Филмът е по действителен случай и е за привързаността на човека към животинския му приятел
Кон боб яде ли? А магаре конкурси печели ли?
За второто се оказва, че да и то не кой да е конкурс, а най-престижния кинофестивал у нас “Златна роза”. Историята на едно магаре и възрастния му собственик грабна голямата награда на 39-ото издание на форума.
Късометражният филм разказва историята на пенсионера Стамат и единствения му животински другар Марта. Стамат е толкова привързан, че буквално дели хляба си с нея. От недоимък не може да си купи дърва за огрев през зимата и отсича дърво в двора на къщата си. Това обаче му докарва глоба за незаконна сеч, а за да я плати, продава любимото магаре.
Сюжетът може да звучи като голяма нелепица, но се оказва част от българската действителност. Вдъхновен е от истинската история на 75-годишния Асен Канджев от село Царово. Той стана известен по медиите преди 5 г. с това, че
отряза дърво в
нивата си и получи
глоба за
незаконна сеч,
а, за да я плати, продаде магарето си.
“Има хора на село, които приемат животното като добитък и не се привързват към него, но има и такива, които ги откриват като най-добър приятел”, разказва режисьорът на филма “Магаре” Мартин Негрев. Той черпи вдъхновение от още подобни истории за привързаността на стопаните към животните си и открива, че почти всяко българско семейство пази мил спомен с домашно животно.
“Например баба ми на село много обичаше козите си. Имаше 3 кози, които, каквото и да се случваше, бяха неприкосновени. Много ги обичаше. И трите си умряха от старост”, разказва Мартин.
Научава и за историята на мъж, продал любимата си кафява кобила, а когато след време отива да си купи нов кон, тя сама го открива случайно. “Отишъл на пазара за животни, а черен кон започва да го следва и той го купува. Само след няколко дни от черен конят започнал да покафенява. Оказва се, че
за да изглежда
породист,
продавачите го
боядисали,
Накрая осъзнава, че това всъщност е същата кобила, която той бил продал преди години”, разказва още младият режисьор.
“Магаре” е дебютният му филм. За главната роля в него избира Красимир Доков, който е известен от малкия екран с участието си в сериалите “Под прикритие” и “Откраднат живот”.
Той сам дава името Марта на чифтокопитната актриса - магарето. Да се снима животно, е една от най-сложните задачи в киното, особено когато то е известно с пословичния си инат. “Всъщност не сме имали някакви кой знае какви проблеми с това магаре. То беше кротко като котка. Имаше обаче една сцена, в която трябваше да го вкараме в къщата. Три дни се опитвахме да го накараме да влезе, но се запъна като магаре на мост”, разказва Мартин Негрев. След дълги опити за примамване, бутане и дърпане, накрая Марта склонява да прекрачи прага на къщата.
Останалите
персонажи във
филма се играят
от жителите на
село Мандрица,
където са заснети всички кадри. То се намира до Ивайловград, съвсем близо до гръцката граница.
Това е единственото албанско село в България. Някога процъфтяващо, днес то е почти обезлюдено. С население от около 30 души, то все още пази типичните си големи кирпичени къщи на над 300 г.
“Там случайно се появи Антон - човекът, който ни разреши да снимаме в неговата къща, а в двора имаше дърво, както е във филма”, разказва режисьорът.
“Абе, да бе!”, извиква от изненада Мартин, когато обявяват от сцената на “Златна роза”, че филмът му грабва голямата награда на фестивала. “Много се надявах на някаква награда за филма, но “Златна роза” въобще не съм очаквал”, казва той. Преди да пусне филма по кината,
предстои лентата да
се яви на фестивали
Режисьорът се надява, че ще може да го покаже на столичани в прожекциите на следващия “София филм фест”.
“Магаре” може да послужи и за дипломирането на Мартин, който е ученик по филмова и тв режисура в майсторския клас на режисьора и сценарист проф. Георги Дюлгеров.
