Най-добре се ловят нощем на филе от сафрид
Чернокопът вече е основна цел за рибарите по морето. След преследването на заргана през деня идва ред на безкрайните нощни часове, когато светещите плувки са във водата и чакат първото потрепване. Чернокопите атакуват яростно и за части от секундата отгризват стръвта. Затова напрежението е огромно.
Ако въдичарят не реагира светкавично на захапката на чернокопа, то или заминава стръвта, или куката заедно с нея. Ако усети метала между зъбите си, тази риба мигновено търси възела и пригризва влакното като на шега. Затова по принцип е най-добре да се лови на директен телескоп. Тогава засичането е най-сигурно, а и рибата може да бъде хвърлена на брега, докато се опитва във въздуха да отреже такъма. Разбира се, трябва да се внимава за котки, които дебнат навсякъде по кейовете и понякога крадат плячката директно във въздуха.
Чернокопът става суперактивен на залез. Тогава пасажите със сигурност наобикалят брега и не подбират плячката. Всичко живо по пътя им бива съсечено на две от острите им зъби. Много често ловци на сафрид вадят чепарета, на които висят само главите на отхапаните от чернокопа риби.
Когато настъпи сезонът на тези най-върли хищници, сафридите престават да ядат. Може да гъмжи от тях, те се виждат как се скупчват ужасени край бетона на кея. Но не посягат нито на чепарето, нито на плувката с морски червей. Във времето на чернокопа даже някои се хвърлят с кепове и опитват да извадят някоя и друга дребна граца, защото тя е златна.
Подобна дребна рибка може да стигне до лев за парче, защото е безценна като стръв за чернокопите. Затова предвидливите варненци от години обикалят таляните, за да си набавят пресни дребни сафриди за стръв през нощта.
Мъката със стръвта е толкова тежка, че може да ти се отще уловът на чернокоп. Ако човек има сафрид, то трябва да го разреже много внимателно. Трябва да се отделят перфектно филетата, без да има нито една костица върху тях. Махат се главата и опашката и филетата се нанизват вълнообразно на куките. Добре е единият край да бъде закачен за втората, по-малката кука на такъма, за да стои месото във вертикално положение и да имитира цял естествен сафрид. Понякога плувката потъва внезапно, следва рязко засичане и рибарят вади филето почти цяло. После обаче трябва да го огледа внимателно, защото и най-малкото ръфане на стръвта я прави негодна. Втори чернокоп на веднъж отгризаното месо по правило няма да се появи. Затова новото зареждане е задължително. И то - с друго филе от сафрид.
Любимо лакомство на чернокопите са целите хамсии. Тези риби обаче са доста меки и са невъзможни за замятане на дистанция. Те са подходящи при ловене с директен телескоп и при плавно спускане на стръвта в морето. Преди двадесетина години чернокоп се ловеше основно на дъно. Монтажът бе от две големи куки на разстояние от оловото. После се появи модата за улов на светеща плувка. При нея чернокопът, който шари по целия вертикал на водата, се хваща на метър и половина - два от повърхността.
Понякога чернокопът отива на цял барбун или атерина, на скариди и на морски червей, но най-сигурната стръв си остава филето от сафрид, което трябва да е кърваво.
През деня в пристанищата чернокопът може да се хваща на морски червей.
Морето завря от зарган, калкани като за световно дава Карадере
От Паметника на Шабла до скалите пред Ахтопол морето ври от зарган. Тази година рибата се скрива само при неподходящ вятър. Иначе кълве като луда.
“Допреди развалянето на времето се правеха рекорди от по 130 риби на ден на Червенка под Черноморец. После внезапно рибите издребняха съвсем, та даже някои въдичари ги пускаха обратно във водата. Сега няма много едри, но пък са “редовни”, казват старите рибари.
В момента се лови основно на бомбарда, и то на полупотъваща, прозрачна. Върви на синя и бяла от този вид.
Вече започна кълването и на джиг. Този метод е характерен за по-студената морска вода, но започна да дава резултати и при сегашните 20 градуса. Пилкерът е нова мода, на година и нещо, и при него се лови с малка изкуствена рибка, зад която е закачена тройка кука на 4 см разстояние. Зарганите атакуват рибката и се набучват на куките зад нея.
Най-печените морски риболовци от Варна се изнасят в края на септември за калкан на Карадере. Те спят на палатки и рекордът им е 120 калкана за три дена.
Луксозните риби идват към брега по това време, за да преследват най-вече сафрида. Затова той е основната стръв. Използват се куки от една нула нагоре. Размерът на бидема може да е 0,50, колкото на основното влакно. Калканът не придиря, когато надуши стръвта, я гълта.
Калканите обичат пясъчното дъно на Крапец, Шкорпиловци, Карадере и Иракли. Те се заравят в него и чакат жертвите си. Ядат както пресен, така и осолен сафрид. Често хапват и набучената на куките трицона. Калканите се срещат и в пристанищата. Това е т.нар. местен калкан, който се храни от изхвърляната от риболовните кораби бракувана трицона.
Калканът е най-вкусен пържен, използвайте сметанов сос
Калканът е супервкусен, но има сухо месо и затова е най-добре да се пържи. За допълнителен нежен вкус той може да бъде сервиран със сметанов сос.
Ето какви продукти ще ни трябват:
За един килограм очистено месо са необходими един лимон, сметана, сол, черен пипер, 2 лъжици брашно, половин чашка олио, магданоз, 2 яйца, една чаена чаша сметана и чаша бяло вино.
Месото се нарязва и се маринова в лимоновия сок след посоляване и поръсване с черен пипер за 45 минути. След това се овалва в брашно и се пържи от двете страни до почервеняване. С останалите продукти се приготвя сосът, който се вари десетина минути до сгъстяване. Добавят се сол и черен пипер. Със соса се залива месото.
Сервира се с резенчета лимон.
