Актьорът, когото наричат “театралния философ” , даде
заглавие на своята книга “Градината с криновете” - библейското цвете символ на добротата
До онзи ден всички познаваха Милен Миланов като актьор, съучредител и дългогодишен председател на фондация “Академия Аскеер”.
След премиерата на книгата “Градината с криновете” читателите ѝ ще научат как той умее със слово
да се обясни в любов към изкуството
“Това е нашата градина с кринове, които полагаме като пред олтар ведно с нашите страсти, любов, копнежи и нашата устременост”. Това е мотото на юбилейния сборник, който Миланов си подари за своята 70-годишнина. Впрочем той я отпразнува миналата година, когато събира в книга ролите си в театъра, в киното и фондация “А'Аскеер”. В нея включва и свои литературни есета, малка част от интервюта, дал през годините...Пандемията обаче отлага премиерата на книгата “Милен Миланов: Градината с кринове” и така на 28 октомври той я представи със съставителите - проф. Георги Каприев и доц. д-р Юрий Дачев.
“В тази книга не съм си позволил коментар на минали времена от днешна гледна точка. Когато се говори за 1992 година, то е такова, каквото е казано тогава. Няма коментари. Когато през 1991 година са ме питали
какви са вашите страхове за театъра
и изкуството,
още тогава съм казвал, че много ме е страх нещото, от което толкова страдахме - социалистическият реализъм, да не се превърне в демократически и продължавам да изпитвам страх, но май вече няма смисъл, то става”, признава актьорът.
Идеята за сборника е на съпругата му Виолета, която става и негов редактор. “Градината с кринове” е разделена на 4 дяла. В първата част са текстове на 14 негови близки и приятели, които рисуват образа на Миланов. Числото 14 не е случайно. “Съпругата ми,
любовта на моя живот - беше първият
редактор на прозата и поезията на Борхес в България
И при него 14 е числото на безкрайността. Аз, без да го разбирам, го приемам, защото има неща, които без да се разбират, се приемат”, обяснява актьорът.
Вторият дял в книгата съдържа 10 рецензии за негови роли. В третия са само есетата му, текстове и бележки. Последната част от книгата съдържа малка част от интервютата му.
Поетът и учен проф. д.н. Пламен Дойнов - ректор на Нов български университет представи автора. “В дела с интервютата и разговорите виждаме една от най-важните социални роли, които играе Милен. Той е истински, разговарящ, общуващ.
Свободно може да играе ролята на
театрален философ
Както пише Георги Господинов за него, той е “събиращият човек”. Милен наистина събира българския театър, българската култура. Няма как да си актьор, ако не си човек на словото. Той е най-ословесеният актьор сред българските актьори. Словото винаги означава за Милен не просто казване на някакви неща, означава дом, битие”.
Красивото заглавие на книгата е свързано с цветето крин, което е символ на доброта и на благост. “Аз обичам да чета Библията. Още от времето на “Антихрист” (постановка на Иван Добчев, в която Миланов участва - б.а.) съм “исихаставащ човек”. Тя винаги ме е интересувала не като религия, а като култура. Значението на крина в християнската история е много силно. От една страна, го свързват с Благовещението. Архангел Гавриил държи в ръката си крин, когато съобщава на Дева Мария, че е непорочно заченала. От друга страна,
когато отиват да търсят тялото на Христос, носят
бели кринове
в ръка. Не съм правил алюзия да свържа заглавието с нещо библейско и не бих си го позволил. Сега кринът е символ на чистотата и добротата”, обяснява Милен.
Съставителят Юрий Дачев споделя: “Двамата с Милен бяхме в един непрестанен спор. Сега разбирам, че и двамата сме били прави. Аз твърдях, че в тази книга главният герой е Милен Миланов. А той твърдеше, че времето играе главната роля. Истината е, че между кориците на тази книга е един човек, който върви с времето, в което е живял”.
Гости на събитието бяха още д-р Митко Новков, проф. Михаил Неделчев, Диана Добрева, Стефка Янорова, Диана Любенова, Иван Добчев, Коприна Червенкова, Георги Новаков и проф. Пламен Марков, Розалия Радичкова и много други интелектуалци и писатели.
Милен Миланов е завършил актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” и Икономика, организация и управление на културата, УНСС. Той е съосновател от 1991 година и председател на Надзорния съвет на фондация „А'Аскеер“ както и председател на фондацията ( 2002-2019). Продуцент, съсценарист и участник в галаспектаклите на Академията за връчване на годишните театрални награди “Аскеер” на 24 май, излъчвани по БНТ (от 1992). Изиграл е над 100 роли в пловдивския театър “Н. О. Масалитинов” и в Театър “Българска армия”. А в киното участва в над 10 филми и сериали.