От Тюленово до Варна нежният пол замята фини такъми за зарган
Иглиците, както хърватите наричат зарганите, са все повече жертва на жени по нашето Черноморие. През седмицата на едно място се бяха скупчили по три дами, които се конкурираха здраво помежду си с въдици, вместо да въртят иглите в гоблените.
Миналия уикенд колкото мъже, толкова и жени ловяха на скалите в Тюленово. Оказва се, че силното замятане не е проблем за дамите, особено когато имат добре изчислена на грамаж и вид бомбарда, добро основно влакно и фин повод.
Все още се спори дали е добре основното влакно да е месина, или плетено. Обикновено се слага 0,20, стига да не изгние в морската вода при няколко потапяния. Силното хвърляне трябва да е по права линия, защото иначе често има оплитания на макарата. Това особено се отнася до плетеното влакно, което при малко изкривяване на траекторията на бомбардата веднага прави “брада”. Започва дълго и мъчително разплитане, за което трябва най-вече тънка игла, докато другите вадят риба след риба.
Казват, че 0,06 плетено отговаря на 0,18 обикновена месина. Проблемът е дали плетеното е плаващо, или потъващо, защото това има значение при водене на дадения вид бомбарда. Практиката сочи, че плетеното така или иначе прави корем и не върви идеално право във водата. При обикновената месина този проблем е по-незначителен, защото влакното се движи, без да прави излишни изкривявания.
Всичко обаче зависи от вида бомбарда, който ще се ползва. В китайските складове могат да се намерят по лев и петдесет прозрачни сини бомбарди, които са бавно потъващи. Тази цена засега не мръдва, докато не е така с другите видове. Бавно потъващите обикновено са бели и са вече към три лева. Най-добре работят тези на известна италианска фирма, като маниаците се кълнат, че те непременно трябва да са 25 грама, бели и прозрачни. Не е ясно какво точно привлича рибите в тях, дали не е синият надпис на марката. Цената на тези уреди тръгва от 2 към 7 лева. А е ясно, че на един риболов често шпулата се затваря неконтролирано и много от бомбардите летят завинаги в морето. Някои стари варненски играчи се гмуркат и ги събират за повторна продажба.
Голяма мода са маркови черни бомбарди с различни по цвят ивици на тях. Имат надпис, който показва на каква дълбочина се движат, като най-любимите и работещите са тези с число на движение 3,5 метра под повърхността. Те са със синя линия и вече вървят към 7-8 лева при цена от 6 лева до скоро. Другите са с оранжева или зелена линия за указване на други дълбочини. Обикновено при бурно време зарганът е на дъното и тогава се ползват тежки придънни черни бомбарди от обикновените.
Третият вид популярни бомбарди, които се използваха в началото, са плаващите. По принцип най-добри са червените, защото позволяват да видиш как зарганите скачат над водата и гонят морския червей. Има обаче жълти, матовобели и дори зелени на цвят. Някога най-добре бе обикновеното речно кръгло българско булдо за ловене на речен кефал и уклей. Проблемът бе, че при първото удряне в някоя скала то се разполовяваше, макар че ловеше най-добре. После се появиха синкавите френски яйцевидни булда, които с навлизането на бомбардите изчезнаха напълно от магазините.
При монтажа на линията най-добре е основното влакно да бъде прекарано през бомбардата. След това се поставя пластмасово топче, което да обира удара върху вирбела на основното. На него се закача 1,20-1,50-метров повод от фин качествен флуорокарбон. Има две скъпи марки, които си заслужават, защото техните поводи се движат прави и без накъдряния във водата. Цената им стига до 14 лева за 30 метра.
Накрая е важно колко и какви кукички ще поставим. Японските са по 80 стотинки за бройка в пакетчета по 10. Всяка загуба на такава кукичка е болезнена, но това се случва често. Майсторите слагат по две кукички една до друга и често едната е в човката на уловения зарган, а втората е забита някъде встрани и няма мърдане. Лакомите слагат по два червея и понякога на милиметър един от друг могат да се хванат два заргана.
Ваня Вълчанова ходи за чернокоп с тротинетка
Една жена се появява в мрака на варненското пристанище. Тя пристига с въдици през рамо, раница и светлоотражателен специален костюм против студа на тротинетка.
Вълчанова засрамва винаги мъжете, щом се появи. Сега тя трепе чернокопите на филе от сафрид, като задължително пуска един директен телескоп и един спининг за далечно замятане със светещи плувки.
“Имам много работа и затова идвам толкова късно за риба”, обяснява бойната рибарка. Тя лови на варненския вълнолом, защото някога е живяла в Гръцката махала до пристанището. “Дядо ми ме водеше, откакто се помня, за риба. Хващахме какво ли не на вълнолома”, казва Ваня.
Опитала се е да предаде наследството на дъщеря си, с която ходеха заедно на кея, но малката пораснала и вече се дърпа от риболова. С него не е на “ти” и съпругът на Ваня, който обаче няма против тя да върлува около морето.
“С моята приятелка Величка си купихме малка гумена лодка. Отиваме на Калиакра или на Тюленово, надуваме я и влизаме в морето. Лошото е, че на мен ми става лошо от вълнението, но пак издържам 3-4 часа да ловя”, казва Ваня.
Тя е майстор и късметлия и в сладководния риболов. Наскоро извадила 10-килограмов бял амур на язовира в Тръстиково.
Вълчанова е майстор и на на карвинга - изкуството да се рисуват фигури върху плодове. Тя рисува от малка, а по професия е водач на тролейбус.
