Гигантът уловен на язовир "Сопот", клъвнал на силиконова царевица
Внушителен бял амур с тегло от 41,600 кг е новият световен рекордьор! Гигантът излиза от дълбините на язовир "Сопот", а късметлията е 51-годишният Димитър Николов.
"Стръвта бяха две силиконови и една истинска царевица. Не съм очаквал да ме споходи такова щастие. От над десет години постоянно ловя на язовир "Сопот" и съм хващал 16- и 22-килограмови амури, но толкова голям и доближаващ 42 кг не ми се беше случвало. Истинска гордост е", сподели пред "България Днес" майсторът на каравани и кемпери, който работи в сервиз край Горна баня.
За десетилетката на брега на водоема находчивият рибар е усетил местенце в язовира, където се крият големите амури. То е на около 100 метра от сушата и там най-често майсторът на въдиците замята захранката си. И съдбата му се отблагодарява за упоритостта и любовта към риболова с най-едрата риба от този вид, хващана някога досега според въдичарските статистики.
"Рибата направи странни неща. Първо закачи шамандурата, но я прехвърли. Така е направена и не се закача. После обаче сви наляво, по диагонал и излезе сама на брега на 20 метра от мен. Такова нещо не се бе случвало - толкова голяма и сама да излезе", разказва още за попадението си дългогодишният риболовец.
Знаменателното събитие е документирано със снимки и видео, на което се вижда как след улова Димитър пуска белия амур обратно във водата. Традиция, която се спазва при едрите трофейни риби.
За съжаление няма как да се докаже световен рекорд, тъй като се изисква те да се показват с взета тара и на клип. А Димитър разполага само с такъв на пускането на трофейния екземпляр във водата.
"Далеч съм от тази мисъл. За мен е важно, че преборих такава риба, най-голямата ми досега. И че е рекорд на язовира, който се стопанисва отлично и е удоволствие да идвам тук", казва Димитър.
Уловеният амур е претеглен на кантар, който заковава 41,600 кг. Това също е фотографирано и оставя вечен спомен не само сред 51-годишния мъж, но и сред колегите му край водоема, присъствали на издърпването на рибата.
Оказва се, че предишният световен рекорд също е български. Той датира от юли 2009 г., когато водно чудовище клъвнало на Стоян Илиев след продължително захранване по време на няколкодневен излет на язовир "Пясъчник" край Пловдив. Майсторът успял да измъкне на сушата огромния бял амур, преди рибата да се откачи.
Той веднага решил да подаде заявка в Международната риболовна асоциация IGFA, откъдето документирали и признали рекорда му. Теглото на белия амур след няколкочасов престой в сак ударило 39,750 кг.
Но българските световни рекорди не спират дотук. Бизнесменът Константин Чомаков хваща пъстърва с тегло 14,3 килограма през юни 2016 година. Вложилият над 25 хиляди лева в риболовно оборудване нашенец над 20 минути се бори с огромния екземпляр в един от ръкавите на язовир "Дяково".
Водоемът се намира на 15 км от Дупница и е във формата на длан и четири основни ръкава, достъпът до Кременишкия от които е най-лесен. Рибарят влязъл с лодката си в него на здрачаване и не след дълго въдицата му се огънала от мощната пъстърва.
Интересното е, че предишният световен рекорд за улов на пъстърва също е български. През далечната 1980 г. Атанас Латев от Батак вади екземпляр 11,2 кг и дължина 87 см.
Едва след като Чомаков разрязал на парчета рекордьорския си улов и го прибрал във фризера, разбрал, че пъстървата му бие с повече от 3 кг предишния рекорд. Радостта и удоволствието траяли кратко за Константин. Мнозина риболовци го укорили, че не е пуснал обратно трофейната риба във водата, а е отишла на трапезата. Помраченото удоволствие било още по-голямо, тъй като бизнесменът не яде риба, въпреки че от години е запален риболовец.
Иде от Далечния изток през 1964 г.
Белият амур, както подсеща и името му, идва от азиатската част на Русия. Родината му в естествени условия са бистрите води на реките Амур и Усури в Далечния изток. Оттам поради изключително ценните си стопански качества и най-вече бързия растеж рибата е изкуствено разселена в Европа и Америка.
У нас първите амури са внесени още през 1964 година. Белият амур достига до внушителните 120-130 см на дължина. Доскоро той бе размножаван само изкуствено, при специални условия, за да бъде предоставян като зарибителен материал на рибовъдните стопанства. В последните години има все повече увереност, че в нашите води този далекоизточен великан е започнал да се размножава по естествен начин.
