Инициаторът помага на биолози от БАН за изследванията им
Едва ли има дете, което не е чело “Сливи за смет” - приказката, в която селянин разменя сливи за боклук. “Снимки за смет” е съвременният прочит, който прави фотографът Калин Ботев. След като получи от последователите си снимки на чували с отпадъци, в замяна подарява своя фотография.
Инициативата се ражда преди една година, когато Калин Ботев решава, че не може повече да лежи на тревата сред боклуци, снимайки природата. Първоначално почиства “терена” сам. Това обаче се оказва много малка стъпка в намаляването на отпадъците. Фотографът иска да стимулира и други хора да последват примера му. Решава да подарява своя фотография на всеки, който му прати снимка със събрани отпадъци.
Дълго време след началото на инициативата не получава нищо. Липсата на обратна реакция не отказва Калин Ботев да публикува снимки на места, които сам почиства. Най-накрая идва дългоочакваният момент, в който първият последовател праща боклук за снимка. След него следва втори и трети. Сега фотографът
получава почти
всеки ден снимки
на отпадъци. Вече има последователи, които редовно показват почистеното от тях. Участниците си избират любима снимка, а от своя страна фотографът я праща с висока резолюция по имейл. Всеки сам решава как да се наслаждава на изображенията, стига да не ги разпространява неправомерно.
“Боклуците няма да изчезнат, но поне да намалеят”, е мотивацията на Калин Ботев. За него и един събран чувал е от значение. Заедно с приятели организират по-големи почиствания, като например язовир край Ихтиман.
Страстта към фотографията на Калин Ботев започва от ранна възраст. Помни първото си фотоапаратче, което го запалва още повече към хобито му. Любимото му място за снимане е Африка. Изобилието от птици и бозайници създава благодатна среда за красиви фотосесии. Маджарово и Драгоманското плато също не отстъпват пред африканските паркове и резервати. Рибарчета и фламинги са птиците, които често застават пред обектива на Калин.
Преди да снима, старателно се запознава със средата. Чете за видовете птици или бозайниците, които може да срещне там. След като е проучил животното къде и с какво се храни, тогава тръгва на лов за красиви снимки. Много често животното дори не се появява, но това не отчайва фотографа. За една снимка на птицата рибарче е
прекарвал
по 24 часа в чакане
Въпреки че тя се появява само за 10 минути, всички часове се осмислят, твърди той.
Снимането не е само удоволствие за Ботев. Той работи с биолози от БАН, за които събира данни. Казва им наблюденията си по време на снимане и те правят изследванията си с помощта на материалите, които им дава. След стотици часове, прекарани в наблюдения, Калин знае повече от учените на кои места може да се срещнат животните.
Всеки почивен ден е възможност да избяга от столицата и да отиде сред природата. Доста често не снима нищо, а само изследва мястото. След това се връща отново, за да направи перфектния кадър. Признава си, че невинаги се получава, тъй като му се е случвало да заспива. “Отивам по тъмно сутрин, за да се прикрия, преди птиците да са се раздвижили. И когато се събудя, птицата е дошла толкова близо, че не мога да я снимам”, разказва фотографът. Той признава, че чакането на интересен момент е отегчително. Предпочита обаче да не запълва времето с ползване на телефона, защото отново може да изпусне нещо. Отегчението изчезва, адреналинът се вдига в момента, в който започне да се случва нещо.
Не изпитва същото обаче със снимането на хора. “Ако някой ми каже да снимам сова,
ще направя по-хубава
снимка на совата,
отколкото на човек”
заявява фотографът. Знанията му за различните и интересни птици го отличават от другите фотографи, които снимат сватби и балове. Папунякът например е птица, която Калин познава много добре, но е непозната за повечето му колеги.
Бозайниците са другата му страст, но за съжаление, ги среща рядко. “При нас е много трудно да попаднеш на бозайник, защото са потайни и все повече загубват местообитанията си”, казва фотографът. Нарушената им популация е следствие от дейността на хората, затова инициаторът за почистването би участвал в популяризиране и създаване на резерват или защитена местност.
“Ако има повече видове животни, ще има повече за снимане и за мен”, казва Ботев.
