Четири дни след изборите за парламент изтича мандатът на сегашния управител на БНБ Димитър Радев. Той бе избран преди 6 години от 44-ия парламент и управлява централната банка пълен мандат.
Номинираха го парламентарните групи на ГЕРБ и Реформаторския блок. При гласуването в зала за Радев имаше 130 гласа “за”, 16 “против” и 34 “въздържал се”, като подкрепата дойде от ГЕРБ, РБ, БДЦ, АБВ и на 7 депутати от ДПС. Минути преди това с мнозинство от 174-ма бе гласувана оставката на предшественика му Иван Искров. Тогава Радев спечели в конкуренция с Бисер Манолов, предложен от РБ, Григорий Вазов, номиниран от ПФ, и Виктор Йоцов, предложен от АБВ.
Според Закона за БНБ процедурата за избора на нов гуверньор от парламента трябва да започне не по-рано от три месеца преди изтичането на мандата и не по-късно от два месеца след това. Това означаваше тя да стартира не по-късно от 15 май т.г., но поради краткия живот на предишния парламент това не се случи. Поради това тази година се очертава да бъде пълна с избори - два пъти парламентарни, президентски и за нов управител на БНБ.
В края на
годината изтичат
мандатите
и на трима от
управителния
съвет на БНБ
Всички те са от т.нар. парламентарна квота. Освен на Димитър Радев, който по право е член на Управителния съвет, новият парламент трябва да реши кой ще замести подуправителите на управленията “Емисионно” и “Банково” Калин Христов и Нина Стоянова.
По неофициална информация има трима почти сигурни кандидати за управители - Димитър Радев, Калин Христов и банкера Любомир Каримански. Последният се очаква да бъде номиниран от “Има такъв народ”, тъй като е един от финансовите експерти, на които партията разчита. Заети с изборни кампании, останалите партии, които се очаква да бъдат представени в новия парламент, засега не са дали сигнал, че ще се включат със свои кандидати. Все още не е сигурно и дали Трифонов няма да предпочете да изпрати Каримански в съседната на БНБ сграда - на финансовото министерство.
Все още разговори между партиите на тема БНБ не се водели - вероятно заради неизвестността на изборните резултати и разпределението на постовете между тези, които решат да съставят правителство. Неофициално допитване на “24 часа” до парламентарни и банкови източници засега
сочи като
фаворит за поста
Димитър Радев
Подкрепата за него се очаква да дойде главно от ГЕРБ, а вероятно от БСП и поне част от ДПС и ще се окаже достатъчна, за да му гарантира втори мандат начело на централната банка. Солидният професионален опит на Радев, който преди БНБ има 21-годишна кариера във финансовите среди, от които 14 години в МВФ, прави кандидатурата силна. А по време на мандата му БНБ успя да върне доверието в банковата система, което с фалита на КТБ бе доста изтъняло. Радев бе начело на централната банка и при стрес тестове по европейска методика и се оказа, че всички банки у нас ги издържаха. Радев е част и от екипа, който подаде молбата за членство на България в еврозоната. А тази година се очертава да е решаваща за приемането ни там, поне ако се съди по изготвения план. Водещата роля до 1 януари 2024 г., когато би трябвало да въведем еврото, се пада на БНБ. “Добре ще бъде този, който започна тази трудна битка, да получи шанс да я довърши”, резюмира пред “24 часа” настроенията водещ финансист.
Конкуренция на Радев ще прави сегашният му заместник Калин Христов. Той можел да получи подкрепа от “Демократична България”. Номинацията му щяла да търси подкрепа от ДПС и ГЕРБ, а също и от БСП и останалите партии на промяната. Като се има предвид обаче, че ДПС гласува за Радев, а БСП против Христов при предишния избор, подкрепата за него не изглежда напълно сигурна. Още повече че поне засега се очертава партията на Слави Трифонов да излъчи свой кандидат.
Калин Христов е подуправител на БНБ вече 12 години - от октомври 2009 г., като ръководи и управление “Емисионно”, чиито функции ще бъдат променени, след като еврото замени валутния борд, който ще бъде отменен. Христов гради кариерата си главно в БНБ. Излиза за кратко от централната банка през 2013 г., за да поеме поста финансов министър в служебния кабинет на Марин Райков, назначен от президента Росен Плевнелиев.
Изненада в битката може да внесе банкерът
Любомир
Каримански, ако
от “Има такъв
народ” се спрат
на неговата
номинация
за централен банкер. Опитът му е изцяло в български банки. До 2012 г. той е прокурист и член на Управителния съвет на Инвестбанк, а през 2012 г. става изпълнителен директор и член на управителния съвет на банката. Той е магистър по финанси от УНСС, специализирал е в MasterCard Academy в Гърция, както и в New York University, Ню Йорк, Visa Bankcard Business School – Кеймбридж, и Luxemburg Banker’s Training Institute - Люксембург. Студентите на УНСС го познават като преподавател и по основи на финансите и корпоративни финанси в УНСС.
Източници от банкерските среди прогнозират, че е много вероятно партиите, които ще влязат в новия парламент, да договорят подкрепа за втори мандат на Димитър Радев. Ако това не се случи, или преговорите се забавят и изборът не се състои в срок, законът за БНБ е разписал сегашният управител и подуправители да останат на постовете си до избора на техни заместници.
Ако не променят правилата, възможни са и други партийни номинации
Тази година трябва да се сменят и още трима от 7-те членове на управителния съвет на централната банка
Досега в историята на централната банка има само една жена, която е била управител
Който поеме поста на върха на БНБ, ще бъде 42-ият управител на централната банка. Сред тях има само една жена - Вела Луканова, която е била председател на банката, каквато е тогавашната позиция 4 години - от 1955 до 1959 година. Демократичните промени през 1989 г. заварват на поста Васил Коларов, който е бил избран през 1984 г. Неговият мандат изтича през декември 1989 г. и е сменен от Иван Драгневски, който е начело на банката до 9 януари 1991 г.
Едно от емблематичните имена на БНБ е Тодор Вълчев, който управлява централната банка от 1991 до 1996 г. Сменен е от Любомир Филипов, който се задържа на поста година и половина - от януари 1966 до юни 1967 г. От юни до октомври 2003 г. гуверньор на НБ е Светослав Гаврийски. Иван Искров управлява банката два мандата – от 2003 до юли 2014 г., а след него поста поема сегашният гуверньор Димитър Радев.
Досега в историята
на централната банка
има само една жена,
която е била управител
