много причини, поради които котката да отказва игра. Възможно е да е вече твърде възрастна, всички налични играчки да са ѝ омръзнали или пък по-рано да сте допуснали грешки, докато се забавлявате заедно.
Ако животното просто е отегчено от играчката, опитайте се да я скриете за известно време. В този случай котката бързо ще забрави за нея и след няколко седмици може отново щастливо да се втурне към същата плюшена мишка. Може
да изваждате дадена
играчка само на празници
и така тя ще продължи да представлява интерес за домашния любимец. Алтернативен вариант е да закупите същата играчка, но нова. Кой знае какви спомени изникват покрай старата.
А ако котката изобщо не обръща внимание на новия подарък, то може просто да не харесва подобни играчки. Вашият домашен любимец си пада например по мишки, задвижвани с батерии, но флегматично се намества за сън върху възглавницата, когато търкулнете топка на пода. В крайна сметка, ако искате да забавлявате котката си, просто приемете нейните предпочитания! Най-добре е да разнообразите играта с нещо друго, например играчка за драскане и точене не нокти.
С възрастта котката става по-спокойна. За да продължите да се забавлявате заедно, опитайте система с награди и така да насърчите котката да бъде физически активна.
Има и няколко грешки, които трябва да избягваме. Първата и най-често срещана е, че някои хора използват ръцете или пръстите си, за да играят с котката. Този метод предизвиква съответния рефлекс у животното и то започва да възприема тялото на човека като плячка. Това неизбежно води до драскотини и ухапвания. Но всъщност
това, което се приема
за “агресивно поведение”
на животното, изобщо не е нападение,
а навика да драска и хапе по време на игра.
Проблемът тук се крие в избора на играчка, ролята на каквато изведнъж започна да играе човешкото тяло. Щом забележите, че вашият домашен любимец дебне ръката ви и скача да я хване в лапите и ноктите си, имате няколко варианта за действие. На първо място трябва отново да покажете на котката, че ръцете са източник на обич и изобщо не са играчка. Опитайте се да предизвикате неигривото настроение на котката в своя полза - погалете я, говорете тихо и нежно. Това бавно ще промени отношението ѝ към вас и тялото ви. Не дразнете котката с ръце или крака и не позволявайте на други да го правят. Ако котката започне да играе с ръцете ви, намерете заместител възможно най-бързо. Продължете играта, но с играчката. Само не дърпайте ръката си рязко - това може да накара котката да се втурне и да ви нарани силно.
Възпитайте навици у своето животно. По време на играта
котката развива разбиране
за това какво може
и не може да се прави,
когато общува с човек. Важно е да разбере, че ухапването на човек означава неприятности. Може например да издадете силен, плашещ звук по време на или веднага след ухапването.
Втората най-груба грешка е да се отнеме победата на котката. Тя играе не само за физическа активност, но и за награда! Не я изтощавайте, докато преследва слънчево зайче - дайте ѝ възможност да го “хване” и да се радва на победата. В противен случай такава игра бързо ще ѝ омръзне. Ето защо лазерчето с малката червена точка трябва да бъде “празнично” забавление, тъй като е невъзможно да се хване.
Също така, опитайте се да не люлеете играчката точно пред лицето на котката. По време на игра котките реагират по-добре на произволни движения по периферията на зрението си, така че се опитайте да привлечете вниманието ѝ някъде от разстояние, тихо шумолейки с играчка и предизвиквайки реакция от чувствителните уши.
Последната грешка е да принудите котката да играе, ако тя не иска. Тук собствениците често използват ръцете и пръстите си или пъхат играчка под носа на котката, което води до негативни спомени и отхвърлянето ѝ.
Опитайте се да не отвличате вниманието на котката си от важните мисли, които я занимават през деня върху меката възглавница и проучването на дома, което прави ежедневно.
Най-добрите условия
за игра са вечер, на
приглушена светлина
Малка тайна, която ще бъде полезна за собствениците на котки от всяка порода и възраст - позволете на животното да разбере, че инициативата принадлежи на него. Не се страхувайте да се преструвате, че вие следвате котката, а не тя вас, и ще се изненадате колко бързо в нея се пробужда интерес към активните игри.
Едни от най-популярните са игрите с преследване. По правило котката сама започва тази игра, подканвайки ви да се присъедините към нея. В онези моменти, когато котка изведнъж започне да “лети” от ъгъл до ъгъл, често си мислим, че тя е недоволна от нещо. Всъщност това е проява на добро настроение, което не трябва да се игнорира.
Ако имате желание и възможност да се включите в тази игра, то от вас се изисква много малко. Достатъчно е да се движите из апартамента след вашия домашен любимец,
като не забравяте
понякога да позволите
да бъдете заловен,
за да подчертаете неговото лидерство.
Голям интерес предизвикват и всички шумолящи игри. Достатъчно е да поставите хартиена торба на пода - най-вероятно заинтригуваният домашен любимец веднага ще дотича, привлечен от звука, и ще се напъха вътре да провери какво го предизвиква.
Класическа и пристрастяваща игра за котките са така наречените въдици. Такива се продават във всеки зоомагазин, но може и да си направите у дома, като просто завържете пухкава топка към конец и да я размърдате пред котката. Играчката може да се дърпа във въздуха и да се мести по пода - такава дейност ще завладее вашия домашен любимец за дълго време.
Която и игра да изберете, не забравяйте, че настроението на котката може да се променя също толкова често, колкото и при хората. Затова се вслушвайте в любимеца си и не настоявайте за игра, ако котката е решила, че моментът не е подходящ.
