Една поучителна
история от прехода
“Главната прокуратура ще образува следствено дело срещу вътрешния министър Любомир Начев заради Андрей Луканов, съобщи
Иван Татарчев
Тази шокираща новина е публикувана на първа страница на “24 часа” на 6 юли 1995 г. Заглавието е “Татарчев разследва Начев”.
МВР шефът устно разрешавал на депутата да напуска страната при всичките му пътувания, е разкрил главният прокурор. Начев нямал право да прави това.
Министър Начев признава, че е пуснал депутата в чужбина, но се оправдава, че не бил получавал материали от Татарчев за проверка. Луканов напускал 8 пъти, като ползвал дипломатическия си паспорт.
За да започнел разследването срещу него, Татарчев му иска имунитета и 36-ото НС го отнема. Но с преизбирането му в 37-ия парламент Луканов вече имал нов имунитет срещу наказателно преследване съгласно депутатския правилник. Татарчев обаче настоява, че Луканов няма имунитет!
Срещу МВР-министъра Начев следствено дело не е образувано. Днес никой от тримата не е между живите, за да разкаже как завършва тази история.
Иван Татарчев
беше известен и с гръмките си фрази и закани. Най-известната закана е да върне от чужбина в чувал Огнян Дойнов, бивш член на Политбюро на ЦК на БКП.
Така правели македонските харамии, а главният прокурор e наследник на д-р Христо Татарчев, един от основателите на ВМОРО. Той е брат на Михаил Татарчев, дядо на Иван Татарчев. Обичаше да казва, че е потомствен патриот и националист.
Татарчев е роден на 29 август 1930 г. в София. Не обичаше комунистите и не го криеше.
През 1952 г. завършва право в Софийския университет. От 1956-а до 1961 г. е адвокат в Малко Търново, Разлог и Разград. Но през 1958 е лишен от право да упражнява професията си, защото е репресиран по политически причини. Принуден е да работи каменоделец.
Правата му са възстановени през 1961-а и от 1966 г. работи като адвокат в София. След 1989 г. е реабилитиран напълно. С указ на президента д-р Желю Желев от 19 февруари 1992 г. става Главен прокурор . Заема този пост до 19 февруари 1999 г. Беше сменен от Никола Филчев.
Любомир Начев
е роден на 22 октомври 1954 година в село Дюлево, Бургаско. Завършва право в СУ. До 1991 г. работи в МВР, достига до поста зам.-директор на Института по криминалистика и криминология. През 1995 г. Любомир Начев става министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов. В началото на 1996 г. вади списък с 2315 обвиняеми с висящи дела. От това не произлиза нищо.
Начев е принуден да подаде оставка в началото на май 1996 г., след като е заснет от журналистката от БНТ Севда Шишманова да се развлича в компанията на манекенки.
Това се случва само няколко часа след като в столичния кв. “Люлин” са застреляни трима полицаи. Виденов не приема оставката.
Начев е единственият, който на 10 януари 1997 г. се осмелява да напусне сградата на обкръжения парламент. Само по чудо не е набит от протестиращите.
След 1997 г. Начев се отказва от политиката и става адвокат в Бургас и Карнобат. Не му потръгва в професията, забравен е от съпартийците си. На 13. 10. 2006 г. се самоубива с пистолета си.
Андрей Луканов
е роден на 26 септември 1938 г. в Москва. Един от водещите политици на БКП, участвали в свалянето от власт на Тодор Живков. През 1990 г. е премиер на две правителства.
На 9 юли 1992 г. е арестуван с обвинението, че като първи зам.-председател на Министерския съвет през периода 1986 – 1989 г., е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Делото е прекратено, освободен е на 30. 12. 1992 г.
От 1995 г. е съдружник и президент на съвместното руско-българско акционерно дружество “Топенерджи” с уставен капитал от 60 млн. лв.
Луканов е застрелян на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома си на ул. “Латинка” 15.
