Санкционираните по “Магнитски” не са получавали средства от ЕС
Бюджетната комисия на ЕП може да прати мисия в България заради фондовете от Брюксел, срок няма
Съществена пречка пред преследването на корупцията и евентуални измами с европейските фондове в България е законодателството, според което наказателна отговорност може да се носи само от физически лица. Юридическите подлежат само на административни санкции и глоби. Това ограничава търсенето на отговорност, тъй като обикновено фирми са краен получател на европейски средства и не може да се намери извършител на престъпление, който да бъде предаден на съда.
Това предупреди Франческо Алборе от Службата за борба с измамите с европейски средства - ОЛАФ. Той говори по време на заседание на комисията на ЕП по бюджетен контрол (CONT) относно проверки за нередности с усвояването на средствата от ЕС в България, което се проведе късно във вторник.
Дебатът в комисията бе организиран заради решението на САЩ да наложат санкции на български граждани по закона “Магнитски”. На заседанието освен евродепутатите от CONT специално бяха поканени и представители на ОЛАФ и ЕК.
Българите, които влязоха в т.нар. черен списък на САЩ, не са получили пари по европейските кохезионни фондове.
Свързаните с тях
компании също не са били
изпълнители по проекти,
за които са отпуснати евросредства, заяви Аурелиу Сесилиу от Генерална дирекция за регионална политика и благоустройство в Еврокомисията.
На 2 юни Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към министерството на финансите на САЩ наложи санкции на трима българи - на бизнесмена Васил Божков, на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски и на Илко Желязков - бивш заместник-шеф на Държавната агенция за технически операции (ДАТО).
Веднага след това ЕК се обърнала към българските институции с въпрос дали засегнатите лица и компаниите им са се облагодетелствали от европейски фондове. Полученият отговор бил отрицателен.
Аурелиу Сесилиу разказа и за
опити за отклоняване
на пари за реконструкция
на жп мрежа
чрез обжалване на обществени поръчки, целящо забавяне на финансирането и пренасочването му към строителството на магистрали след изтичането на сроковете по проектите. Според ЕК тактиката била прилагана, тъй като нямало български фирми с капацитет да изпълняват жп проекти и се предпочитало парите да бъдат усвоени за пътища, вместо да се канят международни компании. Това пък противоречи на приоритетите на Брюксел, който залага на чистия транспорт, за да намали емисиите от парникови газове, влияещи на климатичните промени.
“В България всеки може да обжалва обществена поръчка.
Дори една фризьорка може
да обжалва голям
европейски проект”,
посочи Сесилиу. Данните за злоупотреби, с които ЕК работи най-често, идвали от жалби на НПО, съобщения в медиите и сигнали от анонимни граждани.
Комисията по бюджетен контрол може да изпрати мисия в България за събиране на факти по евентуални злоупотреби, стана ясно по време на заседанието.
“По-рано чух мнението, че няма смисъл винаги да посещаваме 3 страни - Чехия, Полша и Унгария. Би било полезно да организираме мисия за откриване на фактите и в България.
Изборите минаха, така че нямаме
конкретен краен срок да направим
подобно посещение”,
добави Холмайер. Тя поясни, че евродепутатите искат да се уверят в правилното използване на европейските средства и в нуждата от законодателни промени, за да се избегнат злоупотреби.
От българските евродепутати член на комисията CONT е Цветелина Пенкова от групата на Социалистите и демократите, а Андрей Новаков от ЕНП е зам.-член, но той не присъства.
“Цветелина, вярвам, че можеш да убедиш групата си, че е нужно да направим такава мисия в България.” С тези думи Моника Холмайер закри заседанието на комисията, обръщайки се към българката.
От родните евродепутати говориха двама. Цветелина Пенкова обърна внимание как чрез верига от подизпълнители се източват структурни фондове в полза на приближени до властта. “Българите имат чувството, че от европейските средства се облагодетелстват близки до правителството кръгове”, заяви евродепутатката.
Пенкова направи изказването си на английски, докато Александър Йорданов от ЕНП говори на полски език, въпреки че би трябвало да говори и френски според биографичните си данни. Йорданов не е член на CONT. Той похвали прокуратурата, че и без санкциите по закона “Магнитски” е погнала “един укриващ се в Дубай олигарх”.
От групата на ЕНП подчертаха, че често българската организирана престъпност се насочва към усвояване на средства за земеделие. “Не ме интересува кой е на власт в България. Не трябва да си затваряме очите пред факта, че трима българи бяха санкционирани за ролята си в корупцията от американска агенция”, заяви полският евродепутат от ЕНП Томаш Здеховски.
Социалистите и демократите посочиха примери за установени нарушения у нас от последните месеци и призоваха за разследвания и търсене на отговорност.
Зеленият депутат от Германия Даниел Фройнд, който миналата година бе в България специално за уличните протести, отправи въпроси към Брюксел:
“Трябва ли да четем вестници,
за да разберем как се крадат
еврофондове в България?
Защо САЩ виждат корупцията там, а ЕК не я вижда?”
От “Идентичност и демокрация” посочиха, че 20% от разследваните случаи от ОЛАФ са в нашата страна.
Въпреки острите критики представителите на ЕК и ОЛАФ увериха евродепутатите, че “следят отблизо” процесите в България и правят одити, за да разкриват нередности с европейските средства, но признаха, че разчитат главно на съдействието на българските власти.
От отдела на ЕК по земеделие поясниха, че
в последните три години у нас
са извършени 13 проверки
Кристина Борхман от генералната дирекция посочи, че по повод т.нар. “къщи за гости” се очаква решение дали ще бъдат възстановявани средства от българския държавен бюджет, или парите ще бъдат върнати от собствениците на неправилно финансираните от ЕС имоти. По думите ѝ нарушенията с плащането за отглеждане на селскостопански животни са постоянни.
Франческо Алборе от ОЛАФ съобщи, че се разследват 29 случая на вероятни злоупотреби с европейски средства и корупция в България. През 2020 г. ОЛАФ е приключила 8 случая, като за седем на българските власти са дадени препоръки за финансови санкции и предаване на съд. Нарушенията са за общо 35 млн. евро. Най-често обект за злоупотреби и грешки са земеделските и фондовете за развитие на селските райони.
Дискусията е нормална процедура за комисията по бюджетен контрол. Често се водят дебати по различни теми с експерти и представители от Еврокомисията. В повечето случаи това не води до дебат в пленарната зала на ЕП, изготвяне на доклад или мисия в държавата членка, но на този етап е твърде рано да се каже какво ще последва. Това е първата дискусия по този въпрос и членовете на CONT тепърва трябва да вземат решение за следващите стъпки.
